Определение № 5897 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3767/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от С. Б. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. касационна жалба против въззивно решение № 3869 от 19.06.2025г. по в.гр.д.№ 4921/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20133031 от 29.11.2024г. по гр.д.№ 16546/2020г. на Районен съд София като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 6524 от 30.01.2020г. на представителя на „Кол Пойнт Ню Юръп“ ЕАД за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.328, ал.2 КТ и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е преценил извършеното уволнение за законосъобразно поради доказване от страна на работодателя на предпоставките по чл.328, ал.2 КТ –сключен договор за управление със стопански задачи, спазен 9-месечен срок и наличие на ръководна длъжност. Ищецът е заемал длъжността „Директор бизнес развитие и продажби“ е „Кол Пойнт Ню Юръп“ ЕАД, който е едноличен собственик на „Телъс Интернешънъл Ню Юръп“ ООД Великобритания. Негови представители са Д. П. и Р. Р., действащи заедно и поотделно, а предметът му на дейност е: предоставяне на услуги в областта на комуникацията, аутосорсинг на бизнес процеси, обслужване на клиенти, консултански услуги, информационни технологии и др.“Видно от длъжностната характеристика, основните отговорности на длъжността, заемана от ищеца са: работа по проекти за спечелване на нови клиенти за Европа- германоезичната част, прилагане на стратегии и политики за продажби, изработване и представяне на колеги на стратегии за спечелване на клиенти при изготвяне на оферти, месечно представя анализ за дейността си и списък с потенциални клиенти, които да бъдат контактувани следващия месец, създаване активно на мрежа от контакти, даване на предложения, участия в подготовката и представянето на ответника на специализирани изложения в бранша, следене публикации в специализирани издания и медии за промени в законодателството и анализ, ръководи, наставлява и контролира дейността на подчинените си, провежда годишно интервю за представяне и оценка на дейността, създаване и поддържане на контакти в база данни с промените в мениджмънта на големите компании в България и в чужбина, към които ответникът би проявил интерес, анализира месечно отчет за дейността на отдела и постигнатите резултати, с основно задължение за разписване на обобщаваща оферта и кореспонденция с клиенти за което дава обратна връзка на директния си мениджър. Длъжността на ищеца е на пряко вертикално подчинение на регионалния мениджър продажби за Европа, а хоризонтално – работи с всички други отдели. Представена е схема, съгласно която Президент на дружеството е Д. П., по вертикала под него са длъжностите на няколко директора /старши директори/, един от които е по продажбите /G. P./, на който пък е подчинен B. G. от Великобритания, на когото се отчита ищецът. Той ръководел екип само от двама човека в отдел продажби България /при щат на дружеството от 3398 човека/. Според свидетеля М., ищецът ръководил само отделен вертикал от Търговския отдел, който е с покритие немскоговорящите пазари: Германия, Австрия, Швейцария. Ръководителят на ищеца управлявал всички вертикали. Другите вертикали се занимавали с други дейности /електронни игри, спортове/.Представен е договор, от който е видно, че на 20.01.2020г., въз основа на решение на Съвета на директорите /СД/ в „Кол Пойнт Ню Юръп“ ЕАД е възложено на Д. П. и Р. Р. управлението на дружеството. Възложено им е – да положат всички разумни усилия за да постигнат изпълнение на възложения от СД бизнес план. Съгласно Приложение № 1 са определени конкретни цели по приходи и печалба, преди лихви, данъци и амортизации с конкретно посочени параметри. Посочено е, че за 2021г.следва да се постигне годишен ръст на приходите от 15% за България и Румъния и увеличение на печалбите с 1 процентен пункт за България и 3 процентен пункт за Румъния. Съгласно показанията на свидетелката Д., след приемането на бизнес плана настъпили промени в дружеството – глобалното дружество било листнато на босата, прекратени били договори с директори по продажби. При тези факти, въззивният съд е приел, че извършеното на 30.01.2020г., на основание чл.328, ал.2 КТ, уволнение на ищеца заради сключеният договор за управление от 10.01.2020г., въз основа на решение на Съвета на директорите от 9.01.2020г. е законосъобразно. Като релевантно е прието само обстоятелството, че договорът за управление цели постигането на конкретни икономически показатели, като са посочени и стъпките за постигането им. Обстоятелствата дали управителят е нов и дали бизнес задачата е нова, са приети като несъществени, защото преценката дали да се довери на определено лице или да приеме като цел определени задачи е на принципала и тя не подлежи на съдебен контрол. Въззивният съд е посочил, че основанието по чл.328, ал.2 КТ е приложимо за всички длъжности, от които зависи постигането на конкретно поставените цели по договора за управление. Целта е – да се улесни управителя да постигне поставените финансови резултати. Затова не е от значение дали длъжността е включена в ръководните длъжности по Единния класификатор и дали е подчинена пряко на управителя. Релевантно е дали и е възложено ръководство на трудовия процес – организиране, планиране, разпределение на задачи и контрол за изпълнението им, както и проверка за спазване на трудовата дисциплина за постигане на поставените цели. В този смисъл, крайният извод на съда е че от длъжността на ищеца зависи успеха на управлението, защото тя има съществено значение за постигане на целите по договора, свързани с увеличаване на приходите и печалбите, доколкото трудовите му функции са свързани с работа по проекти за спечелване на нови клиенти, аутосорсинг, разширяване на обем на дейности, свързани с клиенти. Въззивният съд е приел, че по вертикала не е имало длъжност, която да е висшестояща, освен изпълнителните директори. /По вертикала длъжността на ищеца е подчинена на B. G., който е подчинен на G. P., който подчинен на Президент на дружеството е Д. П. /B. G. и G. P. не са били наети по трудово правоотношение/. Съобразявайки значимостта на трудовата функция на ищеца за финансовото състояние на дружеството и успеха н управлението, правомощията му да ръководи, наставлява и контролира дейностите на подчинените си в отдела, съдът е приел, че длъжността му е част от ръководството на предприятието по смисъла на закона. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава, както на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Счита, че в противоречие с посочена от него съдебна практика са разрешени следните въпроси: 1. Какви са конкретните изисквания към бизнес задачите, които се поставят при договор за управление, сключен със същия управител, за да е приложимо основанието по чл.328, ал.2 КТ? Допустимо ли е многократното сключване на договор за управление с един и същ управленски състав на работодателя и с подобни, бланкетно и лаконично зададени бизнес задачи, при което да е налице многократно подновяване на правото за прекратяване на трудови правоотношения със служители от ръководството на предприятието? Как се преценява законосъобразността на уволнение в ситуации, при които договорът за за управление е сключен със същия управленски състав и поставените бизнес задачи са бланкетни и лаконични?, 2. Какви са обективните изисквания, предвидени в КТ за законосъобразност на уволнението по чл.328, ал.2 КТ, касаещи договори за управление с нови бизнес задачи когато договорът е сключен със същия управленски състав на работодателя? и 3. Какви следва да се изискванията по отношение на служителите, занимаващи се с продажби, за да бъдат те квалифицирани и причислени към ръководството на предприятието, по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ и какво е съотношението между отделните категории за определяне на принадлежността на дадена длъжност към ръководството на предприятието, които съдът следва да прилага? Позовава се на решения по гр.д.№ 2258/2021г.на ІV г.о., гр.д.№ 2493/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1358/2012г.на ІV г.о., гр.д.№ 2682/2013г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1691/2016г.на ІV г.о., гр.д.№ 1621/2009г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 168/2011г.на ІV г.о., гр.д.№ 2052/11г.на ІІІ г.о., 1682/2022г.на ІV г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от„Кол Пойнт Ню Юръп“ ЕАД, представлявано от директора Г., чрез процесуалния представител адвокат А., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита постановения въззивен акт за правилен, във връзка с което излага подробни доводи. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 840лв, реалното извършване на които установява с представени договор за правна защита и съдействие № 145322 от 28.08.2025г., в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена и фактура. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по нито един от поставените въпроси, доколкото за тях не е налице нито едно от посочените от касатора две специални основания за допустимост - възззивният акт е постановен в съответствие с установената съдебна практика, а наличието на установена практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /вж.т.4 от ТР № 1 по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Във връзка с п ървият и вторият поставени от касатора въпроси следва да се посочи следното: Съгласно установената практика – изискванията на чл.328, ал.2 КТ са към договора за управление, за който се приема, че трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Изискване към бизнес задачите не може да се поставят в закона, защото преценката за съответните показатели, които са необходими за конкретно упражняваната дейност може да е само на работодателя. Обстоятелството, на което касаторът акцентира в поставените въпроси /относно многократното сключване на договор за управление с един и същ управленски състав/ също е обсъждано в практиката и се приема за ирелевантно. Съгласно решенията по гр.д.№ 168/2011г.на ІV г.о. и гр.д.№ 1358/2012г.на ІV г.о.,на което се позовава касатора – релевантните обстоятелства за основанието по чл.328, ал.2 КТса: наличие на нов по време договор за управление, като е без значение дали той е сключен „ с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление“ и наличие на нова бизнес програма, като е без значение дали тя е „сходна или идентична като съдържание“. Останалите поставени въпроси /като част от първия/- не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1 по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, доколкото съдържат оценки, които не са приети от въззивния съд /че поставените бизнес задачи са бланкетни и лаконични, при положение че въззивният съд е приел, че са ясни и точни/ и че работодателят многократно е използвал основанието по чл.328, ал2 КТ за да прекратява трудови правоотношения със служители, но без да са представени доказателства,потвърждаващи тази теза. В обобщение може да се посочи, че същественото е да се установи, че при възлагане на управлението се преследва определена стопанска цел, защото именно нейното изпълнение обосновава предоставената възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл, за да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител/вж.решение по гр.д.№ 593/2017г.на ІV г.о./ Относно третият поставен от касатора въпрос /касаещ преценката на съда, че длъжността на ищеца следва да бъде причислена към ръководството на предприятието/, то той също не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. Установената съдебна практика е единна, че преценката дали длъжността е ръководна е конкретна за всеки отделен случай. Когато се отнася до хипотезата: „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ, както е в настоящия случай, изискванията към съда са :да анализира съвкупно правата и задълженията на уволненото лице съобразно неговата длъжностна характеристика, да съобрази всички ангажирани доказателства, релевантни към отношенията между уволненото лице и подчинените му, да прецени спецификата на конкретната организация в предприятието и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието/вж.решения по гр.д.№ 2258/2021г.на ІV г.о., гр.д.№ 2682/2013г.на ІІІ г.о./ и в случая това е направено. Правилността на правните изводи на съда не подлежи на контрол в производството по допустимост. С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и пред вид ангажираните доказателства за реално извършване на разноските, в полза на ответната страна следва да се присъди сумата от 3 840лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд,