Определение № 616 от 27.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2932/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. университет „ Св. Св.К. и М.” – [населено място] против определение №699 от 09.05.2013г. по ч.гр. д. №454/2013г. на Плевенски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, състав на Плевенски окръжен съд е отменил определение от 01.03.2013 по гр.д. 7429/12 на Плевенски районен съд и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от [фирма] – [населено място] против настоящият жалбоподател иск с правно основание чл.422 ГПК – за признаване за установено между страните, че В. университет „ Св. Св.К. и М.” – [населено място] дължи сумата 5373.21лв. – главница- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2012г. – 31.03.2012г., и сумата 293.89лв. – лихва за забава. При тези фактически данни и в съответствие с изричния бланкет на чл.274, ал.4 ГПК към разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм.с пар.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 100/2010г./ частното касационното производство следва да бъде прекратено. Частната касационна жалба е постъпила в канцеларията на Плевенски окръжен съд на 27.05.2013г. Следователно, налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които въззивното решение не подлежи на касационен контрол, поради това, че е с цена на всеки един от исковете под определения от чл.280, ал.2 ГПК минимум. И тъй като въззивното определение е постановено в производство с предмет - претендирани вземания под тази сума, то подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение