Определение № 11 от 18.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 7055/2014 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението си от 13.08.2014 год. по гр. д. № 1177/2014 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 4.03.2014 год. по гр. д. № 17471/2012 год. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Ж. К. и Д. Д. К. от [населено място] против Ц. С. В. и Д. С. С. от същия град искове за премахване на изградените от ответниците две железобетонни колони в гаража на ищците в УПИ ІХ-803 в кв. 56 по плана на града и извършените от тях в същия имот строителни работи над посочения обект-гараж. Ищците К. и Д. К., чрез пълномощника им адв. Р. Д., обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК с противоречиво решавания в цитираната и приложена практика и в обжалваното решение въпрос относно Принципната възможност да се уважи предявен негаторен иск, въпреки наличието на издадени в полза на ответниците административни актове, както и по въпроса Необходимо ли е ищецът по иска по чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, по който настоящето производство бе спряно, съответно възобновено след постановяване на решението по т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС. В писмения отговор на ответниците Д. С. и Ц. В., чрез адв. Св. И., се поддържа становище за липса на правни въпроси, които да обосноват допускане на касационното обжалване на нито едно от релевираните в изложението основания. Изложени са и съображения за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по иск по чл. 109 ЗС, предявен от настоящите касатори против ответниците, като първите са собственици на първия етаж в жилищната сграда и на гараж, а вторите – на втория етаж на сградата и намиращата се между нея и гаража сграда /лятна кухня, работилница/. Спорът е възникнал по повод учреденото на ответниците от общината, собственик на поземления имот, право на пристрояване на жилищната сграда и надстрояване непосредствено до и върху съществуващия гараж и работилницата, като ищците са претендирали строителството да им пречи на правото на собственост върху гаража им, тъй като една от железобетонните колони се намира вътре в гаража, другата непосредствено до стената му, а надстройката обхващала част от покрива на техния гараж. Съображенията на ищците сочат на следния предмет на делото – преустановяване на твърдяното неоснователно въздействие върху техния гараж и премахване на последиците от него, при твърдение за издадени в нарушение на закона строителни книжа за строежа, разрешен на ответниците. Т. е. налице е позоваване на несъществуване на право на пристрояване, респ. надстрояване при осъществения от ответниците строеж, като съответно ограничение правото на ищците върху гаража, което обуславя определяне цената на предявения иск според естеството на това въздействие, съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС въз основа на цената на ограниченото вещно право на пристрояване и надстрояване. Същото, видно от представената заповед на кмета на общината и сключения между общината и ответниците договор възлиза на сумата 1 757 лв., определяща цената на предявения иск по чл. 109 ЗС. Касационната жалба е подадена на 30.09.2014 год., при действие на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция (И.. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), според която решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела не подлежат на касационно обжалване. С оглед съображенията за предмета на делото по предявения негаторен иск – оценимо в пари имуществено право, и цената му в размер под предвидения минимален такъв за достъп до касационно обжалване към момента на подаване на касационната жалба, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това настоящето производство се явява недопустимо и като такова следва да се прекрати, а подадената касационна жалба се остави без разглеждане. По тези съображения настоящият състав на ВКС, І г. о.