Определение № 50561 от 03.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2393/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Д. Г., чрез адв. Г.Й. срещу решение №779 от 05.07.2021г. по в.гр.д. №2953/2020г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №91 от 15.07.2020г., постановено по т.д. №173/2019г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 60 000 лева до 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 21.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2019г. до окончателното плащане. В останалата част решението на въззивния съд е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторката поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Счита, че съдът не е оценил в достатъчна степен претърпените от нея болки и страдания от травматичните увреждания, не е съобразил продължителността на негативните изживявания предвид наложилото се оперативно лечение и дългия период на възстановяване. Поддържа, че решаващият състав не е обсъдил доказателствата за отражението на травмите върху психическото й състояние. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи иска като й се присъди още 40 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпроса за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да ги обсъди и да изложи конкретни мотиви. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК /решение №99 от 08.10.2013г., т.д. №44/2012г., II т.о.; решение №158 от 28.12.2011г., т.д. №157/2011г., I т.о.; решение №78 от 13.11.2017г., гр.д. №60397/2016г., II г.о.; решение №66 от 03.07.2012г., т.д. №619/2011г., II т.о.; решение №99 от 08.10.2013г., т.д. №44/2012г., II т.о. и др./. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 40 000 лева /разлика между претендираните 100 000 лева и присъдените 60 000 лева/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания е 60 000 лева. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 21.11.2018г., чийто механизъм е изяснен от заключението на АТЕ и при което е пострадала ищцата. Безспорно е и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Като спорен във въззивното производство е посочен въпросът относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /40 000 лева/ с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства, се установява, че ищцата е претърпяла травматична фрактура на Л2 прешлен и фрактура на десен хумерус. За да определи обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, въззивният съд преценява тежестта и продължителността на нейните болки и страдания, като съобразява заключенията на комплексната медицинска и автотехническа и единичната съдебно-медицинска експертизи и свидетелските показания. Отчита, че травматичните увреждания са наложили две оперативни интервенции /поставяне на метална остеосинтеза- транспедикулна титаниева винтова стабилизация на Л1, Л3 и Л4 ниво и открито наместване на дясна раменна става/, че срокът за възстановяване на фрактурата на поясния прешлен е 12 месеца, а на дясната раменна кост- 2-2.5 месеца, както и фактът, че след приключване на възстановителните процеси състоянието на ищцата няма да бъде същото като преди травмата- ще се наблюдават ограничения в движенията на гръбнака в поясния отдел. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав съобразява не само броя и вида на травматичните увреждания, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, но и възрастта на пострадалата, нейното обществено положение, както и обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил мотиви, които въпреки своята лаконичност съдържат конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството и тежестта на травмите, както и трайните последици от тях; интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата; нейната възраст; икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. Апелативният състав е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като при съобразяване със задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД е определил по-висок размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания и е присъдил допълнително сумата 20 000 лева /общо 60 000 лева/. Доколко размерът на определеното застрахователно обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд