Определение № 4078 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. С. Б., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 423/06.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 428/2024 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 215/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отхвърлен предявеният иск от И. С. Б. против „Електроразпределение юг“ ЕАД за установяване недължимост на сумата от 17 018, 63 лв. с ДДС по фактура № [№]/07.06.2023 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът „Електроразпределение юг“ ЕАД с писмен отговор, чрез юрисконсулт, оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие с материалния закон и практиката на ВКС по сходни случаи. В условие на евентуалност изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси:

1. „Законосъобразно ли е корекция в противоречие с чл. 104, ал.2, т. 5 от Закона за енергетиката при липса на ред за уведомяване на клиентите в общите условия на оператора на разпределителната мрежа, а не при прилагане на чл. 98а, ал.1, т.6, който касае крайния снабдител?” Сочи се основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС /цитира се решение № 173/16.12.2015 г., постановено по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО/

2. „Отговарят ли общите условия на оператора на разпределителната мрежа от 2021 г. на изискването на чл. 104, ал. 2, т. 5 приет на 17.07.2012 и води ли несъобразяването им със закона до недължимост на суми по корекционни процедури?” Сочи се основанието на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, като се цитира отново същото решение.

3. „Налице ли е неправомерно присъединен обект по смисъла на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, когато за същия е налице проведена процедура по присъединяване по реда на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ? ” Сочи се основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на правото.

4. „Следва ли при наличие на обективни данни за неизмереното количество електрическа енергия да се прилага методиката на ПИКЕЕ, която води до нереално високо количество електрическа енергия, което не покрива технологичните загуби на оператора на мрежата, а води единствено до парична печалба за същия?” Сочи се основанията на чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлен предявения от И. С. Б. срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 17 018.63 лв., представляваща начислена ел. енергия вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно за минал период от 08.10.2022 г. до 06.04.2023 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица] съгласно фактура № [№]/07.06.2023 г.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищецът в качеството си на физическо лице и като едноличен собственик на капитала на „Ботито“ ЕООД е потребител на електроенергия по отношение на два обекта, съответно с ИТН 2166851 и ИТН 2009002, доставяна по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество. На 06.04.2023 г. е била извършена техническа проверка на двата обекта. За същата е бил съставен констативен протокол № 667341/06.04.2023 г., г., подписан от служители на ответното дружество и представител на клиента, в който било посочено, че в електромерното табло на „Ботито“ ЕООД има нерегламентирано присъединен кабел със сечение 4*1,5 мм 2, като три от жилата били прикачени към фази L1, L2 и L3, а четвъртото жило към нулевия проводник преди електромера и изразходената ел. енергия по този кабел не се отчитала от електромера. Другият край на кабела влизал в съседен двор, обект, собственост на И. С. Б. и завършвал с трифазен контакт. В констативния протокол е било отразено, че вследствие на неправомерно присъединения кабел използваната електрическа енергия не се отчитала от електромера. Въззивният съд е установил, че след проверката, извършена в присъствието на представител на потребителя - С. И. Б. /баща/, била съставена корекция на сметката на потребената ел. енергия на основание чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ за 180 дни, за периода 08.10.2022 г. до 06.04.2023 г. Въз основа на корекцията била издадена фактура № [№]/07.06.2023 г. на стойност 17 018.63 лв. за посочения период.

Въззивният съд изцяло е възприел показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Х. Г., служител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, заемащ длъжността „електромонтьор“. От същите приел за установено, че в изпълнение на служебните задължения свидетелят и неговия колега били изпратени на адреса в [населено място], тъй като абонатът не бил платил тока. От показанията на свидетеля съдът приел за установено следното: отваряйки таблото, служителите видели кабел, прикачен неправомерно, преди електромера; кабелът се намирал в таблото на електромера; през кабела протичала ел. енергия, която не се отчитала никъде, защото кабелът бил прикачен преди електромера, ако е бил след електромера щяло да бъде отчетена ел. енергията; кабелът не бил вързан от техни служители, защото бил вързан преди главния предпазител, което било много опасно; дошъл полицейски екип и г-н С. Б. казал, че той е прикачил кабела и че съседният имот, в който влиза кабелът, е на сина му.

Въззивният съд е кредитирал двете заключения по допуснатите пред първостепенния съд две съдебно-технически експертизи, според които описаното в констативния протокол № 667341/06.04.2023г. състояние на прикачен кабел преди електромера, завършващ с трифазен контакт в съседен двор отразява техническо състояние на неправомерно присъединен кабел към електроразпределителната мрежа. При нормална схема на измерване на електрическата енергия, постъпващият от електроразпределителната мрежа присъединителен кабел се свързва през входящ предпазител към входящите токови клеми на търговския електромер, а електропотреблението се осъществява по кабел, присъединен към изходящите токови клеми на електромера. Това състояние е случай на пълно неизмерване на консумираната ел.енергия по допълнително присъединения нерегламентиран проводник. Според становището на вещото лице, методът за изчисляване на неизмерената ел. енергия и методиката за остойностяването й, в конкретния случай, са приложени правилно в съответствие с чл. 51, ал. 1 и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, ДВ. бр. 35/30.04.2019 г. Стойността му е пресметната по определената от КЕВР пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството му на оператор на разпределителната мрежа /чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и цена за задължения към обществото съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ/, за определения период от 180 дни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нерегламентирано присъединеният кабел влиза в имота на ищеца И. С. Б., който имот се захранва с електрическа енергия с ИТН 2166851 и за което ИТН клиент е И. С. Б.. Съдът е направил извод, че приложими в процесния случай са ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. № 35/30.04.2019 г. В същите е предвидена възможност операторът на електропреносната мрежа да коригира едностранно сметката на потребителя при констатирано неточно или непълно отчитане на количеството ел.енергия, поради което съдът е приел, че корекцията е осъществена в рамките на правомощията на ответното дружество. Приел е още, че при извършване на проверката служителите на дружеството са спазили правилата на чл. 49, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ за съставяне на протокола в присъствие на представител на оператора на съответната мрежа и на ползвателя или негов представител, както и изпращането му по пощата на клиента. Съдът е направил извод, че по делото е установен и факта на захранване на процесния имот чрез неправомерно свързания кабел, без СТИ, поради което е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. При извършване на корекцията са били спазени правилата на чл. 51, ал. 2 от същите. По изложените съображения е намерил предявения отрицателен установителен иск за неоснователен.

