Определение № 30 от 08.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 397/2016 г.

Производството е по реда на чл.307 от ГПК.

Образувано е по молба на И. И. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК на следните две влезли в сила съдебни решения:

• решение от 20.04.2005 г. по гр.д.№ 1673 от 2004 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА МУ, с която е оставено в сила решение от 29.01.2004 г. по гр.д.№ 1718 от 2003 г. на Софийския районен съд, 78 състав в частта за отхвърляне на предявените от И. И. К. срещу Синдиката на българските учители иск с правно основание чл.150, ал.1 КТ за заплащане на сумата 4 896 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.1999 г. до 31.07.2002 г., иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 90 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 4 896 лв. през периода от 01.09.1999 г. до 30.01.2003 г., иск с правно основание чл.150, ал.1 КТ за заплащане на сумата 907,36 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд по време на командировки за периода 01.09.1999 г. до 31.07.2002 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 62,50 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 907,36 лв. през периода от 01.09.1999 г. до 30.01.2003 г. и

• решение от 12.06.2009 г. по гр.д.№ 230 от 2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 29.01.2004 г. по гр.д.№ 1718 от 2003 г. на Софийския районен съд, 78 състав в частта му за отхвърляне на предявените от И. И. К. срещу Синдиката на българските учители искове по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата 6 231 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 336 работни дни за периода от 01.01.1995 г. до 31.07.2002 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 270,39 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 01.09.1999 г. до 30.01.2003 г.

В писмени отговори от 16.11.2015 г. и от 18.01.2016 г. пълномощникът на ответника по молбата Синдикат на българските учители оспорва същата като недопустима и неоснователна. Моли да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, проверявайки допустимостта на молбата за отмяна, констатира следното:

ПО МОЛБАТА ЗА ОТМЯНА на решението по гр.д.№ 1673 от 2004 г. на Софийския градски съд в посочената по-горе негова част:

1. По отношение на твърдението за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК- решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Съгласно чл.305, ал.1, т.3 ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да бъде подадена в 3-месечен скок от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от 1 година от влизането му в сила. В молбата за отмяна И. К. не е посочен на кое впоследствие отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение е основано решението, чиято отмяна претендира. Това не може да се установи и от съдържанието на молбата за отмяна и нейните уточнения. Следователно, няма посочено основание за отмяна на решението по гр.д.№ 1673 от 2004 г. на Софийския градски съд по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, поради което в тази част молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.

2. По отношение на твърдението за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК- между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Молителят И. К. твърди, че това друго решение между същите страни, за същото искане и на същото основание е решение № 1042 от 28.01.2008 г. по гр.д.№ 178 от 2006 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд само в частта по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ и свързания с него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да бъде подадена в 3-месечен скок от влизане в сила на второто решение. В случая второто решение, а именно решение № 1042 от 28.01.2008 г. по гр.д.№ 178 от 2006 г. на ВКС, ТК, Второ, е влязло в сила на 28.01.2008 г. Следователно тримесечният срок за подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решението от 20.04.2005 г. по гр.д.№ 1673 от 2004 г. е започнал да тече на 28.01.2008 г. и е изтекъл на 28.04.2008 г. Молбата за отмяна вх.№ 10877469 от 12.09.2015 г., по която е образувано настоящото дело, е подадена след изтичане на този срок, поради което в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

3. По отношение на твърдението за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК- допуснати от съда нарушения на съответните правила в резултат на които или молителят е бил лишен от възможността да участва по делото, или е бил ненадлежно представляван, или не е могъл да се яви поради непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да бъде подадена в 3-месечен срок от узнаване на решението. Молителят И. К. е узнал за решението по гр.д.№ 1673 от 2004 г. на 26.04.2005 г., когато същият собственоръчно е записал и се е подписал, че е уведомен за това решение. Решението в горепосочената част по исковете с правно основание чл.150, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД е влязло в сила от датата на постановяването му- 20.04.2005 г., тъй като в тази част не е подлежало на касационно обжалване. Следователно тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна на решението по гр.д.№ 1673 от 2004 г. на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК в горепосочената му част /срок както по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ така и по чл.303, ал.1, т.5 ГПК/ е започнал да тече на 26.04.2005 г. и към момента на подаване на настоящата молба за отмяна на 12.09.2015 г. отдавна е бил изтекъл. Поради това молбата за отмяна в тази част също следва бъде оставена без разглеждане.

ПО МОЛБАТА ЗА ОТМЯНА на решението по гр.д.№ 230 от 2008 г. на Софийския градски съд:

1. По отношение на твърдението за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК- решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Съгласно чл.305, ал.1, т.3 ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да бъде подадена в 3-месечен скок от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от 1 година от влизането му в сила. В молбата за отмяна И. К. не е посочил на кое впоследствие отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение е основано решението, чиято отмяна претендира. Това не може да се установи и от съдържанието на молбата за отмяна и нейните уточнения. Следователно, няма посочено основание за отмяна на решението по гр.д.№ 230 от 2008 г. на Софийския градски съд по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, поради което в тази част молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.

2. По отношение на твърдението за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК- между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Молителят твърди, че това е решение № 1042 от 28.01.2008 г. по гр.д.№ 178 от 2006 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд само в частта по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ и свързания с него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да бъде подадена в 3-месечен скок от влизане в сила на второто решение. В случая второто решение, а именно решението от 12.06.2009 г. по гр.д.№ 230 от 2008 г. на Софийския градски съд /това, което молителят иска да бъде отменено/ съгласно чл.296, ал.1, т.3 ГПК е влязло в сила на 02.05.2011 г.- датата на постановяване на необжалваемото определение № 543 от 02.05.2011 г. по гр.д.№ 32 от 2011 г. на Върховния касационен съд, ГК, Трето г.о., с което не е допуснато касационното обжалване на решението по гр.д.№ 230 от 2008 г. Следователно тримесечният срок за подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решението по гр.д.№ 230 от 2008 г. е започнал да тече на 02.05.2011 г. и е изтекъл на 02.08.2011 г. Молбата за отмяна вх.№ 10877469 от 12.09.2015 г., по която е образувано настоящото дело, е подадена много след изтичане на този срок и като такава следва да се остави без разглеждане.

3. По отношение на твърдението за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК- допуснати от съда нарушения на съответните правила в резултат на които или молителят е бил лишен от възможността да участва по делото, или е бил ненадлежно представляван, или не е могъл да се яви поради непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да бъде подадена в 3-месечен срок от узнаване на решението. Решението по гр.д.№ 230 от 2008 г. е било съобщено лично на молителя И. К. на 23.07.2009 г. Срещу това решение той лично е подал касационна жалба. С определение № 543 от 02.05.2011 г. по гр.д.№ 32 от 2011 г. на Върховния касационен съд, ГК, Трето г.о. по реда на чл.288 ГПК касационното обжалване на решението не е допуснато. Тъй като производството по чл.288 ГПК се развива без призоваването на страните по делото, а определението на ВКС по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване, следва да се приеме, че И. К. е узнал за влизане в сила на решението по гр.д.№ 230 от 2008 г. на Софийския градски съд на 02.05.2011 г. От тази дата е започнал да тече 3-месечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, който към момента на подаване на молбата за отмяна- 12.09.2015 г. отдавна е бил изтекъл. Поради това молбата за отмяна в тази част също следва бъде оставена без разглеждане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените от него разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 1 000 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия