Определение № 469 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2282/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Община [населено място] срещу Решение № 2 от 24.01.2019 год. по т.д.№ 270/2018 год. на Бургаски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 212 от 20.06.2018 год. по т.д.№ 3/2017 год. на Бургаски окръжен съд. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на касатора сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Ответникът по касация „Бургос Трейдинг 2”ЕООД, чрез процесуалния си представител е представил отговор по чл.287 ал.1 ГПК в който сочи, че не е налице никое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол. Поискал е присъждането на разноски. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съдебният състав взе предвид следното: Предмет на т.д.№ 3/2017 год. на Бургаски окръжен съд са предявените от „Бургос Трейдинг 2”ЕООД срещу Община [населено място] обективно съединени искове общо за сумата 304014 лв. формирана от преки вреди и пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнението на два срочни договора за продажба на прогнозни количества стояща дървесина - Договор № 201/21.04.2015 год. и Договор № 442/30.09.2015 год. Твърдението на ищеца е, че вземането по първия договор произтича от това, че на терените за сеч, има недостиг на 3100 куб.м. стояща дървесина, които са предплатени. По силата на анекс, определени са били допълнителни терени за които обаче е било забавено издаването от Общината на позволително за сеч и удължаване на сроковете за извозване на добитата дървесина от обект № 1502. Претенцията по втория договор се основава на твърдението, че вредите са произтекли от забавеното издаване от страна на Общината на позволително за сеч и извозване на добитата дървесина от обект № 1509. Общо формираните по двата договора претенции са както следва: 110654 лв. – пропусната полза от нереализирана печалба съобразно стойността на добития и непродаден дървен материал; 10648 лв. направени разходи за маркиране; 129416 лв. неусвоен аванс по двата договора; 25883 лв. внесен ДДС върху аванса; 12249 лв. внесени гаранции; 13563 лв. обезщетение за забава. Последователно подържаната теза на ответника-касатор е, че договорите са прекратени с изтичане на срока и неизвършването на сеч и извозване се дължи на бездействието на „Бургос Трейдинг2”ЕООД. Не оспорва задължението си за връщане на авансово платените суми, но твърди, че не е сторил това, поради липса на кредиторово съдействие – дружеството не е посочило банкова сметка по която да му бъда преведени. Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 302359.80 лв. Счел е за доказано виновното неизпълнение от страна на Общината на договорните и задължения – неиздаване на позволително за сеч, спиране на сечта и извозване на дървесината през правно релевантния период. Мотивирал е становището си, че разходите по маркиране подлежат на възстановяване. Досежно размера на вредите се е позовал на изготвеното по делото експертно заключение. Сезиран с въззивната жалба на Община [населено място], съставът на БАС е потвърдил първоинстанционния акт. Допълнителни доказателства не са били ангажирани. Въз основа на доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, съставът на БАС също е счел, че е било налице виновно неизпълнение от страна на Общината на договорните и задължения, което е довело до вреди за ищеца в посочения размер. Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за касационен контрол произтича от следното: Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът свързва с противоречие с ТР № 3/2012 год. на ОСГТК. Конкретен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК не е формулиран, но от съдържанието на изложението може да се изведе твърдение че БАС е счел за възможно пропусната полза от неизпълнението на договор да може да бъде хипотетична. Това основание не е налице Съставът на БАС не е основал становището за дължимостта на обезщетението за пропуснати ползи дори и те да са хипотетични. Нещо повече, в мотивите на решението съдът изрично сочи, че за да е налице пропусната полза, следва да е налице сигурност за увеличаване на имуществото на изправната страна. Това правно становище е съпоставено с конкретните факти установени по делото – два договора за продажба на добитата дървесина, които ищецът е сключил с трето лице и е извършил единични доставки по тях. Нито договорите, нито обстоятелствата по сключването им са били оспорени от Община [населено място] в първоинстанционното производство и независимо, че такива доводи са били въздигнати едва пред въззивната инстанция, БАС ги е обсъдил и подробно е мотивирал становището си за тяхната неоснователност. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с въпросите: „1./ При предявен иск за присъждане на обезщетение за пропусната полза с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД-има ли значение факта, че договора за продажба на ищеца с трето лице от който се твърди, че произтича пропусната полза е сключен преди договора за продажба между ищеца и ответника?; 2./ При предявен иск за присъждане на обезщетение за пропусната полза с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД, следва ли договора за продажба на ищеца е третото лице от който договор се твърди, че произтича пропусната полза да съдържа необходимите съществени елементи и уговорки, като срок на договора, количество на продаваната стоката, единична и/или обща продажна цена на стоката, описание на вида на стоката, и др. за да може да се приеме, че ищеца действително е претърпял вреда изразяваща се в пропусната полза?; 3./ При предявен иск за присъждане на обезщетение за пропусната полза с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД, длъжен ли е съдът да установи факта, дали договора за продажба на ищеца е третото лице от който се твърди, че произтича пропусната полза е действащ или прекратен, като в случай, че е прекратен, следва ли да се установят причините за прекратяването му, както и от кога точно е прекратен?”. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на тези въпроси не е налице. Преди всичко, те касаят съдържанието на конкретните договори представени по делото, които ответникът-касатор е пропуснал да оспори. По отношение на тях критерият „значими правни въпроси, произнасянето по които да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото” не е налице. Както бе посочено по-горе, ответникът е поискал присъждането на разноски. Видно от представеният договор за адвокатска защита и съдействие, заплатил е в брой сумата 3000 лв. на процесуалния си представител, която ще следва да му бъде присъдена на основание чл.78 ал.3 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.