По отношение на първи и втори въпрос, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 104, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката, настоящият съдебен състав приема следното:

В обжалваното въззивно решение липсва произнасяне по тези въпроси, поради което същите се явяват неотносими. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че цитираната от касатора практика на ВКС вече е изоставена, тъй като с Решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/2018 г., ГК, III г.о., ВКС и други решения, ВКС се произнесе по въпроса, като постанови: „Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя посочената практика, на която въззивното решение не противоречи.

По отношение на трети въпрос, то не е налице соченото от касатора основание за допускане до касационно обжалване – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – точното приложение на закона и развитие на правото формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване. Също там е посочено, че точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. В изложението не са изложени твърдения, от които да бъде направен извод, че допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Стара Загора по посочения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона. Наличието на такава обосновка е задължително, тъй като без нея не може да бъде направен извод за верността на твърдението на касатора, че обжалването трябва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване се проверява от касационния съд въз основа на твърденията на касатора, като при това съдът не може да излиза извън направената с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка, нито да извършва самостоятелна проверка за наличието на основанието за допускане на касационно обжалване. Затова липсата на обосновка е достатъчна, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така формулирания от касатора правен въпрос.

Независимо от това съставът на ВКС следва да посочи, че в конкретния случай причината за начисляване на процесната сума е липсата на надлежно присъединяване на обекта и пълно неотчитане на потребената от него енергия. В настоящия случай ВКС не може да даде отговор на поставения материалноправен въпрос, който да е общоприложим и за други случаи, тъй като достигането до извода, че е налице неправомерно присъединяване на процесния обект се обусловя от събраните писмени и гласни доказателства в конкретния спор и конкретната фактическа обстановка. В тази връзка от събраните и обсъдени доказателства въззивният съд е приел за установено, че има нерегламентирано присъединен кабел със сечение 4*1,5 мм 2, като три от жилата са прикачени към фази L1, L2 и L3, а четвъртото жило към нулевия проводник преди електромера и изразходената ел. енергия по този кабел не се отчита. Другият край на кабела влиза в двора на клиента и завършва с трифазен контакт. Вследствие на това използваната електрическа енергия не се отчита и съответно не се заплаща. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ „Неправомерно присъединяване“ е присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Именно поради факта, че инсталацията на обекта е била неправомерно присъединена към електроразпределителната мрежа чрез проводник, без да е налице проведена процедура за присъединяване по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, то следва да се начисли допълнително електрическа енергия, като се коригира сметката на клиента и се приложи методиката на изчисляване, посочена в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.

По отношение на четвърти въпрос, касационният състав намира следното: Тук отново не е налице произнасяне на ОС-Стара Загора по въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът излага доводи, че в производството по делото не било установено дали допълнително начислените количества електрическа енергия са реално доставени до обекта на клиента, съответно дали тези количества представляват реални загуби в електроразпределителната мрежа. В настоящия случай, в предмета на делото не са въведени обстоятелства за установяване на реално доставените количества електрическа енергия до обекта на ищеца, вкл. не са въведени обстоятелства за установяване на реалните технологични загуби в електроразпределителната мрежа.

Цитираната от касатора съдебна практика на ВКС не е относима, тъй като споровете не са аналогични на настоящия. Касае за спорове, при които е извършена софтуерна манипулация върху електромери, при което същите отчитат правилно преминалите количества електрическа енергия, но част от отчетената електрическа енергия се записва в скрит невизуализиран регистър на електромера, който не се фактурира.

Така в цитираното от касатора Решение № 85/27.06.2022 г. по гр. дело № 2528/2020 г. на ВКС, IV ГО:

„...От така цитираните разпоредби следва, че отговорът на поставения материалноправен въпрос е следният: в случаите на преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в невизуализиран (скрит) регистър на СТИ, право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията сума, има операторът на електроразпределителната мрежа, а не крайният снабдител (доставчикът) на електрическата енергия....“

Така в цитираното от касатора Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ВКС, III ГО:

„...при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД....“

В настоящия случай не е установена софтуерна намеса в електромера и същият не е предаван в Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична проверка. Процесният електромер не е бил манипулиран, тъй като е налице директно присъединяване към разпределителната мрежа на обекта на ищеца без измерване от електромер.

Релевантна за настоящия случай е съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 71/31.03.2021 г. по гр. дело № 2816/2020 г. по описа на ВКС, III г.о., според която:

„Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия…“

По този въпрос касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението по същия пети въпрос. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Такава в случая не е налице.

В заключение: касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК и направеното искане, И. С. Б. следва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределение юг“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата пред касационната инстанция, чийто размер съдът, на основание чл. 25 от НЗПП определя на 200 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение,