Определение № 5241 от 16.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2673/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. К., чрез адв. Р. Р., срещу въззивно решение № 22/14.02.2025 г. по възз. гр. д. № 305/2024 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 58/02.07.2024 г. по гр. д. № 244/2023 г. на Районен съд – Белоградчик, касаторът е осъден на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Агромашина груп“ ООД сумата 9 666,92 лв., представляваща възнаграждение по сключен договор за предоставени ремонтни услуги и вложени резервни части в ремонт на трактор марка „Ламборджини“, модел „Формула 113“, с рег. № ВН 03340, съгласно фактура № 2000013028/07.02.2023 г.; както и сумата 2 226,38 лв. – възнаграждение по договор за ремонт, индивидуализиран във фактура № 2000011009/18.11.2021 г. С въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против „Агромашина груп“ ООД насрещни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумите: 2 786,80 лева – претърпени загуби и 13 384 лв. – пропуснати ползи. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата - „Агромашина груп“ ООД – не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В практиката на ВКС е изяснено, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК не е идентично с понятието „търговски спор“ по смисъла на Глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както изрично се посочва и в мотивите на ТР №3/23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е непротиворечива съдебна практика, че понятието „търговско дело“ по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка“. При преценка за характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения съдебен акт (съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал. 1 ГПК, но и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др. Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, но дефиницията за търговска сделка по смисъла на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Обективните (абсолютни) търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но сделката е търговска и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие - т. нар. субективни (относителни) търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска в разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ТЗ - достатъчно е сделката да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. В случая, предявените главни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет заплащане на възнаграждение по сключените между страните два отделни неформални договора за ремонт на процесния трактор, за които са издадени фактура № 2000013028/07.02.2023 г. и фактура № 2000011009/18.11.2021 г. Предявените насрещни искове са за заплащане на вреди, настъпили в резултат на неточно изпълнение на договорите за ремонт, сключени между „Агромашина груп“ ООД, чийто предмет на дейност е търговия със селскостопанска техника, резервни части за нея и извършване на ремонтни дейности на такава техника, и регистрирания като земеделски производител ответник К. К.. Сделките безспорно са свързани както с осъществяваната от дружеството търговска дейност, така и с упражняваната по занятие стопанска дейност от ответника – земеделски производител (по арг. от чл.760а, вр. чл. 760в ТЗ), както е това е прието за установено от първата и втората инстанции. Следователно, сделките са търговски, съгласно чл. 286, ал.1, вр. с ал. 3 ТЗ, а цената на всеки от четирите иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1 ГПК, с оглед стойността на договорите и претендираните обезщетения за вреди от неизпълнението им, е под 20 000 лв., т.е. под прага за допустимост на касационно обжалване (в с.см. - определение № 1432/12.05.2025 г. по к. т. д. № 2745/2024 г., определение № 778/12.03.2025 г. по т. д. № 2451/2024 г., II т. о., определение № 2288/16.07.2025 г. по ч. т. д. № 1358/2025 г., II т. о., определение № 45/ 28.01.2022 г. по гр. д. № 2869/2021 г., IV г. о., определение № 180/18.03.2022 г. по гр. д. № 4766/2019 г., IV г. о. и др.). Въззивните решения по търговски дела, с които се разглеждат искове с цена под 20 000 лв, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Погрешното посочване в диспозитива на акта на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Предвид изложеното, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение