Определение № 21 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 810/2012 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат Н. А. като пълномощник на Ц. В. И., Д. К. Ш., С. П. Г. и М. В. Г., срещу въззивното решение № 1180 от 03.07.2012 г. по в. гр. д. № 573/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона, на съществени процесуални правила и на задължителната практика на Върховния касационен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От ответниците по касация Т. С. Т. и С. А. Т. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, П. А. Т. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационно обжалване, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд обезсилил решение № 6 от 06.11.2006 г. по гр. д. № 3128/1997 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС на Ц. В. И., Д. К. Ш. и С. П. Г. срещу Т. С. Т. за ревандикация на недвижим имот, а заявеното от нея възражение по чл. 72, ал. 3 вр. ал. 1 ЗС за признаване право на задържане на имота до заплащане на извършени в него подобрения на стойност 181 000 лева е отхвърлен, и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане при участието и на С. А. Т. и П. А. Т.. Последните, както и Т. С. Т. са наследници по закон на А. Г. Т., който не е бил конституиран и не е участвал в развилото се само срещу съпругата му производство. Като постановено само спрямо единия от задължителните необходими другари, първоинстанционното решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване, а предвид необходимостта производството да се развие като триинстанционно по отношение на наследниците на неучаствалия съпруг, делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 108 ЗС и при тяхното участие. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следния процесуалноправен въпрос: недопустимо ли е решението на първоинстанционния съд, постановено в производство, в което не е била конституирана страна, имаща качеството на необходим другар на някой от ответниците в процеса и може ли необходимият другар да бъде конституиран във въззивната инстанция и какви са нейните правомощия в тази насока. С ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 17, е прието, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар на страна в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия, извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и реши делото по същество. С обжалваното решение е възприето обратното становище, поради което касационната жалба на Ц. В. И., Д. К. Ш. и С. П. Г. следва да бъде допусната за разглеждане по същество на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението на първоинстанционния съд искът за ревандикация, предявен от М. В. Г., е отхвърлен и в тази част то е влязло в сила като необжалвано. Поради това тази ищца не е могла да бъде страна във въззивното производство, а следователно няма и право на касационно обжалване на въззивното решение. Ето защо подадената от нея касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.