Определение № 2494 от 30.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 22/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 3911 от 25.10.2022 г., подадена от Й. Д. С., чрез адвокат И. Р. от АК – Б. срещу въззивно Решение № 174 от 23.08.2022 г. по в.гр.д.№ 139/2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил. Ответницата по касация С. Е. Я. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат Й. Г. от АК - Кюстендил, в който поддържа, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което е правилно. Претендира разноски. По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение (в резултат от частичното потвърждаване на първоинстанционното Решение № 260000 от 04.01.2022 г. по гр.д.№ 2224/2020 г. по описа на РС – Дупница и частично му отменяване с постановяване на нов акт по съществото на спора), по предявения от С. Е. Я. иск с правно основание чл. 108 ЗС, по отношение на Й. Д. С. е признато за установено, че ищцата е собственик на основание приращение в полза на Е. А. Я. и дарение от Е. А. Я. и И. П. Я. на следните постройки, намиращи се в УПИ * – *, кв. 84 по плана на [населено място], а именно: 1) едноетажна масивна жилищна сграда с площ 30 кв.м., 2) паянтова сграда с площ 20 кв.м, 3) паянтова сграда с площ 15 кв.м., 4) навес с площ 16 кв.м. и 5) гараж с площ 45 кв.м., като ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху тях. Прието е за установено, че съгласно нотариален акт № 264 от 28.11.2000 г., том II, рег.№ 4175, д.№ 317/2000 г. УПИ * – *, кв. 84 по плана на [населено място] с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда е бил съсобствен на Р. Д. В. (4/6 ид.ч.), Й. Д. С. (1/6 ид.ч.) и Б. Д. В. (1/6 ид.ч.). С нотариален акт № 147 от 28.06.2002 г., том I, рег.№ 1471, д.№ 139/2002 г. тримата съсобственици, чрез пълномощник А. Ж. В., са прехвърлили на Е. А. Я. срещу дълг на Б. В. към Е. Я. в размер на 82 500 лв. собствеността върху дворното място и двуетажната масивна жилищна сграда. Съгласно договора прехвърлителите са запазили право на ползване върху имота за срок от 1 година. С нотариален акт № 1 от 12.01.2004 г., том I, рег.№ 0168, д.№ 1/2004 г. Е. А. Я. и съпругата му И. П. Я. са учредили договорна ипотека върху придобития недвижим имот за обезпечаване на банков кредит. С нотариален акт № 138 от 07.08.2012 г., том I, рег.№ 1747, д.№ 134/2012 г. Е. А. Я. и съпругата му И. П. Я. са дарили недвижимия имот на дъщеря си – ищцата С. Е. Я., като са запазили безсрочно право на ползване върху дворното място и жилищната сграда. Установено е, че съгласно договор за наем Е. А. Я. е предоставил на Б. Д. В. ползването на първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, а на Р. В. е предоставил безсрочното (предвид възрастта й) ползване на паянтовата пристройка до къщата, състояща се от преддверие, стая и санитарен възел, където тя живяла до преместването й в старчески дом през 2014 г. Б. В. е починал на 20.06.2015 г., а Р. В. - на 02.07.2016 г. С договор за наем от 12.03.2016 г. с нотариална заверка на подписите Й. С., Р. В. и Д. Б. В. (син на Б. В.) се съгласили да предоставят на Я. М. ползването на гараж и лятна кухня, намиращи се в северната част на УПИ * - *, квартал 84, считано от датата на подписване на договора. По заявление от Я. М. въз основа на договора е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед от 07.04.2016 г. за незабавно изпълнение, с която наемодателите са осъдени да му предоставят държането на наетите сгради, и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 252/2016 г. по описа на ЧСИ М. Д.. С протокол от 24.08.2016 г. е извършен въвод във владение на Я. М. в гаража; въвод в лятната кухня не е извършен поради липса на достъп. В гаража при въвода са намерени лек автомобил и други вещи-собственост на Е. Я.; посочено е, че има и вещи, собственост на Й. С. и Д. Б. В., без да са описани. С протокол от 30.08.2016 г. е извършен въвод във владение на Я. М. в лятната кухня, към която е осигурен достъп през гаража и непосредствено свързаното с него мазе. В показанията си свидетелят Е. Я. е заявил, че е ползвал процесния гараж до описания въвод във владение, като приживе гаражът бил ползван и от Б. В. за складиране на вещи. Съобразно декларация на наследници на Д. С. В. от 18.08.2000 г. вписаните данни за находящи се сгради в имота са: къща с година на построяване 1958 г., на два етажа и лятна кухня с година на построяване 1965 г., на един етаж. Ответницата по иска С. е представила разписки за извършване на ремонти в двора и сградите, считано след 2011 г., в каквато насока са събирани и гласни доказателства пред РС - Дупница. В първоинстанционното производство са представени 2 бр. удостоверения за търпим строеж по § 16, ал. 1 ЗУТ, издадени съответно по заявление на ищцата С. Я. (№ АГ-095 от 21.01.2016 г. – за едноетажна масивна сграда – гараж и едноетажна паянтова жилищна сграда в УПИ * - *, кв. 84 по плана на [населено място]), а също и № АГ-09-19 от 13.04.2016 г. - с посочване на едноетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова сграда и навес в същия имот – по заявление на ответницата по иска Й. С.. С нотариален акт № 126 от 31.03.2016 г., том I, рег.№ 1904, д.№ 97/2016 г. на нотариус Д. Г. ответницата е призната за собственик по давност на процесните едноетажна масивна жилищна сграда с площ 30 кв.м., паянтова сграда с площ 20 кв.м., друга паянтова сграда с площ 15 кв.м., гараж с площ 45 кв.м., навес с площ 16 кв.