Определение № 60826 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „МК И. 2011“ ООД, чрез адв. Р. Д. срещу решение № 1333/05.11.2020 г. по в.гр.дело № 1776/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1751/14.04.2020 г. на Варненския районен съд в частите, с които е уважен предявен иск от С. Г. Г. срещу „МК „И. 2011“, ООД с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за сумата общо 4912 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от аварирала на 02.01.2018 г. в резултат на неправилния монтаж от служители на ответното дружество отоплителна соларна инсталация в жилището на ищеца, находящо се, включваща стойността на разходите за труд и материали за ремонт на повредите в жилището, заедно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от авариралата на 02.01.2018 г. в резултат на неправилния монтаж от служители на ответното дружество отоплителна соларна инсталация в жилището на ищеца, находящо се, е осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство в размер на сумата 380 лв. Поддържаните основания за касационна отмяна на решението по чл.280,ал.1,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят. В изложението са формулирани въпросите:1. Длъжен ли е ищецът да доказва при иск по чл.49,вр.чл.45 ЗЗД противоправното деяние и причинна връзка между противоправното, виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните,решен в противоречие с практиката на ВКС.3.Допустимо ли е съдът да основе решението си по иск по чл.49,вр.чл.45 ЗЗД относно деянието само на частен документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факт, когато по делото не е извършено друго доказване на този факт, решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. Допустимо ли е съдът да направи преценка на заинтересоваността на свидетел, без да изследва въпроса за наличието на непосредствена облага за него от решаване на делото в полза на страната, която го е посочила като свидетел, решен в противоречие с практиката на ВКС. 5.Допустимо ли е съдът да обсъжда избирателно само части от свидетелските показания, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, решен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят поддържа и очевидна неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба С. Г. Г., чрез адв. Н. Х. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Варненския районен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди е недопустима. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, тъй като е постановено по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. – в случая 2000 лв. В указаната част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД. Прието е за безспорно между страните и установено от приложения по делото договор, че въз основа на сключен на 10.05.2017 г. между „Г.“ ООД и „МК И. 2011“ ООД договор ответното дружество е монтирало в дома на ищеца отоплителна соларна инсталация - два слънчеви колектора и два бойлера. Прието е още за безспорно, че на 02.01.2018 г. единият бойлер е аварирал – експлозивен пробив на полипропиленов тръбопровод за питейна вода. От показанията на разпитания свидетел на Г. Г., ангажиран от ответника е прието за установено, че свидетелят е участвал при монтажа на соларната инсталация в жилището на ищеца, макар да не е бил служител на ответното дружество. Свидетелят нямал компетентност за монтаж на конкретната соларна инсталация, но е бил извикан от управителя на дружеството да помогне за монтажа й. Посочено е, че според свидетеля при монтажа на бойлера термозащитата не е била шунтирана, че всичко било извършено по схема, предоставена от производителя на уреда. Приел е за установено от показанията на свидетелката Г. Ч., посочена от ищеца, че същата в качеството на домашна помощница в дома на ищеца е присъствала при възникване на инцидента, че това е втори по ред такъв случай. Свидетелката чула взрив, след което видяла, че в банята има голямо наводнение, че водата се стичала и по други части на къщата. За ищеца и семейството му аварията била голям шок, често коментирали помежду си случая. От показанията на свидетеля И. П. е прието за установено, че свидетелят извършил ремонт в дома на ищеца за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на инцидента с бойлера, че след инцидента е бил наводнен корковия под в спалнята на семейство Г., повредени били шкафчетата, стените и тавана на долния етаж, печката – всичко било във вода. Съдът е приел за установена стойността на разходите за труд и материали за възстановяване на повредите в дома на ищеца в размер на 5634.32 лв., като е възприел заключение на съдебно техническа експертиза. От тази сума 433 лв. е за сваляне на теракот по стената и вертикалния щранг, изкъртване на стената на щранг и стената по протежение на тръбите до бойлера, ремонт на тръбопровода, иззиждане отново, замазване и поставяне на нов теракот, 180 лв. за подмяна на плоскости на таван, 2145,12 лв. за подмяна на 24 кв.м. подова настилка от корк в спалнята, 367.20 лв. за шпакловка и боядисване на тавана в кухнята, 900 лв. за подмяна на 3 бр. врати от масивен дъб на горните кухненски шкафове, 1599 лв. за подмяна на кухненска печка и готварски плот. От правна страна е прието, че правната квалификация на предявения иск е по чл.49,вр.чл.45 ЗЗД. Прието е, че е установено по делото, че ответното дружество е било наето от „Г.