Определение № 503 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Т. ,чрез адв.Д. Б. срещу решение №78 от 08.07.2021г.по в.гр.дело № 348/2020г. на Апелативен съд Велико Търново ,само в частта за определяне на режим на лични отношения с бащата на детето. Постановявайки постепенно разширяващ се режим при отчитане възрастта на детето и конкретни обстоятелства по делото ,за времето след навършване на седемгодишна възраст е отказана претендираната от касатора възможност да го отвежда в своето местожителство ,трайно установено в друга държава (Р.Австрия). Към момента на постановяване на въззивното решение детето А. е на 3 годишна възраст, като от раждането му личен контакт с бащата не е осъщестяван. Поради това при определянето на режима въззивният съд е предвидил първите три месеца ,считано от влизане в сила на решението ,контактите между касатора и неговата дъщеря да се осъществяват чрез технически средства, осигуряващи ззвукова и зрителна връзка ,в която насока е уважено искането на касатора, като въззивен жалбоподател .След този срок, до навършване на 5-годишна възраст е предвидено да се осъщстви и личен контакт ,всяка втора и трета събота от месеца по два часа, три дни през лятото и по време на новогодишните празници, в присъствие на майката ,в нейното и на детето местожителство в Р.България.За периода до навършване на 6-годишна възраст е постановено контактите да се осъществяват с удължено време и вече без присъствие на майката ,а след навършване на 6-годишна възраст на детето -вече за съботните и неделни дни с преспиване ,както и за 7 дни през лятото .В тази част касаторът не оспорва определеният режим и съображенията на въззивния съд ,че той постепенно следва да се надгражда към по- разширен.Не оспорва също така ,че режимът извън ваканиите - през съботни и неделни дни, не би могъл да се осъществява в неговото местожителство в чужбина поради дългото пътуване и учебните занимания на детето .Бащата е недоволен от постановеното, режимът след навършване на 7 годишна възраст на детето да се осъществява 20 дни през лятната ваканция, една седмица през коледната ваканция ,всяка четна година на рождения ден на детето, като всички контакти и за този период включително да са по местоживеене на детето в Бъргария Именно последното касаторът намира за неправилно. В приложеното към жалбата изложение се формулират два въпроса, като се посочват основанията на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Противоречие с практиката на ВКС се изтъква по процесуалния въпрос за задължението на съда по чл.236, ал.2 ГПК да изложи мотиви, в случая по относимите за спора обстоятелства посочени в ППВС №1/1974г, като извърщи комплексна преценка. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпрос от материалноправно естество ,за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето. Изтъква се,че обжалваното решение е в резрез с постановките в ППВС №1/1974г и в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в реш. № 452/2010г по гр.д № 101/2010г на Четвърто г.о и реш. №116/2014г по гр.д №5156/2013г на Четвърто г.о на ВКС Въззивният съд е приел ,че не може отнапред на прецени дали ще бъде в интерес на детето след навършване на 7 годишна възраст личните контакти с бащата да са по неговото местоживеене в Австрия. Съгласно установената практикана ВКС ,дали пътуването в чужбина по този повод ще бъде в интерес на детето, не е неустановимо. Съдът трябва да изгради тази преценка. В отговор ответницата Д. И. К. ,чрез адв. Е. К. изтъква водещият мотив на съда да определи по този начин режима в оспорваната от бащата част -връзката между бащата и детето тепърва трябва да бъде създадена и каква ще бъде тя, зависи включително от усилията ,които родителите ще полагат. Желанията на бащата не са задължителни за съда,преценката е комплексна ,в този смисъл е приведена установена практика на ВКС. ВТАС е постановил решение което не дава обратно разбиране на въпросите, поставени в изложението.Цитираните решения от касатора не отразяват като конкретика настоящия случай и не е налице визираното в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК основание.Съобразена е нуждата от преходен период. Съобразени са насоките на ППВС 1/1974г. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия формулиран въпрос на основание чл. 280 ,ал.1, т.1 ГПК,тъй като видно от съдържанието на обжалваното решение въззивния съд е изпълнил задължението си по чл.236, ал.2 ГПК. Касаторът оспорва изложени мотиви на съда. Същите би могло да са неправилни,но не са липсващи. Въззивният съд е мотивирал своята преценка за наложения режим като цяло при възприетите по делото факти, включително е изложил съображения защо в оспорваната от касатора част приема, че режимът на срещи с бащата след навършване на 7-годишна възраст на детето следва да продължи да се осъщестява в България. Решението се допуска до касационно обжалване по втория формулиран от защитата въпрос,на основание чл. 280,ал.1т.1 ГПК, тъй като Върховен касационен съд, в настоящия си състав приема съображенията на касатора,че местожителството на родителя с право на лични отношения в друга страна- членка на ЕС- при подходяща възраст на детето и за случаи, при който родителския му капацитет,желание ,семейна и социална среда, са преценени положително (така е и в настощия случай според изводите на съда по фактите ) е разрешен в противоречие с изтъкната от касатора съдебна практика. Установена практика на ВКС ( част от която цитирана), очертава насоки на комплексната преценка за най- подходящ режим на лични контакти в интерес на детето,като не изключва при местожителство на единия родител в чужбина последният да отвежда детето при себе си и да го връща в местожителството му при другия родител,който го отглежда в друга страна .В този случай включително ,преценката за режима по правило е цялостна и съдът е длъжен да я извърши с постановяване на решението.При постановяване на ожалваното решение ВТАС отчасти се е отклонил от указаното правило. Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.