Определение № 1031 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 109/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Ц. Б. чрез юрисконсулт К. А. срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 18.11.2010 г., постановено по гр.д. № 5459/2010 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна А. Л. Т. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „М. – А. Т.”, седалище [населено място] е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: По реда на чл. 104 ГПК /отм./ от [фирма], София е предявило иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 329,60 лв. срещу А. Л. Т. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „М. – А. Т.”, седалище [населено място]. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд е отхвърлил иска. От всички въпроси, повдигнати от касатора, от значение за постановения резултат, а и за точното приложение на закона е този /уточнен от съда/: Следва ли съдът по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да зачете силата на присъдено нещо относно установено между страните право на собственост върху терен, ако по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се търси обезщетение за ползване без основание част от терена чрез застрояването му със сграда. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното, съдът