“ ООД за извършване на определена работа – монтаж на отоплителна инсталация, състояща се от слънчев колектор и бойлер в дома на ищеца С. Г.. Прието е още за установено, че служители на дружеството и ангажирани от дружеството лица са извършили монтажа. Изведен е извод, че монтажът е извършен некачествено, че бойлера е свързан неправилно, без термозащита, като е съобразени констатациите, отразени в гаранционната карта от извършената на 04.01.2018 г. – два дни след инцидента от служител на дружеството-производител на бойлера проверка. Приел е, че този документ не е оспорен от ответника. Приел е, че в резултат на неправилния монтаж на бойлера, при последвалата му експлоатация е настъпила повреда – бойлерът е прегрял, вследствие на което е избила/пръснала се е/ тръба, през която е преминавала топла вода, което е довело до наводнение в дома на ищеца, в резултат на което са нанесени повреди – повредени са настилките в антрето и спалнята, повредени са гипсокартона на тавана в кухнята, фурната, готварския плот и шкафовете в кухнята. Преценени са за неоснователни доводите във въззивната жалбла, че по делото липсвали доказателства, които да обосноват извод, че именно работниците на ответното дружество неправилно са свързали бойлера без термозащита, поради което при последвалата експлоатация същият е аварирал и е причинил твърдените от ищеца вреди. Изводът е мотивиран с констатациите, отразени в гаранционната карта от извършената на 04.01.2018 г. – два дни след инцидента от служител на дружеството производител на бойлера проверка, който документ според съда не е оспорен от ответника, като в документа е удостоверено,че бойлерът е свързан неправилно към мрежата, без термозащита, че термозащитата е „прескочена“. Не са възприети показанията на свидетеля Г. И. в частта, с която той е посочил, че при монтажа на бойлера термозащитата не е била шунтирана, тъй като същият не притежава необходимата квалификация, поради вероятната му заинтересованост, доколкото на същия е било възложено от управителя на ответното дружество да участва в работите по монтажа на инсталацията, както и поради това, че по делото няма нито едно доказателство, което да е в подкрепа на показанията в тази му част. При тези съображения е изведен извод, че са налице елементите от фактическия състав на деликта, което обосновава ангажиране на отговорността на ответното дружество за вреди на основание чл.49 ЗЗД. Приел е за установена стойността на труд и материали за възстановяване на повредите в дома на ищеца от заключението на вещото лице, която е в размер на 5634 лв., че подлежи на уважаване до размер на 4912 лв., включваща 433 лв. за сваляне на теракот по стената и вертикалния щранг, изкъртване на стената на щранг и стената по протежение на тръбите до бойлера, ремонт на тръбопровода, иззиждане отново, замазване и поставяне на нов теракот, 180 лв. за подмяна на плоскости на таван, 1700 лв. за подмяна на 24 кв.м. подова настилка от корк в спалнята, съобразно заявения от ищеца размер, 100 лв. за шпакловка и боядисване на тавана в кухнята, съобразно заявения от ищеца размер, 900 лв. за подмяна на 3 бр. врати от масивен дъб на горните кухненски шкафове, 1599 лв. за подмяна на кухненска печка и готварски плот. С оглед на посоченото съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за сумата 4912 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди. По правните въпроси: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.2 ГПК – очевидна неправилност. Това основание за допускане на касационен контрол е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение на Варненския окръжен съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. С решение № 177/25.10.2016 г. по гр.дело № 1263/2016 г. на III г.о.по чл.290 ГПК е прието, че непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС – тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието „вреда“ (което не е нормативно определено) следва да се тълкува в широк смисъл – като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на) противоправното и виновно поведение на дееца. Правният въпрос е разрешен в съответствие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд е формирал решаващи правни изводи, че в конкретния случай е установен всеки от елементите на фактическия състав на чл.49,вр.чл.45 ЗЗД, а именно – извършено противоправно деяние от лице, изпълняващо възложена му от ответното дружество работа, причинени имуществени вреди на ищеца, вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. Тези изводи на съда не са в отклонение от цитираната практика на ВКС. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението. С решение № 3/15.03.2016 г. по гр.дело № 2526/2015 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решения на състави по чл.290 ГПК, според която съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора – ТР №1/13 г. ОСГТК. При обсъждане на доказателствата и доводите следва да се вземат предвид и направените от страните признания на неизгодни за тях факти, които преценени по правилото на чл.175 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото, биха обосновали основателност или неоснователност на исковата претенция. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изложил е фактически и правни изводи по съществото на спора, което е намерило израз в мотивите на решение. Обсъдени са и всички доводи на страните, относими към предмета на спора. Следователно не се установява соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – разрешаване на правния въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по трети, четвърти и пети въпроси. Отговорът на всеки от посочените въпроси е обусловен от преценка на събраните доказателства по делото и правилността на изводите на съда по съществото на спора, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е ясно и точно да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд преценява дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посочената практика съдът преценява, че трети, четвърти и пети въпроси не са правни. Неустановяване на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение