Определение № 5461 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 43/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], представлявано от юрисконсулт Ю. К., срещу въззивно решение № 1095 от 06.10.2023 г. по в.гр.д. № 1218/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 753 от 07.03.2023 г. по гр.д. № 5311/2022 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от М. И. М. иск по чл. 405 КЗ и ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 15 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „каско“ на МПС, сключен между страните и обективиран в застрахователна полица № 440121031005306/28.01.2021 г., поради настъпило застрахователно събитие „кражба“, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. Ответникът по касационната жалба М. И. М., със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Й. А., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане разноски въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 13.12.2023 г. Въззивният съд е приел за установено наличието на сключен договор за имуществено застраховане на 28.10.2021 г. по застраховка „Каско+“ със застрахователна полица № 440121031005306 от 28.01.2021 г. за лек автомобил „Опел Каскада“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на ищеца, със срок на действие от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 г., който покрива и риска „кражба“ съгласно чл. 1.2 вр. чл. 9.1.22 от Общите условия. Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху въпросите дали е възникнало събитие, представляващо покрития риск „кражба“, без да е направено позоваване на изключения от покритието според Общите условия. Посочено е, че в съответствие с ограничението, предвидено в нормата на чл. 345, ал. 7 КЗ, в приложимите към процесния договор за имуществено застраховане Общи условия - т. 9.6.4 - е предвидено, че за установяване на събитието „кражба“ ползващият се от застраховката представя служебна бележка от МВР за установяване на събитието. От събраните доказателства - удостоверение № 460 000-4557/11.10.2021 г., издадено от началника на Пето РУ - [населено място], че на 06.10.2021 г. е подаден сигнал за противозаконно отнето МПС, за което е образувано ДП № 424/2021 г., както и Постановление изх. № 14222/15.12.2021 год. на прокурор при РП – [населено място], с което досъдебното производство, водено за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12 НК е спряно, съдът е приел, че ищецът е представил необходимите съобразно общите условия документи. Отделно събраните гласни доказателствата, кредитирани от съда като преки и убедителни, също сочат на установена липса на застрахования автомобил. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК e поставен въпросът дали застрахователят може да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „каско“ при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи в Общите условия, които дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета /т. 9.1.9 от раздел I от ОУ/. Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като видно от мотивите на съда относно предмета на спора, пренесен пред въззивната инстанция, поставеният в изложението въпрос е неотносим. В обжалваното решение съдът се е произнесъл единствено по въпроса дали е осъществено застрахователното събитието, тъй като не са били навеждани твърдения за наличието на основания, изключващи риска. Предвид изложеното въпросът не е обусловил решаващите му изводи и не може да обоснове допускането и на касационно обжалване, тъй като не покрива изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 1615 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение