Определение № 639 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от изп. директор Н.К. чрез адв. Е. Д. срещу решение №217 от 24.06.2011 по гр.д. № 538/2011г на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1115/17.12.2010г по гр.д. № 3460/2010г на Великотърновски РС за присъдените обезщетения ,дължими от търговеца съгласно Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване са формулирани редица материалноправни и процесуалноправни въпроси по прилагането на ЗЗП - за характера и предпоставките за ангажиране отговорнотта на производителя и търговеца/дистирибутор за вреди, причинени от дефектни стоки ,за качеството на търговец като надлежен ответник в процеса, във връзка установяването на производителя и тежестта на доказване по чл. 134 ал.1 ЗЗП, за предпоставките ,при които производителят се освобождава от отговорност по чл. 137 от ЗЗП ,може ли търговецът да се възползва от тях като ответник по иска .Като процесуални въпроси са формулирани задълженията на съда по чл. 12 и чл. 235 ал.2 ГПК при формиране на вътрешното убеждение ,да се обсъдят доказателствата и доводите на страните ,допустимо ли е страната, представила изходящ от нея частен документ, да оборва сама съдържанието му с даването на обяснения по делото и кога най- късно може да стане това. По материалноправните въпроси се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,за да се създаде еднозначно тълкуване в практиката и тъй като разпоредбите на ЗЗП са неясни и непълни. По процесуалните въпроси се изтъкват основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК ,сочи се противоречие с принципни указания в т.12 на ТР № 1 /2001г ОСГК на ВКС и трайната съдебна практика на ВКС с оглед довода ,че фактическите изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото и съвкупната им оценка е неправилна ,че са игнорирани заключения на вещи лица и др.доказателства, не са обсъдени доводите на отнетника за противоречие във фактическите твърдения на ищците и преклудирането на възможността за тях. Ответниците по жалбата оспорват доводите за допускане до касационно обжалване ,въпросите не са конкретни ,не се касае и за неясни или непълни норми на закона .В случая производителят не дефектната стока не е бил посочен от ответника. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Водещо поставените в изложението на касатора материалноправни въпроси обемат общи правни коментари на института отговорност за вреди по приложимия в случая Закон за защита на потребителите, характера на отговорността на търговеца, основанието за освобождаване от отговорност на производителя и пр. ,за който случай обаче законът е въвел ясно формулирани фактически и правни предпоставки. Установяването на производителя е тежест на търговеца или дистрибутора, привлечен като ответник ,това следва от ясните правила на чл. 130, 134 и чл. 136 ЗЗП. Като ответник по настоящето дело е привлечен търговец (К&К), който не е представил информация за производителя съгласно чл. 134 от ЗЗП и същият едва сега твърди ,че сам е производител на процесната стока, закупена от неговата търговска верига. Това е преценено от решаващия съд при обема възражения и обстоятелства ,от значение за отговорността Отговорът на общо поставените в изложение въпроси ще е без връзка с решаващо преценените от съда факти по настоящето дело. Въпросът има ли възможност търговецът - ответник да изтъква и доказва основанията за освобождаване на производителя от отговорност (чл. 137 ЗЗП) няма отношение към дело, по което търговецът се е бранил само с възражения по предмета на доказване съгласно чл.136 ЗЗП, без да посочи кой е производител ,или сам да се манифестира като производител .От друга страна, противна на ясните разпоредби на закона и общите правила на исковата защита е тезата на касатора, че ищецът следва да установи невъзможността производителят да бъде установен ,за да е допустим иска срещу търговеца. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е съвместимо с въпроси, изразяващи противни на закона тези, или доводи, противоречащи на съдържанието му. Следващите въпроси в изложението, всички от процесуалноправен характер, представляват по същество преформулирани касационни оплаквания ,свързани с възраженията на ответника. Касаторът няма основание да счита доводите си за необсъдени в нарушение за указания от задължителната тълкувателна практика - те са отхвърени, щом при изтъквана за неустановеност спрямо факти или връзка между факти ,в процеса на изследване на причинната връзка съдът достигне до положителен извод за установеност .Ако и вещите лица да са дали заключението си за възможната повреда в телевизора ,довела до възникването на пожар в дома на ищците, с условности, изводът за дефект именно в закупения телевизор е изграден от въззивния съд по начина, указан трайната практика,чрез елиминиране на другите възможни причини.Когато заключението на вещите лица сочи релевантна за отговорността причина като вероятна, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване, от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото съобразно приетите доказателства.В това се състои обосновката на решението и преценката на доказателствата по делото, включително при изграждане на извод за причинно следствена връзка, като задължение на съда (реш. по гр.д№1264/2009 ІІІ г.о на ВКС, чл. 290 ГПК).Обжалваното решение не е в противоречие с практиката на ВКС, не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.Собствено тълкуване на изявленията на противната страна, а не правен въпрос, изразява тезата за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по доказателственото значение на писмени изявления на другата страна (частни документи),реда и начина на оспорването им и задълженията на съда да ги прецени. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.