Определение № 531 от 18.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1958/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. В. В. Я., С. С. В. (лично и със съдействието на майка си В. Я.), С. К. Д. и М. В. Ж. чрез адв. Н. обжалват решение № 23 от 26.02.2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, по в.гр.д. 507/20 г., в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Бургас, с което исковете им срещу „Лев инс“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. В., причинена в пътно-транспортно произшествие на 25.07.2016 г. са отхвърлени, както следва относно В. В. Я. и С. С. В. за всяка от тях, за разликата над 170 000 лв до 250 000 лв, за С. К. Д. за разликата над 50 000 лв до 170 000 лв и за М. В. Ж. за напълно предявения размер от 80 000 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима при определяне отговорността на застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като по отношение на В. Я., живееща на съпружески начала с починалия и майка на детето му, са изложени съображения, че не са приложени точно критериите, предвидени в чл. 52 от ЗЗД, като не е отчетено, че жалбоподателката е загубила спътника в живота си, опората в семейството и не е преживяла загубата му, като отношенията им приживе са били изключителни близки и са живели в разбирателство. Жалбоподателката С. В., излага съображения за нарушение на материалния закон, конкретно на нормата на чл. 52 от ЗЗД, като твърди, че е дъщеря на починалия, към момента на смъртта му е само на 8 години. Тя е съжителствала с баща си, в отношения на обич, подкрепа, разбирателство, изживяла е изключително тежко загубата му, не е успяла да приеме случилото се и няма да разполага с бащина обич, подкрепа, нещо, което ще се отрази във всяка сфера от живота й. Жалбоподателката С. Д., била майка на починалия. Също излага съображения за нарушение на материалния закон, конкретно на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че съдът при приложение на материалния закон, не е преценил точно обективните обстоятелства, установени в процеса, а именно, че до момента на смъртта на сина си, двамата имали изключително топли отношения, всеки ден общували и тя твърде тежко е преживяла загубата на детето си. Въззивният съд не бил преценил, че всеки ден от живота си тя тъжи и ще тъжи, до края на живота си ще скърби и ще чувства празнота, няма да разполага със синовна подкрепа. Жалбоподателката М. Ж. счита, че решението не съответства на нормата на чл. 52 от ЗЗД, като не е призната материалноправната й легитимация да получи обезщетение за причинената смърт на брат й. Позовава се на директното приложение на чл. 2 пар. 1б. а т. ii от Директива 2012/29 на ЕП и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата н ажертвите на престъпления относно понятието „жертва“, включващо и братята и сестрите на починалото лице, жертва на престъпление, когато те са претърпели вреди от смъртта на това лице. Всички жалбоподатели излагат съображения за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, конкретно при определяне справедливия размер на следващите им се обезщетения, въззивният съд не бил съобразил лимитите на застрахователната отговорност, като подробно мотивират основание за отмяна на съдебното решение, на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Молят да се отмени решението в обжалваните части. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставят следните правни въпроси: Относно начина и критериите за определяне на трайна и дълбока емоционална връзка между починал и близък родственик. Счита, че този правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР 1/18 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи, че съгласно чл. 2 пар. 1 б а т. ii от Директива 2012/29/EU на ЕП и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Р. решение на Съвета, понятието жертва включвало и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда, в резултат на смъртта на едно лице. В чл. 2 пар. 1 б. б като членове на лицето били посочени съпругът/съпругата, лицето, с което жертвата живее в ангажирана и постоянна връзка в общо домакинство, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Така и било разяснено и в посоченото тълкувателно решение. По този начин обосновава допълнително основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя? Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди? По отношение на поставените 2 и 3 въпроси излага съображения за наличие на противоречие между обжалваното решение на въззивния съд и задължителната практика на ВС – ППВС 4/68 г, както и трайната практика на ВКС, като счита, че е налице основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Съобразени ли са присъдените суми по делото с конкретно установените по делото житейски обстоятелства, както и задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Кой е моментът, от който следва да бъде присъдена законната лихва за забава върху обезщетенията за причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ в сила от 01.01.2016 г. от увреденото лице срещу застрахователя по риска гражданска отговорност. Счита, че посоченият правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, конкретно на решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.д. 2466/18 г. по описа на ВКС, 1 ТО. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя? Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик, особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди? По отношение на правни въпроси 7 и 8, считат, че посочените правни въпроси са разрешени в противоречие с ППВС 4/68 г., като сочи и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Съобразени ли са присъдените суми по делото с конкретно установените по делото житейски обстоятелства, както и със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Ответникът ЗК „Лев инс“ АД не е подал отговор на касационната жалба. Касационната жалба на това лице е върната. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица. Въззивният съд е приел, че ответникът по иска ЗК „Лев инс“ АД е сключил договор за застраховка на риска „Гражданска отговорност“ относно отговорността на водача на л.а. Мерцедес МЛ 400 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС] със срок 20.03.2016 г. до 19.03.2017 г. В срока на действие на договора било причинено пътно-транспортно произшествие, на 25.07.2016 г. Прието е, че с влязла в сила присъда е установено, че виновен за същото пътно-транспортно произшествие е водачът на така посочения по-горе автомобил Вл. П., който при управление на посочения лек автомобил е извършил противоправно и непредпазливо деяние, с което е причинено описаното пътно-транспортно произшествие. При това ПТП е причинена смъртта на С. В. В., като това обстоятелство било установено с влязла в сила присъда. Установено от издадени от общината удостоверения, че С. В. е дъщеря на С. В., С. Д. е негова майка, а М. Ж. е негова сестра. По отношение на В. Я. е установено, че е майка на С. В. и от свидетелските показания съдът е приел, че починалият и В. Я. са живели съвместно, в общо жилище, като семейство, отглеждайки заедно детето си, в разбирателство и подкрепа. Прието е, че животът на цялото семейство коренно се бил променил след смъртта на С. В.. Всички били изпитвали непреодолима мъка и тъга, във всеки момент си го спомняли. В резултат на смъртта на С. В., детето му и жена му загубили грижата, обичта, подкрепата и помощта му във всяко едно отношение. Изпитвали сериозни затруднения от финансов характер. Въззивният съд е приел, че починалият е бил мъж на средна възраст, активен, трудоспособен, със силно присъствие в семейството. Участвал активно финансово и с личен труд в семейството, разрешавал ежедневни битови проблеми. Също така подкрепял и помагал на майка си винаги, при нужда. Съдът е установил дълбока емоционална привързаност между пострадалите жена, майка и дете приживе на починалия. Така е достигнал до извода, че определените обезщетения за С. В. и В. Я. от по 170 000 лв и за С. Д. от 50 000 лв са правилно определени и жалбата на застрахователя в обжалваната част е неоснователна. По отношение на М. Ж., сестра на починалия, въззивният съд е приел, че като деца със С. били близки. Сестрата помагала на брат си с ученето. Когато пораснали били продължили да поддържат топли взаимоотношения, като при нужда винаги се отзовавали и си помагали. Не живеели съвместно. Съдът е направил извод, че макар и да имали дълбока привързаност, обич, взаимно уважение и разбирателство, които били присъщи за отношенията между брат и сестра, не се установявала изключителност, надхвърляща границите на нормалните отношения между брат и сестра. Това е мотивирало въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска. По отношение на присъдената законна лихва, въззивният съд приема, че въззивната жалба на ответника застраховател не съдържа оплаквания относно присъдените лихви за забава относно началния момент, който определя забавата му, а се оспорва дължимостта й с оглед оспорване дължимостта на главницата поради акцесорността на иска за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Поради това е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, моментът, от който застрахователят изпада в забава е моментът, в който пострадалите лица са отправили искане до застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Поради тези мотиви решението на първоинстанционния съд, в частта, с която са присъдени обезщетения за забава върху всяко от присъдените обезщетения за неимуществени вреди от 08.10.2018 г. като е посочено, че това е датата на отправено искане до застрахователя от В. Я., С. В. и С. Д.. Допускането на касационно обжалване се извършва само при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, следва да се допусне касационно обжалване на решението и служебно, когато са налице основания, водещи до извод, че решението е вероятно да е нищожно или е вероятно недопустимо. Съгласно нормата на чл. 380 от КЗ, всеки от касаторите в качеството му на правоимащо лице е предявил претенцията си писмено пред застрахователя преди предявяване на исковете. При извършената служебна проверка, не се установиха основания за служебно допускане на касационно обжалване. Останалите основания за допускане на касационно обжалване на въззивните решения, следва да бъдат обосновани от касатора В предмета на делото е включен правният въпрос за приложението на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД и критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съответно какви са тези обективни критерии, които съдът следва да вземе предвид, за да определи размера на следващото се обезщетение, така както са формулирани въпроси 3, 5, 10. Тези правни въпроси, в съответствие с правомощието на касационната инстанция, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, могат да се конкретизират от съда, както следва - относно приложението на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД и критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Също така по отношение на В. Я. С. В. и С. К., въззивният съд е приел, че са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на техния близък. Като изрично за тези лица, В. Я., с която починалият е живеел на съпружески начала и заедно са отглеждали детето си, детето С. В. и майката С. К., въззивният съд се е произнесъл и по въпроси 1, 2,7 и 8, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. По отношение на касаторите В. Я. и С. В. всички посочени правни въпроси 3, 5, 10, така както са обобщени по-горе, са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил всички критерии, така както са разяснени в задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г., като е определил обезщетението за неимуществени вреди, преценявайки конкретните обстоятелства, установени в процеса, а именно начина на настъпване на смъртта на С. В., възрастта на починалия, топлите емоционални отношения между пострадалия и неговите жена и дете, младата възраст на пострадалия, отношенията на подкрепа и съпричастност в семейството. Дълбоката скръб и разруха, икономическа и морална, настъпили в семейството и претърпените негативни последици от В. Я.. Взета е предвид възрастта на детето С. В. и обстоятелството, че е загубило баща си, който е бил много млад, както и детето е било малко и няма да има в бъдеще бащина обич и подкрепа през целия си живот. По този начин, са изградени изводите въз основа на обективни критерии, които дават основание да се заключи, че въззивният съд не се е отклонил от тълкуването на чл. 52 от ЗЗД според действителния й смисъл, така както е разяснена в задължителната тълкувателна практика на ВС – посоченото тълкувателно решение и трайна практика на ВС и ВКС, определяйки обезщетенията на В. Я. и С. В.. По отношение на 1,2,7 и 8 правни въпроси, въззивният съд е приел, че лицето, с което е живеел на съпружески начала В. Я. и с което пострадалият е отглеждал детето си заедно, в семейна общност, е материално легитимирано да получи обезщетение за причинените му вреди от смъртта на С. В.. Така въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВС – ППВС 5/69 г. Също така по отношение на детето С. В., въззивният съд изцяло е признал право на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие със задължителната практика съгласно ППВС 4/61 г. Също така в съответствие с посоченото задължително тълкуване е признато принципно правото на майката на пострадалия С. Д. да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина си. Поради това посочените правни въпроси по отношение на тези касатори, не могат да обусловят основание за допускане касационно обжалване. По отношение на касационната жалба на М. Ж., сочените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, относно това кои са критериите, въз основа, на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, правни въпроси 1,2,7 и 8 са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващия му извод за неоснователност на исковете. По въпроса е формирана задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. и по изключение, когато в процеса е установено, че претендиращият е създал приживе с жертвата трайни и дълбоки емоционални отношения, както и вследствие на тази особена връзка търпи от смъртта на починалия продължителни нравствени болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Съгласно посоченото тълкувателно решение (с което е тълкувана националната норма на чл. 52 от ЗЗД, съответно, при преценка на възникващите права за жертвите на престъпление, на основание сочената от касатора Ж. директива) обезщетение за неимуществени вреди за преживените негативни емоционални вреди от смъртта на техен близък, се присъжда когато в хода на процеса е доказана особено близка връзка и действително претърпени вреди от смъртта на близкия, от претендиращия. В тълкувателното решение е разяснено, че причинените болки и страдания, произтичат от изключителните отношения, надхвърлящи обичайните отношения в такава родствена връзка и надхвърлящи обичайните негативни преживявания и е справедливо да бъдат обезщетени претърпените негативни преживявания на преживелия родственик или лице в трайни отношения. От значение е установяване на изключителни, извън характерните за такъв род отношения, болки и страдания, за да се приеме право на обезщетение за лицата, извън лицата, за които е прието с ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., че е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е, да се установят конкретни житейски обстоятелства, от които да се направи извод, че връзката между претендиращия обезщетение и пострадалия е била изключителна, сравнение с нормално присъщите връзки в обществото, съответни на тази родствена връзка поради особени житейски обстоятелства. Разяснено е в тълкувателното решение, че не е достатъчно установяване на формална родствена връзка, а основание за получаване на обезщетение е причинените морални болки и страдания, които налагат извод, че е справедливо да бъде обезщетено това лице. В тълкувателното решение и трайната практика на ВКС по приложение на чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 от ЗЗД е разяснено, че е справедливо да бъде обезщетено лице, което е било в трайна емоционална връзка с починалия и е получил вреди, които са изключителни по интезитет, както с оглед отношенията приживе, така и след настъпилата смърт. Определянето на трайната и дълбока емоционална връзка се определя с оглед конкретно установени факти и обстоятелства, с оглед събраните по делото доказателства. В настоящия случай въззивният съд е приел, че по интезитет отношенията между починалия брат и сестра му, не са били изключителни, не са надхвърляли обичайните отношения между брат и сестра, характерни за българското общество. Преценката доколко този извод на въззивния съд е съобразен със събраните доказателства, не може да представлява основание за допускане касационно обжалване, а е свързан с правилността на съдебното решение, която не може да се проверява в производство по селекция на касационни жалби. Поради изложените съображения, с поставените правни въпроси касаторът М. Ж. не обосновава основание за допускане касационно обжалване. По отношение на правните въпроси 3,5 и 10, така както са обобщени по-горе са разрешени от въззивния съд по отношение на правото на С. К. Д., майка на починалия, да получи обезщетение за неимуществени вреди и отхвърляйки иска й за разликата над 50 000 лв до 170 000 лв. В случая въззивният съд е приел, че е справедлив размер на обезщетението е 50 000 лв за жалбоподателката С. Д. и искът й за заплащане на обезщетение за разликата над този размер е неоснователен. С определяне на обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е произнесъл по обобщения правен въпрос относно приложението на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД и критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Предвид изложените мотиви в съдебното решение относно определяне на размера на обезщетението на майката, като е обобщено наред с определените обезщетения за В. Я. и С. В., с подчертаване, че починалият е помагал на майка си винаги при нужда, следва да се прецени дали въззивният съд е извършил произнасянето си в съответствие със задължителната практика на ВС, цитирана по-горе и трайната практика, изразена в множество решения на ВКС, включително цитирани от касатора С. Д.. В тази част решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска на майката на пострадалия С. Д. за разликата над 50 000 лв до напълно предявения размер от 170 000 лв ще следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по поставения правен въпрос. Останалите правни, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от всеки от касаторите, - въпроси 4 и 9, по отношение на всеки от касаторите не представляват правни въпроси, те са свързани с конкретни факти и техният анализ, поради което са свързани с правилността на съдебното решение. Съгласно тълкуването на чл. 280 от ГПК, така както е сторено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК основание за допускане касационно обжалване, може да е само правният въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Но обсъждането на доказателствата, конкретно установените факти и правилността на обжалваното решение, не могат да са основание за допускане касационно обжалване. Ето защо посочените правни въпроси за конкретните житейски обстоятелства и факти, които да установят дълбока емоционална привързаност не могат да бъдат, правни въпроси, обусловили изхода на спора. По отношение на правния въпрос 6 съгласно изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивният съд при присъждане на обезщетение на касаторите В. Я., С. Д. и С. В., е посочил, че обезщетение за забава върху присъденото застрахователно обезщетение се дължи след изтичането на предвидения в чл. 429, ал. 3 от КЗ срок. Въпреки посочената дата във въззивното решение - 08.10.2018 г., от която са присъдени обезщетения за забава върху всяко от присъдените обезщетения, следва да се приеме, че въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с тълкуването на посочената норма в трайната практика на ВКС, израз на която е решение № 60 112 от 01.1.2021 г. по т.д. 1221/20 г. I ТО на ВКС, съгласно която застрахователят на риска „Гражданска отговорност“ дължи заплащане на обезщетение за забава, дължимо от застрахованото лице на пострадалия, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорността). Но началният момент на дължимост на обезщетението за забава от застрахователя на третото ползващо се лице, не е увреждането, а по изричната разпоредба на чл. 429, ал.3 от КЗ, датата на предявяване на претенцията пред застрахователя. В случая, въззивният съд е изложил мотиви именно за определяне на срока след сезиране на застрахователя, като са извън предмета на делото, предпоставките на чл. 496 и чл. 497 от КЗ. Конкретно определената дата, от която е определена дължимостта на обезщетението за забава е свързана с обосноваността на съдебното решение, респ. с неговата правилност, дали датата на сезиране на застрахователя от касаторите С. В. и В. Я. е тази, посочена в решението на въззивния съд, респ. дали не следва друга дата от подаденото от тях заявление. Но този въпрос е свързан с обосноваността на съдебното решение и както вече бе посочено, правилността на въззивното решение, не може да бъде основание за допускане касационно обжалване и изводите на съда не могат да се обсъждат в производството по селекция на касационните жалби. Ето защо с посочения правен въпрос не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения следва да се допусне въззивното съдебно решение до обжалване в посочената част. В останалата част не следва да се допусне до касационно обжалване. По делото е представена влязла в сила присъда, с която В. И. П., е признат за виновен в извършване на престъпление, от което С. Д. претендира заплащане на обезщетение, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от застраховател. Поради това, в случая е налице хипотезата на чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК и по силата на закона касаторът С. Д. е освободена от внасяне на дължимата държавна такса, определена на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК в размер на 2 400 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд