Определение № 3269 от 05.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 774/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от ответника „Билтрейд Груп“ ООД, чрез адв.В.Ж. и от третото лице помагач В. И. К., чрез адв.Н.А. срещу решение №574 от 21.08.2022г., постановено по в.т.д. №82/2022г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №261217/04.08.2021г., постановено по т.д. №511/2020г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от О. М. Т. срещу „Билтрейд Груп“ ООД, като е признато за установено, че решенията по т.3 и т.5, приети на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на 03.05.2019г. – за изключване на О. Т. като съдружник и за избиране на нов управител, са нищожни, като взети извън компетентността на ОС. В касационната жалба от „Билтрейд Груп“ ООД се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Касаторът поддържа, че решението е постановено по недопустим иск, предявен след изтичане на предвидения срок и при наличие на преюдициален спор по чл.74 ТЗ за отмяна на същите решения. Навежда и твърдение, че спорът по чл.74 ТЗ не е приключил, а настоящият спор представлява повторен процес между същите страни и със същия предмет, поради което е налице нарушение на чл.299, ал.2 ГПК. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде отхвърлен иска. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Предявяването на иск по чл.124 ГПК за установяване нищожност на решение на ОСС обвързано ли е със срок, ако съдружникът предявил иска е присъствал на ОС, чиито решения се оспорват? и 2. Преюдициално ли е решението по иска по чл.74 ТЗ по предходно ОС за преценка на правния интерес на лицето, което предявява иск за последващо решение на ОС за изключването му на нови различни основания от тези, с които е изключен по предходно дело?“- с твърдение, че са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Третото лице помагач В. И. К. намира касационната жалба за основателна. Ответникът О. М. Т. не представя отговор в законоустановения срок. В касационната жалба от В. И. К. се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Касаторът поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че искът е допустим, въпреки наличието на висящ процес със същия предмет и между същите страни /т.д. №885/2019г. на СГС, VI-4 състав/; въпреки предявяването му сред изтичане на срока по чл.74 ТЗ и обстоятелството, че ищецът няма качеството съдружник. Поддържа тезата, че искането по настоящото дело /по иска за прогласяване нищожността на решенията на ОС/ по същността си е същото като това по чл.74 ТЗ; че ищецът не е съдружник и няма интерес и легитимация да обжалва решенията на ОС; че не следва да се смесва иска по чл.124 ГПК с този по чл.29 ЗТР, респ. практиката по втория иск не е приложима по първия; че безсрочно предявяване на иск за нищожност на решения на ОС е допустимо само по отношение на решения, които не подлежат на вписване и при чието вземане ищецът, имащ качеството съдружник, не е присъствал. Ако решенията подлежат на вписване за ищеца няма интерес от оспорването им като нищожни, ако не са вписани. С доводи за нередовност на ИМ /ищецът не е уточнил кое решение на ОС е нищожно/ касаторът поддържа и оплакване, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде отхвърлен иска. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1.1. Иск по чл.124 ГПК за нищожност на решенията на ОСС от присъствал на събранието съдружник, безсрочно ли следва да се предяви ли в 14- дневния преклузивен срок? Искът по чл.124 ГПК за нищожност на решенията на ОСС може ли да се предяви самостоятелно или следва да се кумулира с иск по чл.74 ТЗ?“- с твърдение за противоречие с ТР №1/2002г. на ОСТК на ВКС, както и за значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото. „ 1.2. Произнасяне на съда по иск по чл.74 ТЗ предявен от изключен съдружник срещу решения на ОСС представлява ли процесуална пречка за разглеждане на нов иск по чл.124 ГПК за нищожност на същите решения на ОСС, като вторият иск е предявен година след датата на ОСС, чиито решения се атакуват и преди съдебният акт по първото дело /чл.74 ТЗ/ да влезе в сила? Ще бъде ли лишен от правен интерес този последващ иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу решенията на ОСС, ако е предявен от лице, което вече е изключено като съдружник с предишно решение на ОСС, макар това решение да не е влязло в сила, защото се оспорва по реда на чл.74 ТЗ? При преценка на правния интерес съдът следва ли да вземе предвид, че преди искът по чл.124 ГПК съдружникът е водил и друг иск по чл.74 ТЗ срещу решенията на ОСС и по този иск делото е било прекратено като недопустимо?