Определение № 607 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2812/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, чрез адв. Р. Н., срещу въззивно решение № 2679 от 07.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 6748/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което като е отменено решение № 5329/04.04.2023 г. по гр. д. № 36553/2022 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Д. А. А. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност „финансов контрольор“ при ответното дружество; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 14.06.2022 г. – 14.12.2022 г. в размер на сумата 10 464 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях; 2) по какви критерии следва да се извърши преценката дали дадена длъжност е „ръководна“ и дали назначеното на тази длъжност лице е част от „ръководството на предприятието“ по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Ответникът по жалбата Д. А. А., чрез адв. К. М., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „финансов контрольор“. То е прекратено със заповед № РД-11-006/13.06.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, считано от 14.06.2022 г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на договор за управление на дружеството. Въззивният съд е посочил, че според длъжностната характеристика за „финансов контрольор“, изпълняващото я лице е подчинено на изпълнителния директор и е на пряко подчинение на заместник изпълнителния директор. Финансовият контрольор няма пряко подчинени лица. Основните задължения за длъжността са - документни проверки относно законосъобразността на решения за разходване на средства за доставка на консумативи, за разпореждане с активи, управление и стопанисване на имущество, свързани с процедурата за възлагане на обществени поръчки. Финансовият контрольор води регистър на документацията и извършва предварителен контрол на различни дейности по документи; изпълнява и други задачи, които са му възложени от изпълнителния директор и неговия заместник. При тези данни, обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че като финансов контрольор Д.А. е следвало да осъществява предварителен контрол на решения, свързани с изразходване на средства на дружеството. Този контрол е предварителен, тъй като от осъществяващото го лице не зависи вземането на окончателно решение за разпореждане, или не със средства; той може да дава само мнение, което не е решаващ акт, а подпомагащ окончателното решение на ръководния орган. Контролът е документален и за законосъобразност, докато целесъобразното решение се взема от лице, изпълняващо друга длъжност. Финансовият контрольор само води книга на документите, въз основа на които дава мнение за едно или друго действие с финансите на дружеството. Съдът е съпоставил изискванията и основните задължения в длъжностната характеристика и разпоредбите на чл. 5, чл. 13 и на § 1, т. 10 ЗФУКПС, като е приел, че основна функция и предназначение на длъжността „финансов контрольор“ е осъществяването на предварителен и текущ контрол с цел да се обезпечи законосъобразното извършване на различни дейности, свързани с финансовата дейност на предприятието, като ръководството на осъществяваната от финансовия контрольор дейност е предоставено на ръководителя на предприятието. Предвид това, лицето заемащо процесната длъжност не представлява част от ръководството по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а се назначава за да обезпечи законосъобразността на взетите от ръководството решения, като на служителя не е възложено управлението на трудовия процес в нито едно звено на предприятието. В същата насока е отчетено и обстоятелството, че длъжността „финансов контрольор“ няма подчинени служители. В заключение е направен извод, че в случая правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не е упражнено от ответника законосъобразно, тъй като е осъществено спрямо служител, който не е част от ръководството на предприятието. Претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са преценени за изцяло основателни и са уважени. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. Първият въпрос в изложението не обуславя селектирането на жалбата. Въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора като е обсъдил защитните тези на страните, извършил е анализ и оценка на събраните по делото доказателства и е посочил кои от тях и защо кредитира, и кои не цени. В резултат на това е приел за установено, че служителят не е заемал длъжност, която по трудовите си функции да е част от ръководството на предприятието, което обуславя незаконосъобразност на уволнението на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ. Несъгласието на касатора с крайния резултат по спора и аргументацията му в изложението съставляват доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос в изложението, касаещ критериите за преценка кога една длъжност е ръководна, е релевантен, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС. Приема се, че на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, които са специфичен кръг служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на определени икономически цели и резултати, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, винаги е фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Преценката дали дадена длъжност е „ръководна“ се извършва конкретно за всеки отделен случай, като критериите за преценка включват - задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и същността на изпълняваните трудови функции (вж. - решение № 178/07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г., III г. о., решение № 68/07.04.2015 г. по гр. д. № 2712/2014 г., ІІІ г. о., решение № 250/13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г., III г. о. и др.). Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес, и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения, като след подробен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че трудовите функции на служителя са свързани с осъществяване на предварителен контрол на решения, касаещи изразходване на средства на дружеството, като упражняваният от него контрол е документален и за законосъобразност, но целесъобразното решение се взема от лице, изпълняващо друга длъжност. Задълженията не включват самостоятелни правомощия по управление, организиране, планиране, разпределяне на задачи и контрол на трудовия процес, няма и подчинени служители на длъжността финансов контрольор. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение