Определение № 50293 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1278/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Р. И. (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 123/24.11.2021г. на Бургаски апелативен съд, постановено по в.г.д.№350/2021г. С определение № 50309/31.10.2022 г. производството по делото е било спряно на основание чл. 292 от ГПК. По тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е постановено и обявено тълкувателно решение от 18.05.2023 г. С оглед на изложеното, съдът намира, че са отпаднали процесуалните пречки по движение на делото, поради което касационното производство по него следва да бъде възобновено. По допускане на касационното обжалване: В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Отправено е и искане за присъждане на направените по делото разноски. Насрещната страна Е. Л. К., редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение Апелативен съд Бургас е потвърдил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от Е. Л. К., на обща стойност от 152 887,07лв., както следва: 1/ на основание чл. 142, ал.2, т. 1 вр. с чл.141 ЗПКОНПИ сумата от 2 500лв., представляваща равностойността на придобитите от него 250 дружествени дяла от капитала на „А. Груп“ ЕООД,[ЕИК]; 2/ на основание чл.151 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 ЗПКОНПИ сума в общ размер на 150 387,07 лева, както следва: - 40 741.30 лева, представляващи вноски на каса по разплащателна сметка в лева, открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр ответника; - 64 255.07лв., представляващи получени средства от трети лица по разплащателна сметка открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр ответника; - 5.77 лева, представляващи изплатени лихви по разплащателна сметка, открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр ответника; - 480.70 лева, представляващи вноски на каса за погасяване на кредитен лимит по разплащателна сметка в лева, открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр ответника; - 2050.45 лева, представляващи получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева, открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр ответника; - 120 лева, представляващи трансферирани вноски от трети лица по сметка, открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр ответника; - 19 434.76 евро с левова равностойност 38 011.09 лева, представляващи получени средства от трети лица по разплащателна сметка в евро [банкова сметка], открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр ответника; - 4 130.31 лева, представляващи вноска на каса по разплащателна сметка в лева, открита в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр ответника; - 420 лева, представляващи получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева, открита в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр ответника; - 172.38 лева, представляващиа погасителни вноски по кредитна карта в EUROLINE, открита в „Юробанк България“, с титуляр ответника. Във въззивното решение Бургаският апелативен съд установил, че проверките спрямо ответника по делото Е. К. започнали по повод уведомления вх.№ УВКП-1287/17.10.2018г. и вх.№УВКП-1353/24.10.2018г. от Окръжна прокуратура Бургас за това, че ответникът бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, предл.1 и предл.2, т.2, пр.1, т.6, предл.1 и 2, алт.2 и алт.3, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6, т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Посочил е, че с факта на повдигнатите обвинения е осъществено условието по чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ, поради което е налице законен повод за образуване на проверки. Такива били извършени на Е. К. за периодите 17.10.2008г. до 17.10.2018г. и 26.10.2008г. до 26.10.2018г. Приел е за установено, че контролираните от ответника Е. К. юридически лица са: „ГЛОК 2010“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „АБСЕ ГРУП“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „А. ГРУП“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и ЕТ „А. – Е. К.“ ЕИК[ЕИК], всички със статус – действащ търговец. Посочил, че на тези дружества също били извършени проверки от комисията, които приключили с констатации, че не е установено незаконно придобито имущество от тях. През проверявания период ответникът придобил дялове в три от дружествата, за които заплатил общо сумата от 2 531лв. През 2009г. направил допълнителна парична вноска в „А. Груп“ ЕООД в размер на 50 500лв. Въззивният съд констатирал, че през проверявания период ответникът Е. К. придобил по наследяване 2/60 ид.ч. от шест недвижими имота, находящи се в землището на [населено място], [община], от които направил дарение на 1/60 ид.ч. на трето лице, а останалите 3/60 ид.ч., притежавани в съсобственост с брат му, продал на същото /надарено/ лице. Съдът кредитирал заключението по допуснатата оценителната експертиза, от което приел за установено, че предназначението на имотите било за земеделско ползване. Общата пазарна стойност на притежаваните от проверяваното лице идеални части била 683лв. Посочил, че по делото не е установено ответникът К. да е придобил друго недвижимо имущество или моторни превозни средства за проверяваните периоди. Въз основа на така установеното и като съобразил твърденията на комисията, че по активните банкови сметки на ответника няма налични парични средства, а останалите разкрити сметки са закрити преди края на проверяваните периоди, както и обстоятелството, че през проверяваните периоди ответникът не е придобивал моторни превозни средства, а описаните недвижими имоти били отчуждени с пазарна стойност под 1000лв., въззивният съд споделил правните изводи на Окръжен съд – Бургас, че по делото не е установено наличие на придобито имущество на стойност над 150 000лв. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане по отношение на ответника, поради което намерил предявените искове за неосновтелни. Осъдил КПКОНПИ да запрати дължимата за производството държавна такса. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в края на проверявания период? 2/ Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с най-новата практика на ВКС, обективирана в решение №29/12.04.2021г. по г.д.№1021/2019г. на ІІІ г.о, както и с посочената в изложението практика на съдилищата в страната – Силистренски окръжен съд, Варненски окръжен съд, Разградски окръжен съд, Русенски окръжен съд, Шуменски окръжен съд, Софийски градски съд, Апелативен съд Варна, Апелативен съд София. Допускането на касационното обжалване се основана на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Допускането на касационното обжалване се претендира и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тези въпроси са от значение за постановения по делото резултат. На същите е даден отговор с постановеното ТР № 4/2021 по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Според него, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В тълкувателното решение е прието още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение. По отношение на тези въпроси не са налице специалните предпоставки за допускане на обжалването – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В изложението на касационните основания е направено и искане за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението, което е свързана с приетото от въззивния съд във връзка с неналичното имущество. Съгласно формираната трайна практика на ВКС, очевидно неправилно е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано. От него не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при отхвърляне на предявения иск. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика. Съдът не констатира и наличие на друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. Последният поставен в изложението въпрос е: Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл.153, ал.1 или ал.2 от ЗПКОНПИ? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение №76/11.10.2019г. по в.г.д.№224/2019г. на Апелативен съд – Бургас и решение №41/17.07.2020г. по в.г.д.№106/2020г. на Апелативен съд – Бургас. Този въпрос и въведените с него възражения имат характер на частна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК, по която съдът следва да се произнесе по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. В закона не съдържат разпоредби, въз основа на които някоя от страните в производството да е освободена от заплащане на държавни такси, поради което същата следва да бъде присъдена в полза на държавния бюджет според изхода на спора, като при уважаване на предявените искове същата следва да бъде възложена на ответника по делото. Неоснователно е и възражението, че КПКОНПИ е освободена от заплащане на дължимите за производството държавни такси на основание чл. 84, т. 1 ГПК. Вземанията, предмет на делото е са частноправни, а комисията има качеството на процесуален субституент на държавата. Решението, с което се отнема имущество не придава на това имущество статут на публична държавна собственост. В заключение, доколкото друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, предвид резултата, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Съдебният акт в посочената част е правилен и следва да бъде потвърден. КПКОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер на 30 лв.в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд. Мотивиран от горното, съдът