Определение № 458 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1045/20.01.2020 г. на З. В. П., чрез процесуалния представител адвокат В. С., срещу въззивно решение № IV – 134/28.11.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 1134/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: 1./ Възможно ли е тегленето на жребий, когато единият съделител притежава 1/2 ид. ч. от делбения имот, а останалите съделители, притежаващи общо 1/2 ид. ч. от същия имот, са се групирали и са поискали от съда да получат общ дял от допуснатия до делба имот, и обособените два реални дяла са равностойни по стойност, количество и предназначение – сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 42/23.04.2019 г. по гр. д. № 1550/2018 г. на ВКС, I г.о. и решение № 45/31.05.2018 г. по гр. д. № 2145/2017 г. на ВКС, г.о.; 2./ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото – сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т.о.

Ответниците по касационната жалба – „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД,

Л. Г. П. и М. Г. С., чрез процесуалния си представител адвокат Р. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, поддържат становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С въззивното решение, постановено във втората фаза по извършване на делбата, е потвърдено решение № 1188/20.05.2019 г. по гр. д. № 3002/2012 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е извършена делба по реда на чл. 353 ГПК, както следва: 1./ в общ дял на „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, Л. Г. П. и М. Г. С. е поставен поземлен имот с идентификатор по КК и КР на [населено място] съгласно скица - проект № **-09.04.2015 год. на АГКК, СГКК – [населено място]

/подробно описан/, 2./ в дял на З. В. П. е поставен поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на [населено място] съгласно скица - проект № 09.04.2015 год. на АГКК, СГКК – [населено място] /подробно описан/.

Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 24.10.2012 г., постановено по гр. д. № 3002/2012 г. по описа на Районен съд – Бургас, е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, Л. Г. П., М. Г. С. и З. В. П., на следния недвижим имот: нива с площ от 2,135 декара по документ за собственост и 2 173 декара по кадастрална карта, находяща се в [населено място], м. „М.”, [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], при квоти: 1/6 ид. ч. за „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, 1/6 ид. ч. за Л. Г. П., 1/6 ид. ч. за М. Г. С. и 1/2 за З. В. П.. Със същото решение, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, е разпределено ползването на процесния имот до приключване на делбеното производство, като е постановено дял първи от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно–техническа експертиза да се ползва общо от съделителите „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, Л. Г. П. и М. Г. С., а дял втори от същото заключение – да се ползва от съделителката З. В. П.. В първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата съделителите „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, Л. Г. П. и М. Г. С. са заявили пред съда желание за разделяне на процесния имот на два реални дяла, като единият им бъде предоставен в общ дял, а другият – в дял на З. В. П.. Съдът е възприел заключението на съдебно–техническата експертиза, съгласно което делбеният имот е поделяем на два дяла. Съобразил е и приложените по делото писмени доказателства: становище за разделяне на процесния поземлен имот на общинска администрация – гр. Созопол и влязла в сила заповед № 8-Z-1779/02.12.2016 г. на кмета на Созопол за одобрение на изменение на ПУП, съгласно които от процесния имот се обособяват два нови урегулирани поземлени имота /подробно описани/. За неоснователни са приети възраженията на З. П. относно поставянето в общ дял на останалите съделители на поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на [населено място], в който последната тя е изградила със собствени средства два броя търговски обекти, извършващи търговска дейност от 1997 г., както и поставянето в неин дял на празен поземлен имот. След анализ на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че делбеният имот е поделен на два равностойни дяла с еднаква площ, стойност и предназначение, като „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, Л. П. и М. С. са получили общ дял /за което е налице тяхното съгласие/, който включва лицева част с бистро и задна незастроена част, а З. В. П. е получила самостоятелен дял, също включващ лицева част с бистро и задна незастроена част. Основавайки се на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, съдът е посочил, че не е възможно цялата лицева част на делбения имот, където реално са разположени временните търговски обекти, да бъде обособена като самостоятелен имот и поставена в дял на съделителката З. П. За неоснователни са приети възраженията на същата съделителка относно приложимия способ за извършване на съдебната делба. Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий е невъзможно в случаите, в които имотите са разпределят при групиране на съделителите, тъй като тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител /решение № 100 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6463/2014 г., I г. о./. С оглед волята на част от съделителите за групирането им и получаване на общ дял от една страна, а от друга извършеното разпределение на ползването по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК и възможността за обособяване на самостоятелни имоти от друга, са налице предпоставките на чл. 353 ГПК за разпределяне.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.

Така поставеният от касатора първи въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение поради липса на противоречие с посочената практика на ВКС. Решение № 42/2019г. е неотносимо, тъй като касае въпроси за извършване на делба на наследствени имоти по колена и групиране на съделители за получаване на общ дял, какъвто не е разглежданият случай. Въззивният съд е посочил, че имотите са по-малко от съделителите /които не са сънаследници/, поради което тегленето на жребий е невъзможно; част от съделителите са съгласни да получат общ дял /което е съобразено/ и делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК. Решение 45/2018г. също е неотносимо. То пак касае различен от процесния казус - извършване на делба на наследствен имот по колена и възможността в този случай да се осъществи теглене на жребий. Вторият въпрос е решен от въззивния съд в съотвествие с посоченото решение и с установената практика на ВКС, вкл. ТР№1/2013г., ОСГТК относно дейността на въззивния съд като инстанция по същество. В съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил доказателствата и доводите на страните, произнесъл се е по спорния предмет на делото и е преценил правнорелевантните факти. Обсъдил е относимите и допустими доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Изводите му за поделяемост на имота чрез формиране два новообразувани УПИ са основани на заключението на техническата експертиза и изискванията на чл.14,ал.4 ЗУТ. Същевременно е установил, че съделителката П. е поставила съгласно разрешения по чл.56 ЗУТ временни преместваеми обекти в цялата лицева част на делбения имот, но два дяла не могат да се образуват като единият да включва само лицевата част с поставените временни търговски обекти и той да бъде разпределен на П.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Липсва искане от ответниците по касация за присъждане на разноски, поради което този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.