Определение № 98 от 21.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1879/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място] срещу определение № 53 от 19.03.2018г. по ч.гр.д. № 675/2018г. на ВКС, I г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 616 от 28.12.2017г. по гр.д. № 1981/2017г. на ВКС, I г.о. в частта му, с която в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 5783 от 11.07.2016г. по гр.д. № 15694/2014г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение като неправилно по съображения изложени в частната им жалба. Ответникът по частната жалба А. П. Б. я оспорва. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба против определение № 616 от 28.12.2017г. по гр.д. № 1981/2017г. на I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на решение № 5783 от 11.07.2016г. по гр.д. № 15694/2014г. на Софийски градски съд, приемайки, че частната жалба е недопустима като насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, напълно споделя извода, че частната жалба на Н. Р. Х. и П. Х. Х. срещу определението за недопускане на касационно обжалване, е недопустима. Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което се произнася по допустимостта на касационното обжалване, не подлежи на обжалване. Извършваната в това производство преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а прави селекция на касационните жалби по посочени в закона / чл. 280, ал. 1 ГПК / критерии. Според действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване не е задължително, а е факултативно - обусловено от наличието на установени от законодателя предпоставки. В производството по чл. 288 ГПК се проверява наличието на общото основание /разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора/ и специалните основания /противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаване на въпроса от съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ за допустимост на касационен контрол на жалбите. Предвид тези особености, определението по чл. 288 ГПК не попада сред определенията, посочени в чл. 274 ГПК като подлежащи на обжалване. Обжалването му не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика не може да се приеме, че е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. В хипотезата на т.2 при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на т. 3 решението влиза в сила когато не е допуснато касационно обжалване, т.е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване. От изложеното се налага изводът, че с постановяване на определението, с което не е допуснал касационно обжалване, Върховният касационен съд се е произнесъл по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан. Поради това и жалбата, насочена срещу касационното определение следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.