Определение № 3162 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1402/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на З. Х. Л. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 315 от 07.03.2024 г. по в.гр.д. №209/2024 г. на ОС-Пловдив, с което след отмяна на Решение № 4495/09.11.2023г., пост. по гр.д.№ 5500/2023, ПдРС, е отхвърлил иска на З. Х. Л. против „Фронтекс интернешйнйл“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], за признаване за установено, че не дължи заплащане на сумата от 7199,98 лв. – главница, сумата от 7072,19 лв. – законна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 11.04.2023 г., сумата от 1558,50 лв.- лихва за периода от 15.10.2010 г. до 24.04.2013 г., 1087,20 лв.- наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 20.08.2013 г. и сумата от 632,328 лв.- присъдени разноски, поради погасяване по давност, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 35447/2013 г. по описа на СРС. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, доколкото съдът неправилно е приел, че давността за погасяване на процесните вземания, предмет на изпълнение, е била прекъсвана с предприетите от цесионера, след цедиране на основното вземане от първоначалния кредитор на взискателя по изпълнението-ответник по иска, конкретни изпълнителни действия, при положение, че цесията не е била съобщена на длъжника З. Л., съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД и следователно не е изтекла в полза на длъжника. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, т. ГПК относно две групи въпроси, които обобщено се свеждат до: Първа група прекъсва ли се за погасителната давност за вземания, предмет на изпълнение, с предприетите от цесионера, след цедиране на основното вземане от първоначалния кредитор на взискателя по изпълнението-ответник конкретни изпълнителни действия, при положение, че цесията не е била съобщена на длъжника, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД и Второ: Представлява ли самото насрочване на опис на движими вещи изпълнително действие годно да прекъсне давността; Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Предявеният иск е по чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че предявени за събиране в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ 20238240400188 на ЧСИ К. П., което е с предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производстовто. От фактическа страна по делото се установява от приложените копия на изпълнителни дела 40/15, ЧСИ Г. Д., изп.д.№20228380406952 на ЧСИ М. Бъзински, / изп.д.№ 2020238240400188 на ЧСИ К. П. изп.д, че същите са образувани първоначално по молба на Райфайзен банк България АД за събиране на вземането му от длъжника З. Л., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д.№ 35447/2013, СРС. С молбата за образуване от 27.01.2015г. взискателят е поискал извършване на действия по принудително изпълнение. По образуваното изпълнително дело са извършени следните действия: - на 20.02.2015г. е наложен запор на банкови сметки; - на 27.04.2015г. – запор на трудово възнаграждение; - на 15.05.2015г.- запор на банкови сметки, на 17.08.2015г.- напомнително за наложен запор на трудово възнаграждение, на 20.10.2015г.- запор на банкови сметки, на 30.10.2015г. – запор на банкови сметки, на 19.01.2016г.- насрочване на опис на движими вещи, на 23.06.2016г.- налагане на запор на банкови сметки, на 13.09.2016г.- запор на трудово възнаграждение, на 01.03.2018г.- молба на взискателя за налагане на запори, на 08.04.2019г.- насрочване на опис на движими вещи, на 07.05.2019г.- молба на взискателя, с която уведомява съдебния изпълнител за извършена цесия и желае за конституирането на цесионера за взискател; молба от 14.06.2019г. от цесионера „Фронтекс интернешънъл ЕАД за конституирането му като взискател и молба за налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки; 15.10.2019г.- молба за налагане на запори, на 11.11.2019г.- молба за налагане на запори на банкови сметки, на 23.08.2022г. с постановление на съдебния изпълнител е прекратено производството на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С молба от 23.11.2022г. цесионерът „Фронтекс интернешънъл ЕАД е поискал образуването на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълинтелен лист, образувано е изп.д.№№6952/22 пред ЧСИ Б.ъзински, като на осн. чл.18 от ЗЧСИ му е възложено изпълнението. С молба от 26.01.2023г. от взискателя изпълнителното производство е преместено пред ЧСИ К. П. и е образувано под.№ 2020238240400188. По това изпълнително дело е налице редовно връчена ПДИ, в която се съдържа информация и за извършената цесия. На 28.03.2023г. е наложен запор на трудово възнаграждение, както и запор на банкови сметки, запор върху дружествени дялове на длъжника, наложена е и възбрана върху недвижимо имущество, собственост на длъжника. Към изпълнителните дела е приложен договор за цесия между Райфазен банк България АД и Фронтекс интернешънъл ЕАД, както и уведомление за извршената цесия до длъжника, изпратено с препоръчана пратка – невръчена като непотърсена. При така описаната фактическа обстановка, според въззивния съд, се установява, че изпълнителните производства са надлежно образувани – по молба на лице, което има вземане от сочения длъжник / първоначалния кредитор Райфайзен банк България АД и след извършената цесия – Фронтекс интернешънъл ЕАД/, представен е изпълнителен титул. Съдът се е позовал на разясненията, дадени в т.10 на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС,че с искането или предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство се прекъсва погасителната давност по чл. 110 и чл.111 от ЗЗД и от този момент започва да тече нова давност. Първоначалният взискател в периода от образуване на изпълнителното производство през 2015г. до прехвърлянето на вземането с договора за цесия през 2019г. ежегодно и по няколко пъти в годината е предприемал действия, с които е прекъсвал погасителната давност. Последното такова действие е на 08.04.2019г. с насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Същото не е осъществено поради това, че длъжникът не е намерен на адреса / ПДИ е оформена като невръчена на това основание /. Съдът е подчертал, че обстоятелството дали съответното изпълнително действие е осъществено има значение за прекъсване на давността само в случай, че самото неосъществяване е станало по причина на взискателя / напр. невнасяне на необходимите разноски и др./. Единствено в тези хипотези ще се приеме, че давността не се прекъсва с предприемането на изпълнителното действие. Във всички останали случаи за прекъсване на давностните срокове е достатъчно насрочването на съответното принудително изъплнение без значение дали същото е осъществено и дали е дало резултат. Въззивният състав е споделил становището на първата инстанция по делото, че конституирането на цесионера Фронтекс интернешнъл ЕАД в процеса само по себе си не е изпълнително действие, още по-малко такова, което може да прекъсне давността. Неправилно, обаче, според въззивния състав е разбирането, че цесионерът не може да извършва валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело ако цесията не е била съобщена на длъжника. Съобщаването на извършена цесия има за последица само освобождаването на длъжника от отговорност за задължението ако той междувременно е платил на първоначалния кредитор. С договора за цесия се постига частно правоприемство между първоначалния кредитор и цесионера и при валидно сключен договор, последният има всички права на кредитор. При встъпване в изпълнителното производство той става взискател с всички процесуални права на такъв.. Ето защо, според въззивния съд, с встъпването в изпълнителното производство, цесионерът надлежно е правил искания за извършване на изпълнителни действия. Така от 14.06.2019г., когато е подал молба за конституирането си като взискател, е поискал и налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки, с което е прекъснал отново давностните срокове. С молбата от 15.10.2019г. за налагане на запори и от 11.11.2019г. за налагане на запори на банкови сметки отново е прекъснал давността. До датата на следващото прекъсване - 28.03.2023г. когато е наложен запор на трудово възнаграждение, не са изминали пет години, поради което и не може да се приеме, че е налице изтичане на давностен срок, при който да се погаси вземането. В обобщение, доводите, изложени в първоинстанционното решение относно 5 невалидността на извършените изпълнителни действия от новоконституирания кредитор, са неправилни и не намират законова опора. При наличие на частно правоприемство, каквото е налице при договорите за цесия, се придобиват правата на първаначалния кредитор, респ. процесуалните права в изпълнителния процес на взискателя. Невръчването на съобщение до длъжника за цесията не води до порочност на самия договор за цесия. За разрешаване на въпроса дали задължението му е погасено по давност този въпрос няма никакво отношение, доколкото не се твърди и доказва длъжникът да е изпълнил на първоначалния кредитор. Ето защо, съставът на ПОС е счел, че предявеният иск за признаване за установено, че вземанията, за които е образувано изп.д.№ .20238240400188 на ЧСИ К. П. са погасени по давност се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По отношение преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на касатора са формулирани две групи въпроси, които обобщено се свеждат до: Първо: прекъсва ли се за погасителната давност за вземания, предмет на изпълнение, с предприетите от цесионера, след цедиране на основното вземане от първоначалния кредитор на взискателя по изпълнението-ответник конкретни изпълнителни действия, при положение, че цесията не е била съобщена на длъжника, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД и Второ: Представлява ли самото насрочване на опис на движими вещи изпълнително действие годно да прекъсне давността; Изложеният по-горе обобщен първи въпрос не се явява обуславящ за изхода по спора, доколкото съставът на ОС-Пловдив е приел, че още от страна на първоначалният кредитор Райфайзен банк България АД са били извършени поредица ИД, от които с последното/преди цедирането на вземането на „Фронтекс интернешънъл ЕАД/ - насрочване на 08.04.2019г опис на движими вещи, теченето на давностния срок е било прекъснато и към датата на даване на ход на устните състезания във въззивната инстанцша-20.02.24 г. петгодишната погасителна давност не е изтекла. Следователно: въпросът за значението на извършената цесия на вземането-предмет на изпълнението по процесното изп. дело и и последиците от неуведомяването на длъжника, съгласно чл. 99 ал.2 ЗЗД за самата цесия е без значение за изхода по конкретния спор. По втория въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с мотивите към т.10 на ТР 2/2015 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ „ и т. н. Изкуственото разделяне на изпълнителното действие опис на движими вещи в дома на длъжника на насрочването му от осъществяване на самия опис би имал значение само в случаите, когато описът е бил отменен или несъстоял се по вина на самия взискател, какъвто настоящият случай не е. Следователно не е налице предпоставката по чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 ГПК в размер на 100 лева за изготвяне на отговор на КЖ. С оглед изложеното, съдът