м. При извършената от нотариуса обстоятелствена проверка са разпитани свидетели, съгласно чиито показания жилищната сграда се намира зад гаража и се състои от преддверие, стая и мазе; зад жилищната сграда има навес, а до него стаичка. С влязло в сила на 02.06.2020 г. решение по гр.д.№ 310/2016 г. на РС – Дупница е отхвърлен предявен от Й. С. ревандикационен иск за терена и построената в него жилищна сграда, претендирани от С. като придобити по давност. Съгласно заключение на съдебно-техническа експертиза процесните постройки не са функционално свързани с основната сграда, с изключение на навеса, и са с жилищно предназначение, а заснетата в южната част сграда е от допълващо застрояване. От правна страна е прието, че теренът на парцел УПИ * - *, кв. 84 по плана на [населено място], както и находящата се в него двуетажна жилищна сграда, са придобити от бащата на ищцата С. Я. - Е. Я. на деривативно основание – сделката, сключена през 2002 г. По делото не е установена липсата на представителна власт на пълномощника на прехвърлителите, сред които е и ответницата С.. След придобиване на посочените вещи същите са отчуждени в полза на ищцата с договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 138 от 07.08.2012 г. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС (Решение № 328 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 1362/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.), в която е прието, че изграденият без строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни сделки, както и за придобиване право на собственост по давност едва след издаването на удостоверението за търпимост по реда на § 16 ПР ЗУТ. Съставянето на акт за узаконяване не е достатъчно основание за придобиване на собственост от лицето, на чието име е издаден. Този акт касае статута на обекта и с оглед изискването на устройствените закони и строителните правила и норми дава възможност за последващо придобиване на собствеността, тъй като придава на обекта характера на самостоятелна вещ. Едва от момента на узаконяването започва да тече придобивна давност за упражняващото фактическа власт лице. Прието е, че за придобилите такъв статут през 2016 г. процесни сгради, не може да се приеме наличие на соченото от ответницата С. оригинерно основание (придобивна давност), изтекла в нейна полза - при липса на изискуемия се по закон период на такава, в т.ч. и при обсъждане на ремонтните дейности, предприети от С., които са извършени след 2011 г. (с оглед представените от нея разписки); като се вземе предвид, че искът по настоящото дело е предявен на 22.12.2020 г. Процесните сгради, съгласно чл. 92 ЗС, представляват приращение, т.е. те са собственост на собственика на терена; респ. навесът е принадлежност на жилищната сграда съгласно заключението на вещото лице (т.е. налице е чл. 97 ЗС). Такива постройки, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект - земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята или сградата, към която са прикрепени, съответно - която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС). При липса на доказателства, изключващи приложението на тези норми от ЗС, исковата претенция е намерена за основателна, в т.ч. и относно находящия се в УПИ гараж (по отношение на който иска е уважен от въззивния съд след частичното отменяване на първоинстанционното решение). При липсата на основание ответницата да владее процесните сгради, прието е, че искът за ревандикация следва да бъде уважен изцяло. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Когато върху поземления имот има разположени подобрения, които имат характер на самостоятелни единици на кадастралната карта и които не са предмет на прехвърлителната сделка, приложимо ли е винаги правилото на чл. 92 ЗС, ако от данните по делото не се доказва осъществено владение върху тях от собственика на земята; 2. Има ли договорът за покупко-продажба вещнопрехвърлителен ефект върху сгради, непосочени в него, ако представляват самостоятелен обект; 3. Допустимо ли е при оспорване истинността на частен документ, неносещ подписа на оспорващия, досежно автентичността на подписа на починала страна, да се събират гласни доказателства, чрез разпит на пълномощник на страна по делото. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпроси №№ 1 и 2 от изложението са несъответни на установените по делото факти и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Тези въпроси не са определящи за изхода на спора, тъй като не е установена съдържащата се в тях предпоставка, предвид приетото от въззивния съд, че процесните постройки не притежават характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост. Въззивният съд е приел, че тези постройки, представляващи допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навес - трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект - земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС). Преценката на въззивния съд относно статута на процесните постройки към момента на настъпване на ефекта на придобивния способ, на който се позовава ищцата (сделки) e конкретна и е обусловена от данните по делото и събраните по делото доказателства. Въпрос № 3 от изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. С оглед изхода от настоящото признасяне, касаторката следва да заплати на ответницата по касация разноските, направени за защитата й пред ВКС – сумата 1 200 лв., представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия