Определение № 156 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 560/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Лясковски лозя“ АД срещу въззивно решение на Апелативен съд – Велико Търново. Ищецът Община Лясковец оспорва жалбата. По жалба на ответника въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Община Лясковец искове по чл. 74 ТЗ, като са отменени решения на Общото събрание на акционерите от 06.04.2017 г. - за намаляване на капитала и за съответстващото му изменение на устава. За да постанови решението си, съдът е установил, че ищецът е акционер в ответното дружество. С връчена на 16.02.2017 г. покана ищецът бил уведомен за свиканото за 23.03.2017 г. редовно годишно Общо събрание на акционерите с указание, че при липса на кворум събранието ще се проведе на 06.04.2017 г. от 9.00 ч. при същия дневен ред, включващ и вземане на решения: за намаляване капитала на дружеството със сумата от 136 000 лв. – от 357 720 лв. на 221 720 лв. с цел покриване на загуби от минали години - при условията на чл. 187а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, ал.1 предл. второ и чл. 202, ал. 2 ТЗ и на основание чл. 16в, ал.1, ал. 2, б. „б" и чл. 16г, предл. второ от Устава – чрез обратно придобиване от дружеството на 136 000 бр. акции с номинална и емисионна стойност от 1 лв. безвъзмездно от акционерите, пропорционално на притежаваните от тях акции в капитала на дружеството, като придобитите акции да бъдат обезсилени в едномесечен срок от обявяване в ТР на решението за намаляване на капитала, както и за промяна на чл. 6, ал. 1 от устава на дружеството относно капитала му в съответствие с решението за намаляване на капитала. На 06.04.2017 г. било проведено свиканото общо събрание при обявения в поканата за свикването му дневен ред, при което представителят на ищеца гласувал против двете решения. Същите обаче били взети с необходимото съгласно чл. 33 вр. чл. 25, б. „б" от устава мнозинство от 2/3 от представените на ОСА акции. Съдът е установил също, че съгласно чл. 16г от устава акциите на дружеството могат да се обезсилват принудително или след придобиването им от дружеството, като чл. 14а предвижда, че конкретните условия и ред за принудително обезсилване се определят с решение на ОСА, взето с мнозинство от 2/3 от гласовете на представените акции. Във връзка с това е приел за безспорно и обстоятелството, че притежаваните от акционерите акции са били записани при учредяване на дружеството през 1998 г. и нямат вписано условие за принудителното им обезсилване. Въз основа на така приетите за установени обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, включително посредством препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, че оспорените решения са незаконосъобразни. Допълнително е изложил и съображения, че не е налице обратно изкупуване на акции по смисъла на чл. 187а, ал. 1, т. 8 вр. чл. 187б ТЗ, а придобиване с цел намаляване на капитала по чл. 187а, ал. 1, т. 1 ТЗ, което обаче може да бъде извършено по силата на сделка между акционер и дружество – възмездна или безвъзмездна. При отсъствието на установени по делото обстоятелства, разкриващи правоотношение между страните, по силата на което ищецът да е прехвърлил (възмездно или безвъзмездно) конкретен брой от притежаваните от него акции, и мотивирайки се, че Общото събрание не може да вземе решение, задължаващо акционерите да извършат разпореждане с притежаваните от тях акции, съдът е приел, че преценката дали да прехвърли акциите си или не, дали това да стане възмездно или безвъзмездно, зависи само от волята на отделния акционер, поради което, след като ответното дружество не е придобило собствени акции, за него не е възникнало право да извърши обезсилване на акции като начин за намаляване на капитала си. Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставеният въпрос – относно приложението на чл. 272 ГПК – отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче специалната предпоставка по т. 1 даденото от въззивния съд разрешение да е в противоречие с практиката на ВКС. На първо място, противоречие с посочената от жалбоподателя т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. не е налице, тъй като по съществото на спора въззивният съд е изложил самостоятелни решаващи съображения, отделно от споделените по реда на чл. 272 ГПК мотиви на първата инстанция. На второ място, по въпроса е формирана и последователна практика на ВКС (вж. напр. т. д. № 2896/2019 г., II т. о. и цитираната там практика), съгласно която при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, като формира самостоятелни фактически и правни изводи, но при отчитане на обхвата на въззивно обжалване, като предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите не освобождава въззивния съд от задължението да формира собствени изводи по същество. От мотивите на въззивното решение не се установява отклонение от така установената практика, доколкото въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора съобразно обхвата на въззивното производство. Отсъствието на такова отклонение личи и от самото изложение по чл. 280 ГПК, където липсват конкретни доводи за обосноваване на твърдяното противоречие, което се извежда единствено от факта на препращането по чл. 272 ГПК, без да е посочено по кои точно въпроси, надлежно въведени в жалбата (чл. 269 ГПК), въззивният съд е бил длъжен, но не е изложил самостоятелни съображения. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсват всички предпоставки за допускане на касационно обжалване. Първият от поставените въпроси: „Изпълнени ли са критериите на закона и законосъобразно ли е решение на Общо събрание на акционерите за намаляване капитала на дружеството, съгласно императивната разпоредба на чл. 199, ал. 3 от Търговския закон, за съдържанието на решението на ОСА по отношение на целта на намалението и начинът, по който ще се извърши, с посочване на основанията за това“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Крайния извод за незаконосъобразност на решението за намаляване на капитала и свързаното с него решение за изменение на устава въззивният съд не е основал на съображения, извлечени от съдържанието на решението на общото събрание по отношение на целта и начина на намалението, а на решаващото съображение, че (обобщено) извън хипотезата на чл. 201, ал. 2 ТЗ на принудително обезсилване, неосъществена в конкретния случай предвид обстоятелството, че акциите са били записани без това условие, дружеството може да обезсилва акции само когато притежава или придобие такива на друго основание, в частност сделка със съответния акционер. Към това решаващо съображение на въззивния съд поставеният въпрос няма отношение. Вторият въпрос допустимо ли е намаляване на капитала на АД на основание чл. 200, т. 2 ТЗ (с цел покриване на загуби) и последващо обезсилване на акции след придобиването им от дружеството да бъде извършено по силата на решение на ОСА, без да е необходимо на акционерите да се предоставя срок за заявяване на желание/предложение за размер и цена на придобиването на акции, необходимо ли е акциите да бъдат прехвърлени с изрично волеизявление и взетото решение обвързва ли всички акционери, включително гласувалите против него, по смисъла си съвпада с третия въпрос допустимо ли е намаляване на капитала с цел покриване на загуби да бъде извършено чрез обратно придобиване на акции, безвъзмездно и пропорционално на притежаваното от отделния акционер, и може да бъде приет за релевантен с оглед изложените от въззивния съд решаващи съображения. Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Най-общо се възпроизвежда текстът на разпоредбата с твърдението, че въпросът е от значение за развитието на правото. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Поддържа се единствено, че значението на въпроса за развитието на правото произтича от липсата на правна уредба, която императивно да регулира осъществяването на фактическия състав на придобиването на собствени акции при условие, че това се извършва с цел намаляване на капитала по чл. 200, т. 2 ТЗ. Подобна непълнота обаче не е налице – хипотезата на намаляване на капитала чрез обезсилване на акции независимо от съгласието на отделните акционери е изрично уредена и това е предвиденото в чл. 201 ТЗ принудително обезсилване, за което в конкретния случай не е налице предпоставката акциите да са били записани при това условие. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане на ищеца разноски за касационното производство не се следват поради липсата на доказателства такива да са били направени. С тези мотиви съдът