“- с твърдение, че са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. „3.1. Решенията по чл.126 ТЗ, ако са с различни основания от предходно взето решение, второто решение по чл.126 ТЗ нищожно ли е като повторно взето? и 3.2. В този случай изключеният съдружник с иск на какво правно основание следва да защити правата си- с установителен иск по чл.124 ГПК или със специален иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ?“- без да се конкретизира допълнителния селективен критериий. Излага и доводи за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, които са идентични както с голяма част от оплакванията в касационната жалба, така и с изложените аргументи във връзка с поставените правни въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът О. М. Т. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Заявява, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми и ако бъде допуснато до касационен контрол, следва да бъде потвърдено. „Билтред Груп“ ООД намира жалбата за допустима и основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК, въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав приема за безспорно, че ищецът О. Т. и третото лице помагач В. К. са съдружници с равни дялове в ответното дружество; че на 22.03.2019г. е проведено извънредно общо събрание на „Билтрейд Груп” ООД, на което е взето решение за изключването на О. Т. като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ, избор на управител и приемане на дружествен договор, отразяващ промените; че на 03.05.2019г. е проведено извънредно Общо събрание на „Билтрейд Груп” ООД, на което отново е взело решение за изключването на О. Т. като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ; избор на управител и приемане на дружествен договор, отразяващ промените. Като безспорно е прието също така, че промените в обстоятелствата, приети от ОС на 22.03.2019г., са заявени за вписване в ТР, атакувани са с иск по чл.74 ТЗ, като е образувано т.д. №591/2019г. по описа на СГС, VI-20 състав, а вписването е спряно по реда на чл.536 ГПК. Промените в обстоятелствата въз основа на решенията от 03.05.2019г. също за заявени за вписване в ТР, О. Т. е предявил искове по чл.74 ТЗ за отмяната на взетите решения, образувано е т.д. №885/2019г. по описа на СГС, VI-4 състав, приключило с влязло в сила определение за прекратяване на производството като недопустимо, като вписванията също са спрени по чл.536 ГПК. Като се позовава на съдебната практика на ВКС, въззивният съд намира, че предмет на спора са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за нищожни на решенията на ОС на съдружниците в ответното дружество, взети на 03.05.2019г., като ищецът е активно легитимиран, предвид твърденията му, че са нарушени членствените му права - да участва в управлението и да бъде избиран в управителните органи на дружеството, и с оглед обстоятелството, че решенията на ОС от 22.03.2019г. и 03.05.2019г. не са вписани, поради спиране на регистърните производства. Апелативният състав споделя установената съдебна практика /решение №61 от 28.05.2012г. по т. д. № 325/2011г., ВКС, I т.о. и решение №149 от 30.12.2016г. по т.д.№846/2015г., ВКС, II т.о./ и приема, че решението на ОС за изключване на съдружник е извън пределите на компетентността му, когато с предходно решение е налице изключване на същия съдружник, тъй като първото решение е произвело действие по отношение на дружеството. Като съобразява, че в случая с предходно решение на ОС от 22.03.2019г. съдружникът О. Т. е изключен, съдът стига до извод, че последващото решение на ОС от 03.05.2019г. за изключване на същия съдружник и освобождаването му като управител е извън пределите на компетентността на Общото събрание и не е породило правни последици, поради което предявеният иск за прогласяване нищожността на това решение е основателен. Въззивният съд намира за неоснователни доводите на ответника, че двете решения за изключване на Т. като съдружник били с различно основание, като намира че релевантният факт е изключването на съдружника и настъпилите правни последици от това. Отхвърля и възраженията за предявяване на недопустим иск поради наличие на висящо производство по чл.74 ТЗ, като подчертава, че искът по чл.74 ТЗ не изключва и не препятства правото на съдружника да търси неограничено във времето защита срещу нищожно решение чрез установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, ако има правен интерес. Въззивният съд счита, че са неоснователни и възраженията на третото лице полагач за произнасяне от страна на съда по непредявен иск и нередовна искова молба. Излага доводи, че спорният предмет е очертан от ищеца с наведените факти в исковата молба, допълнителната искова молба и уточнителната молба от 08.03.2021г. и формулираното искане към съда- да бъдат признати за нищожни всички решения на общото събрание на съдружниците в „Билтрейд Груп” ООД, взети на 03.05.2019г., като първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск и в рамките на искането, с което е сезиран. Съдът намира, че предявяването на иск с право основание чл.124, ал.1 ГПК не е ограничено от преклузивен срок /т.2 от Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2002г., ОСГК/, поради което приема за неоснователно възражението, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, след преклузивния 14-дневен срок. Счита, че даването на възможност на съдружник да обжалва неограничено във времето решенията на ОСС, взети на 03.05.2019г., след като е прекратено делото по предявените искове по чл.74 ТЗ, не може да се приеме като явна злоупотреба с права, нито като преразглеждане на правен спор, решен по друго дело, предвид различния предмет на исковете по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.74 ТЗ и гарантираното от закона правото на съдружника да организира защитата си. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и не е налице основание за допускането му до касационно обжалване поради вероятна недопустимост съгласно чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и по недопустим иск- предявен при липса на активна процесуална легитимация, липса на правен интерес и след изтичане на 14-дневен преклузивен срок, както и при нарушение на чл.299 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че съдът се е произнесъл по предявените от ищеца искове по реда на чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията на ОС на съдружниците, проведено на 03.05.2019г., като е обсъдил надлежно въведени релевантни за спорното право факти и е постановил решение в рамките на търсената защита. С разпореждане от 06.03.2020г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца да уточни дали претендира прогласяване нищожност на всички решения на ОС на съдружниците в ответното дружество, проведено на 03.05.2019г. или само на решението по т.3 за изключването му като съдружник, както и да изложи обстоятелства относно правния интерес от исковете. С уточняваща молба от 29.05.2020г. ищецът изрично е заявил, че иска прогласяване за нищожни на всички решения на ОС от 03.05.2019г. като „повторни“, т.е. взети след вземане на същите на предходно ОС на съдружниците от 22.03.2019г., като е изложил и твърдения, обуславящи правния му интерес, вкл. наличието на висящо производство по искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС от 22.03.2019г. и спиране на производството по вписване на промените в ТР. С допълнителната искова молба ищецът е пояснил и допълнил своите твърдения, като е заявил, че атакуваните от него решения са повторни и не пораждат правни последици, защото са взети извън пределите на компетентност на ОС. Първоинстанционният съд е прекратил производството по исковете за прогласяване нищожността на решенията по т.2, т.4 и т.6, поради липса на правен интерес за ищеца, като в тази част решението е влязло в сила. В останалата част, с която са уважени исковете за установяване нищожността на решенията по т.3 и т.5 за изключване на О. Т. като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ и за избиране на нов управител, решението е постановено по редовна искова молба и в рамките на търсената защита. Правилно въззивният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника и третото лице помагач, че ищецът не е активно процесуално легитимиран и за него не е налице правен интерес от предявените искове. Повторното изключване на ищеца като съдружник и избора на нов управител на негово място, докато е висящо производството по исковете му за отмяна на предходните решения за изключване на ищеца като съдружник и избора на нов управител на негово място, както и обстоятелството, че промените и по двете решения са заявени за вписване в ТР, но вписванията са спрени по реда на чл.536, ал.1 ГПК, обуславят както процесуалната легитимация, ката и правен интерес за ищеца да атакува процесните решения. Няма спор в съдебната практика, че решенията на ОС за изключване на съдружник имат незабавно действие в отношенията между съдружниците и дружеството, което изключва възможността на ищеца да иска отмяна на решенията на ОС от 03.05.2019г., но не изключва правото му да претендира установяване на тяхната нищожност. В конкретния случай, доколкото взетите решения от ОС на съдружниците от 03.05.2019г. подлежат на вписване и са заявени за вписване в ТР /заявление образец А4, вх.№ 20190516154738/, но все още не са вписани, поради спирането на вписването по реда на чл.536, ал.1 ГПК /с оглед висящността на настоящото производство/, за ищеца като трето лице, чиято правна сфера е засегната от тези решения, не съществува правото на иск по чл.29 ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, а единствено възможността да иска прогласяване на нищожността им чрез установителния иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК. Съдебната практика приема, че е нищожно решение на ОС, взето извън пределите на неговата компетентност, определена от закона и учредителния акт. За разлика от липсващото /невзето/ решение, което е вписано в ТР и което до заличаването му има действие по отношение на третите добросъвестни лица, но няма действие по отношение на съдружниците и дружеството, в процесната хипотеза на взето нищожно решение, подлежащо на вписване, то ще има действие и по отношение на съдружниците и дружеството, а ако бъде вписано- и по отношение на третите добросъвестни лица в периода от вписването до заличаването на вписването /ТР №1 от 06.12.2002г., т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС/. Обстоятелството, че по предявен от О. Т. конститутивен иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на процесните решения е образувано т.д. №885/2019г. по описа на СГС, не води до недопустимост на настоящото производство. Съгласно разясненията в т.2 от ТР №1 от 06.12.2002г., т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, съединяването на иск за установяване на нищожност на решение на ОС с иск за отмяната му е допустимо при условията на евентуалност на конститутивния иск по чл.74 ТЗ, по отношение на който следва да бъде спазен преклузивния срок. В този смисъл няма пречка да бъдат предявени и иск по чл.74 ТЗ, и иск по чл.124, ал.1 ГПК, респективно да са висящи едновременно производства по тези искове, но искът за установяване нищожността на решенията винаги следва да бъде разглеждан като главен, а този за отмяна като евентуален /ако са предявени в едно и също производство/, респ. производството по чл.74 ТЗ да бъде спряно до приключване на производството по чл.124, ал.1 ГПК, ако са предявени в отделни производства. Разликата в предмета на делата изключва хипотезата на чл.299, ал.1 ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, както и задължението на съда да прекрати повторно заведеното дело /чл.299, ал.2 ГПК/. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивното решение е недопустимо поради нарушение на чл.299 ГПК. Установява се, че т.д. №885/2019г. по описа на СГС е прекратено с влязло в сила определение, поради недопустимост на исковете по чл.74 ТЗ, тъй като ищецът О. Т. няма качеството съдружник в ответното дружество, предвид изключването му с предходното решение на ОС от 22.03.2019г. Настоящото производство не е идентично с това по т.д. №885/2019г., тъй като ищецът не твърди, че като съдружник претендира отмяна на незаконосъобразните решения на ОС от 03.05.2019г., а ги атакува като нищожни, т.е. предмет на настоящото дело е установителен иск за прогласяване нищожността на решенията на ОС, а не конститутивен иск с правно основание чл.74 ТЗ. Съгласно разясненията в т.2 от ТР №1 от 06.12.2002г., т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, като активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица. Няма спор нито в теорията, нито в съдебната практика, че за предявяване на установителните искове за нищожност на решенията на ОС няма срок. С оглед изложеното, не може да се приемат за законосъобразни и обосновани доводите на касатора за недопустимост на предявените искове поради предявяването им след изтичане на 14-дневния преклузивен срок по чл.74 ТЗ. Всички наведени в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК аргументи са неотносими към този въпрос или са резултат от превратно тълкуване на мотивите на горецитираното тълкувателно решение. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касатора В. К. правни въпроси, с изключение на въпроса по т.3.1., които са идентични с формулираните от касатора „Билдтрейд Груп“ ООД правни въпроси, са изцяло свързани с наведените доводи за недопустимост на въззивното решение, които вече са обсъдени от настоящия съдебен състав при преценката на основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Въпросът - дали решението по чл.126 ТЗ, ако е с различни основания от предходно взето решение по чл.126 ТЗ, е нищожно като повторно взето, е обсъден от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи за нищожност на процесните решения на ОС на съдружниците в ответното дружество. По отношение на него касаторът не е обосновал допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът не е изложил аргументи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочена разпоредба. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Несъгласието на касатора с крайните изводи на въззивния съд не представлява основание за допускане до касация поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд