Определение № 2543 от 07.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2029/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от ищеца в производството „Съни дрийм“ ЕООД, [населено място] срещу въззивно решение № 3209 от 30.05.2024 г., постановено от Софийски градски съд, IV- A състав по в.гр.д. № 1751 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20106660 от 26.10.2023 г., постановено от Софийски районен съд, II ГО, 123 състав по гр.д. № 10651 описа на съда за 2020 г. за отхвърляне изцяло на предявения от „Съни дрийм“ ЕООД, [населено място] срещу „Изамет 2000“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 88, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 8 850,52 лв. - подлежаща на връщане авансово платена сума, получена от ответника на отпаднало основание - по договор за проектиране, производство, доставка и инсталиране на един брой асансьорна уредба от 27.02.2019 г., сключен между „Съни дрийм“ ЕООД и „Изамет 2000“ ЕООД, развален едностранно от ищеца с нотариална покана, връчена на ответника на 13.01.2020 г., поради неизпълнение на договора от страна на ответника. По изложени в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на въззивното решение се иска допускане на касационно обжалване на същото, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен. Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира касационната жалба за неоснователна, претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Делото е търговско. Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 88, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 8 850,52 лв.- подлежаща на връщане авансово платена сума, получена от ответника на отпаднало основание- по договор за проектиране, производство, доставка и инсталиране на един брой асансьорна уредба. И двете страни по договора са търговци. Отношенията между страните произтичат от сделка, която следва да се квалифицира като търговска както по обективен критерий, така и по субективен такъв, с оглед търговското качество на страните по нея. Цената на предявения иск е под 20000 лв., поради което постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на производството касаторът няма право на разноски в същото. С оглед направеното искане за присъждане на разноски за подадения от ответника отговор настоящият съдебен състав счита, че то е основателно - към отговора, подписан от адвокат Е. В. е представено копие от договор за правна защита и съдействие от 22.08.2024 г. за процесуално представителство и защита в производството пред ВКС по касационна жалба с вх. № 80730/17.07.2024 г. от „Съни дрийм“ ЕООД, като в него е отбелязано, че адвокатското възнаграждение в размер на 990 лв. е заплатено в брой. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение