Определение № 722 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1442/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Я. Й. Ч. и М. Й. Ч. са подали касационна жалба срещу решение от 18.05.2009 г. по гр.д. № 332 от 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ”б” отделение, с което е оставено в сила решение от 3.10.2005 г. по гр.д. № 16489 от 2002 г. на Софийски районен съд, 43 състав и е уважен предявеният иск за ревандикация от Зоя Г. Р. на апартамент № 20, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес], ведно с прилежащото мазе № 15, заедно с 3,04% ид.ч. от общите части на сградата и с отстъпено право. В хода на съдебния процес пред районният съд ищцата Зоя Г. Р. е починала и е заместена от заветника Ц. Н. З.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като основно се атакува конституирането на последния като ищец по делото по реда на чл.120 ГПК /отм./. В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като считат, че решението е постановено в полза на лице, което не притежава право на собственост върху имота поради недействителност на завещанието и се поставя материално правният въпрос за действителността на едностранният акт при неспазване на правилата на чл.474, ал.3 ГПК/ отм./. Представят съдебни решения. Ответникът Ц. Н. З. е депозирал отговор, в който излага съображенията си за недопустимост на касационната жалба, поради липса на оБстоятелства в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Я. Й. Ч. и М. Й. Ч. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Софийския градски съд е уважил предявената претенция по чл.108 ЗС и е осъдил касаторите да възстановят собствеността и предадат владението на апартамента защото сключеният договор за покупко продажба № 90, т.4, рег. № 8114, н.д. № 696 от 2000 г. няма вещно транслативен ефект. Продавачът К. М. Н. не е бил собственик, тъй като също е получил недвижимия имот по сделка от несобственик. Формираният извод по спорното материално право е в съответствие с трайната съдебна практика. В хода на съдебното производство на 28.03.2005 г. е починала ищцата Зоя Р. и е заместена от ответника Ц. Н. З., който се легитимира с нотариално завещание № 196 от 10.03.2005 г., т.01, рег. № 4058, н.д. № 174 от 2005 г. Направеното възражение от касатора, че към датата на съставянето на завещанието Р. не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си е изследвано и е установено ,че към тази дата завещателката е могла да се грижи за делата си. Нотариалното завещание е било подписано и подписа на завещателката не е оспорен. При тези данни е направен извод за действителност на завещателното разпореждане. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна ппроверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,