Определение № 5201 от 13.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4233/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. А. Д., пълномощник на П. Н., срещу Определение № 4643/10.03.2025 г., постановено по въззивно гр. дело № 7509/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 6922 от 13.12.2024 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ в размер от 920 лева (с ДДС). Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване определение. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК определението на съда за допълване или изменение на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи самото решение. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Въззивното решение, чието изменение в частта за разноските жалбоподателят е поискал, е постановено по облигационен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД с цена 410, 80 лева, която е под прага от 5 000 лева. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване и Определение № 4643/10.03.2025 г., постановено по въззивно гр. дело № 7509/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. А. Д., пълномощник на П. Н., за изменение на Решение № 6922 от 13.12.2024 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, в частта за разноските. Ето защо подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,