Определение № 3607 от 20.11.2023 г. на ВКС по д. № 2072/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново /АС/ по гр.д. №480/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл.439 ГПК - за признаване, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника следните вземания: 47277,98 лв. главница, ведно със законната лихва от 24.02.10 г. до окончателното й изплащане, която е в размер на 51 571,69 лв. към подаване на исковата молба, 330,79 лв. лихва, 16 973,88 лв. наказателна лихва за периода 25.05.09 г. – 23.02.10 г. и 2 386,66 лв. разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №874/25.02.10 г. по ч.гр.д. №1324/10 г. на Пл РС и изпълнителен лист. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащи на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът поставя като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/ седем правни въпроса от предмета на спора. Сочи, че по два от тях – втори и трети въпрос, е образувано тълкувателно дело на ВКС и моли производството по настоящото дело да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение. Искането е основателно – по двата въпроса, поставени от касатора: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? и „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“ е образувано т.д. №2/23 г. на ОСГТК. Затова производството по настоящото дело следва да се спре на осн. чл.292 ГПК до постановяването на тълкувателно решение и ВКС на РБ, трето г.о.