Определение № 694 от 19.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 658/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 538 от 14.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 369/2011 год. на Ловешкия окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 03.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 975/2011 год. на Ловешкия районен съд с което е постановен отказ за издаване по реда на чл.417 ГПК на заповед за изпълнение в полза на банката за парични задължения в размер на: 9840.11 лв. главница; 638.44 договорна лихва; 1454.60 лв. наказателна лихва; законна лихва в размер на 241.40 лв. и лихва по чл.8 от договора в размер на 136.90 лв. срещу К. Л. К. и Р. П. Х.. Частният жалбоподател [фирма], счита, че определението е неправилно, като е изложил основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима, тъй като по отношение на спора намира приложение чл.274 ал.4 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Както бе посочено по-горе, ч.гр.д.№ 975/2011 год. на Ловешкия районен съд е образувано по заявлението на [фирма] за издаване по реда на чл.417 т.2 ГПК на заповед за изпълнение за посочените суми, произтичащи от договор за банков кредит. Съдът отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение. Сезиран с частната жалба на [фирма], въззивният съд е стигнал до същия извод. ВКС е сезиран с частна касационна жалба срещу определение, постановено по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всяко от тях по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.274 ал.4 вр.чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Определението на Ловешкия окръжен съд е необжалваемо и частната касационна жалба срещу него е недопустима. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.