Определение № 4848 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез Д. М. – главен държавен инспектор в ТД на КОНПИ – София, срещу въззивно решение № 228 от 12.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 199/2025 г. по описа на Апелативен съд – В., в частта, с която е потвърдено решение № 711 от 26.06.2024 г., постановено по гр. д. № 795/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, за отхвърляне на предявените от Комисията против К. М. М. и „К.“ О. /в несъстоятелност/ искове за отнемане в полза на държавата на конкретно посочено в решението незаконно придобито имущество на обща стойност в размер на 133 700 лева. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/ „Следва ли понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, да бъде отъждествявано с имущество на стойност над 150 000 лв.?“; 2/ „Следва ли суми, преминали през банкови сметки на проверяваните лица и неналични в края на проверявания период, да са с установено основание и да е доказано за какво точно са потребени, за да участват като извършени разходи при изчисленията на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ?“ – твърди се противоречие с ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95 от 19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на III г.о. на ВКС; 3/ „Следва ли да се приеме, че недвижим имот, придобит от контролирано по смисъла на § 1, т. 6 от ЗОНПИ юридическо лице, чрез банков кредит, погасен от трети лица, е придобит със законно установен източник на средства? Следва ли да се обследва платежоспособността на третите лица за погасяване на банковия кредит? От какво значение е обстоятелството, че юридическото лице е с деклариран отрицателен финансов резултат, както през годината на придобиване на имуществото, така и през следващите финансови години?“; 4/ „Може ли да се приеме, че закупено чрез кредит имущество е законно придобито в случай, че погасяването на кредита е с наредени суми от трети лица с неизяснен произход и с неустановен законен източник?“; 5/ „Коя пазарна стойност на недвижим имот е действителна такава по смисъла на чл. 148, ал. 2, т. 1 от ЗОНПИ – определената чрез съдебно-оценителна експертиза или посочената в постановление за възлагане по изпълнително дело?“ – по тази група въпроси се твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение. От ответника К. М. М., чрез адв. Т. Т., е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Отговор в срок е постъпил и от „К.“ О., чрез адв. В. М. – синдик на дружеството, в който също се поддържа неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че по повод постъпило уведомление за повдигнати по ДП № 1/2019 г. срещу К. М. М. обвинения за извършено от него престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ, Комисията е образувала проверка по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, като проверяваният период е 06.02.2009 г. – 06.01.2019 г.; че в хода на проверката е установено, че от 2005 г. до 26.04.2013 г., М. е бил едноличен собственик на капитала на ответното „К.“ О. /в несъстоятелност/, поради което и дружеството е било обект на проверката за периода 06.01.2009 г. – 26.04.2013 г.; че след извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация/ на К. М. М. и контролираното от него дружество, направени от физическото лице разходи, е изготвен доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ, въз основа на който с решение № 2498/16.12.2020 г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на настоящите искове. Решаващият състав е намерил, че основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл. 107, ал. 2, вр. § 1, т. 3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъде изведен извод за размера на несъответствието, в т. ч. по конкретни пера, формиращи нетния доход и имуществото, както и по произхода на средствата, с които е придобито притежаваното от ответниците имущество. От правна страна второинстанционният съд е приел, че съгласно цитираните норми обосновано предположение за незаконно придобито имущество е налице, когато при извършената проверка се установи несъответствие между имуществото и нетния доход в размер, надвишаващ 150 000 лева за целия проверяван период. Посочил е още, че с оглед разпоредбите на чл. 142, вр. чл. 141 ЗОНПИ и легалните дефиниции на понятията „нетен доход“ и „обичайни разходи“ /§ 1, т. 8 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ/, имуществото на контролираните от проверяваното лице търговски дружества, респ. техните приходи и разходи не участват в определянето на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Изложил е и съображения, че макар и имуществото на тези дружества да не е притежание на проверяваното лице, то само онова тяхно имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му /за което дружеството не е разполагало със средства от своята дейност за придобиването му/ и предвид свързаността с проверяваното лице, законът го третира като имущество на последното /имущество придобито за негова сметка/. Обосновал е и извод, че само това имущество на контролираните юридически лица по чл. 145, ал. 2, вр. § 1, т. 6 ЗОНПИ следва да бъде включено в направата на извода за несъответствие, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза на липса на несъответствие /когато проверяваното лице, съответно свързано лице по чл. 142 ЗОНПИ не е придобило имущество на свое име/, но в същото време незаконните доходи са вложени в придобиването на имущество от контролирано от него дружество, без да може да се обоснове изискуемото се от закона несъответствие и реализиране на правото на държавата за отнемане на имущество по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ. При разглеждане на спорните въпроси по делото въззивният състав е съобразил и дадените задължителни разрешения с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Приел е, че само когато стойността на придобитото през проверявания период и налично в края на периода имущество /при това само на придобитото по възмезден начин, тъй като за придобитото по безвъзмезден начин не са влагани средства и същото се явява ирелевантно към направата на изводите за несъответствие/ е над 150 000 лева, може да се обоснове извод за превишение спрямо притежаваното такова в началото на периода в размер над тази стойност. Намерил е също така, че едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т. 8, вр. т. 2 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, и след съпоставката му със стойността на наличното в края на периода имущество да направи заключение дали е налице изискуемото се от закона несъответствие. Изрично е посочил, че не отрича възможността подлежащото на отнемане имущество да е на стойност под 150 000 лева, но това не дерогира изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на обща стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствието. От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства, обобщени в изготвените по делото СИЕ и допълнителна СИЕ, въззивната инстанция е приела, че притежаваното в началото на периода от проверяваното лице К. М. имущество е включвало л. а. Ф. Б., рег. [рег.номер на МПС], наличности по лични банкови сметки в размер на 98.15 лева /т. 1 от СИЕ/ и 100 % от капитала на „К.“ Е., рег. по ф. д. № 76/2005 г. на СГС, на стойност 5 000 лева. Като налично в края на периода имущество, притежавано от ответника М., е посочила сумата на обща стойност 5 472.13 лева, включваща придобити л. а. Ф. Ф. 1. 6 ДИ, рег. [рег.номер на МПС] и наличното салдо по банковата му сметка. Относно контролираното от К. М. в периода до 26.04.2013 г. ответно дружество „К.“ О. /в несъстоятелност/ решаващият състав е намерил, че в периода 06.02.2009 г. – 26.04.2013 г. дружеството е придобивало по договори за покупко-продажба вещни права върху три недвижими имота, за които се твърди незаконен произход на средствата. Спрямо два от имотите е отбелязал, че не са предмет на искането за отнемане поради погасени по давност права на държавата, но същите са от значение за направата на изводите относно стойността на притежаваното към края на периода имущество и несъответствието. Съобразил е също така, че заплащането на цената на два от придобитите недвижими имоти е със заемни средства – отпуснати банкови кредити, което не се оспорва и от КОНПИ. Изрично е посочил, че банковите заеми са източник на средства с установен законен произход, като съгласно разясненията в съдебната практика, за преценката дали придобитото с тях имущество е законно придобито, е меродавен произхода на средствата, с които са заплащани погасителните вноски. По отношение на твърденията на Комисията, че отпуснатият кредит е погасен с наредени суми от трети лица с неизяснен произход, въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства, че извършените преводи от третите лица са във връзка с осъществявана от ответното дружество, съответно от едноличния собственик на капитала, незаконна дейност. Изложил е съображения, че за изследвания релевантен период, в който е било контролирано от проверявания М., дружеството е осъществявало търговска дейност, поради което и реализираните приходи от трети лица, с посочено основание „по договор“ следва да се приемат, че са от тази му тази му дейност. Обобщил е, че не се установява погасяването на кредита от 21.04.2010 г., с част от който са закупени процесните имоти, да е станало със средства с неустановен произход, което да обуслови извод, че придобиването им е за сметка на проверяваното лице. От друга страна е извел и аналогичен на горния извод спрямо останалите имоти, придобити от дружеството, за които е приел, че плащането на цената е извършено на 14.04.2010 г., със средства от друг кредит. Спрямо придобития на публична продан недвижим имот в [населено място] и с оглед начина на придобиване на този имот, въззивната инстанция е посочила, че действителната му придобивна цена е заплатената цена, на която същият е бил възложен от съдебния изпълнител. Съобразила е, че плащанията на две суми за придобиването му са извършени чрез банкови преводи от левовата сметка на дружеството, наличностите по която са формирани от търговската дейност на дружеството и отпуснатите му кредити. Внесените по нея средства от ответника М., доколкото по делото не е установено същият да е правил допълнителни парични вноски със свои лични средства, също е зачела като такива на дружеството, свързани с търговската му дейност. В тази връзка е заключила, че и за придобиването на този имот също не може да се направи извод, че са вложени средства с неустановен източник. При горните съображения решаващият състав е формирал краен извод, че придобитите в периода 06.02.2009 г. – 26.04.2013 г. от „К.“ Е. недвижими имоти и налични в края на проверявания период не съставляват имущество по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ, поради което и не следва да участват в направата на извода за несъответствие. С оглед това е приел, че установеният размер от 5 472.13 лева на притежаваното лично от К. М. към 06.02.2019 г. имущество – л. а. Ф. с рег. [рег.номер на МПС] и сумата от 572.13 лева, не може да формира несъответствие в изискуемия се по чл. 107, ал. 2, вр. § 1, т. 3 ЗОНПИ размер, обуславящ възникване правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Горното е възприел като достатъчно за обосноваване на преценка, че предявените искове са изцяло неоснователни, без да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход на М. за проверявания период и участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи, както и по въпроса за връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството и имуществото, чието отнемане се иска. Предвид изложеното е възприел, че поради съвпадането на крайния резултат от изхода на спора с постановения такъв от първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че повдигнатите от касатора въпроси с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, са свързани с въпросите, по които е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение, а именно „Материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, състав на III г. о.