Определение № 648 от 12.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 271/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД, [населено място] срещу определение № 119 от 02.03.2012г. по ч. в. т. дело № 102/2012г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е отменено определение № 5424/05.12.2011г. по т. дело № 2658/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по отвод за местна подсъдност и делото е изпратено по подсъдност на СГС, и делото е върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че сключването на договора за кредит в офис на банката в [населено място] не е достатъчно да се приеме, че има преки отношения между ищцата и поделение на ответника по смисъла на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Поддържа становище, че офисите на банката не са клонове на дружеството и ответната банка няма регистрирани клонове по смисъла на чл. 17, ал. 1 ТЗ в [населено място]. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с определяне на местно компетентния първоинстанционен съд по иск срещу юридическо лице, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 696/19.11.2009г. по ч. т. д. № 676/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о. и определение № 159/14.03.2009г. по ч. т. д. № 20/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о. Моли определението да бъде отменено и възражението за неподсъдност на делото пред Окръжен съд Варна да бъде уважено, като делото бъде изпратено на Софийски градски съд. Ответницата М. И. Д. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното определение е от категорията на определенията, които подлежат на факултативно касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, след преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да отмени определението за прекратяване на производството по отвод за местна подсъдност и изпращането му по подсъдност на СГС и върне делото на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че облигационната връзка между страните е възникнала в [населено място] от преки отношения с поделение на ответника по договор, сключен между ищцата и управителя на регионален офис на [фирма] в [населено място], поради което е приложима подсъдността по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, изборът на местната подсъдност е предоставен на ищцата и съдът е обвързан от избраната от ищцата особена местна подсъдност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. В случая релевантният с оглед изхода на спора процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е свързан с определяне на местно компетентния първоинстанционен съд и приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. По отношение на този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, установена по въпросите за подсъдността и на която противоречи обжалваното определение. Нормата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК регламентира местна подсъдност за предявяване на искове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, по тяхното местонахождение. Частният жалбоподател е със седалище в [населено място], видно от вписаните обстоятелства в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. По делото не са налице данни за вписан клон на частния жалбоподател в [населено място] по смисъла на чл. 17 ТЗ, нито са представени доказателства, че в [населено място] има създадено поделение на „Р. /България/” ЕАД. Наличието на офиси на банката в [населено място] не обосновава извод за съществуването на клон, нито за наличието на структурно обособено поделение и респективно за предявяване на иска в [населено място]. При това положение следва да се приложи общото правило за местна подсъдност на предявения против ответната банка иск и същият да бъде разгледан от съда, в чийто район е нейното седалище съгласно чл. 105 ГПК, а именно Софийски градски съд. Въз основа на изложените съображения въззивното определение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови разглеждането на иска от Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение