Определение № 5559 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от А. С. Ц.-К. и Н. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Д. касационна жалба против въззивно решение № 821 от 14.06.2023г. по в.гр.д.№ 217/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 263016 от 26.09.2022г. по гр.д. № 13243/2020г. на Софиийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска им против БР Интернешънъл Холдински Инк, учредено на Британски Вирджински острови, с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за установяване, че пълномощно от 17.08.2015г.е неистински документ относно авторството на подписа, като същият не е положен от лицето С. Х. М.. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Предявен е иск за установяване, че пълномощното от 17.08.2015г. / с което С. Х. М. е упълномощил В. Н. да го представлява пред Патентното ведомство/ е неистински документи относно авторството на подписа, като същият не е положен от С. Х. М.. Въззивният съд е приел същият за недопустим поради липса на правен интерес и е обезсилил първоинстнационния акт със следните мотиви: Налице са влезли в сила съдебни решения /решение по адм.д.№ 11790/2019г.на ВАС, с което е потвърдено решение по адм.д.№ 5258/2018г.на АСССГ/, с които е установено, че във водено административно производство процесното пълномощно е било представено и ищецът не се е възползвал от възможността да го оспори по реда на чл.193 ГПК. Неговият правен интерес не може да бъде изведен и от евентуално бъдещо производство по отмяна, защото съгласно т.3 от ТР № 5/14.11.2012г.по т.д.№ 5/2012г.на ОСГТК на ВКС е недопустим „иск да установяване на неистинност на документ по чл.124,, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК“. В подадената касационна жалба, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по три групи поставени въпроси: 1. Първата е свързана с допустимостта на иска и по-специално: Недопустим ли е иск да установяване на неистинност на документ по чл.124,, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна не по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, а по реда на отмяната по АПК, ако документът е бил представен във воденото производство в копие, ако във воденото производство не е открито производство по чл.193 ГПК по причини, различни от пропускане на срока за оспорване и са били въведени възражения във връзка с документа, но не е открито производство по чл.193 ГПК? От кой момент започва да тече срока за оспорване на документа по чл.193 ГПК – от представянето на копие или на оригинал на документа? Поставя се и въпросът за приложимостта на ТР № 5/14.11.2012г. по т.д.№ 5/2012г.на ОСГТК на ВКС относно производствата по АПК? 2. Втората група въпроси са свързани със задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения и оплаквания в жалбата, като изложи собствени мотиви по тях, след като обсъди всички доказателства по делото? и 3. Третата група въпроси са свързани със задължението на въззивния съд – ако констатира непълнота на фактите и без да е сезиран с такова оплакване – да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Позовава се на конкретна съдебна практика, която прилага. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от БР Интернешънъл Холдингс Инк, чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се оспорват допустимостта и основателността й. Излага подробно доводи и по съществото на спора. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по втората и третата група поставени от касатора въпроси, доколкото те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото решаващите мотиви на въззивния съд са за липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен иск. В тази хипотеза, след като констатира липса на правен интерес, въззивният съд нито се произнася по съществото на спора, съответно и по направените възражения и оплаквания в жалбата, във връзка с доказателства по делото, нито дължи даване на указания. Първата група въпроси обаче са от значение за изхода на спора, доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, който е обосновал извода си за липса на правен интерес с постановките на ТР № 5/14.11.2012г. по т.д.№ 5/2012г.на ОСГТК на ВКС. От своя страна, ищецът е обосновал интереса си – с възможността да използва силата на пресъдено нещо на едно евентуално позитивно решение по предявения от него иск с правно основание чл.124,ал.4 ГПК в производство по възобновяване, по реда на АПК /чл.99 АПК/. Същевременно, по поставеният от касатора въпрос, касещ приложимостта на ТР № 5/14.11.2012г. по т.д.№ 5/2012г.на ОСГТК на ВКС относно производствата по АПК не е налице установена съдебна практика, което и мотивира настоящият съдебен състав да допусне касационно обжалване на въззивния акт, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение