Определение № 111 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 73/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „КМТ” ЕООД, гр. София и Р. Т. Н., срещу определение № 14049 от 10.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 5555/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 8141 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 77274/2018 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането за допускане обезпечение на предявения против „Интернешънъл Асет Банк” АД иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 45594/2010 г. на Софийски районен съд. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна и уважаване на искането. Към същата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК основания. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба е против определение, което не подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално недопустима. Определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба против определение на първоинстанционен съд, с което е отхвърлено искане за допускане на обезпечение на предявен иск, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК - не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, но същото е отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС, какъвто е настоящия случай. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.