Определение № 50543 от 28.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2282/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД (сега „К. Би Си Банк България“ ЕАД), [населено място], и „Стардек България“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 48/08.07.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 117/2021 г. от Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 1455/06.12.2019 г. и решение № 260030/03.07.2020 г. по гр.д.№ 1958/2017 г. на Варненски окръжен съд и е обявена за недействителна на основание чл.40 ЗЗД сделката, обективирана в нотариален акт № 14, том ІІІ, д.№ 450/2014 г. на нотариус № 205, по силата на която „Варна инвестмънтс“ ООД продава на „Вика инвест“ ЕООД недвижим имот, находящ се [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1505.201 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 381 кв.м. с номер по стар план № 6, в кв.44 по действащия към 2006 г. план на 1 микрорайон [населено място], ведно с изградената в този имот жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.1505.201.4, със застроена площ 107 кв.м., ведно с мазе с площ 12 кв.м., таван с площ 58 кв.м. и всички приращения и подобрения в имота, по иска на „Варна инвестмънтс“ ООД против „Вика инвест“ ЕООД; прието е за установено по отношение на „Вика инвест“ ЕООД, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че „Варна инвестмънтс“ ООД е собственик на недвижимия имот, описан по-горе, на основание чл.124 ГПК; прогласени са за нищожни, сключените с нотариален акт № 190, том І, д.№ 189/2016 г. и нотариален акт № 191, том І, д.№ 190/2016 г. договори за ипотеки в частта, в които „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ипотеки върху същия недвижим имот, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.167 ЗЗД, по иска на „Варна инвестмънтс“ ООД против „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Касаторът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Касаторът „Стардек България“ ЕООД въвежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Ответникът „Варна инвестмънтс“ ООД, [населено място], общ.Варна, оспорва жалбите. Претендира разноски за касационното производство. Ответникът „Вика инвест“ ЕООД, [населено място], не взема становище по жалбите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 183/2006 г. на нотариус № 520 „Варна инвестмънтс“ ООД е закупило за сумата от 670000 евро недвижим имот в [населено място], ул.“М. № 74, представляващ ПИ с площ от 376 кв.м. и масивна жилищна сграда с идентификатори 10135.1505.201 и 10135.1505.201.4. С договор от 08.12.2014 г. (нотариален акт № 14/ 2014 г. на нотариус № 205) И. Березний като управител на „Варна инвестмънтс“ ЕООД е продал на „Вика инвест“ ЕООД същия имот за сумата от 10000 лв., при данъчна оценка от 118350,50 лв. и пазарна стойност по заключение на вещо лице от 791800 лв. На 07.04.2016 г. (нотариален акт № 189/2016 г. на нотариус № 147) „Вика инвест“ ЕООД е продало на „Стардек България“ ЕООД същия имот за сумата от 206000 лв. Продажната цена е платена с банков заем по договор от 29.03.2016 г. с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като за обезпечение по кредита е учредена ипотека върху имота с нотариален акт № 190/2016 г. С нотариален акт № 191/2016 г. е учредена втора договорна ипотека върху същия имот. С влязло в сила решение № 46/15.01.2016 г. по т.д.№ 148/2015 г. на Варненски окръжен съд са прогласени за нищожни решенията на Общото събрание на съдружниците на „Варна инвестмънтс“ ООД от 01.11.2014 г. и от 10.11.2014 г., с които И. Березний е приет за съдружник, избран е за управител, увеличен е капиталът на дружеството, разпределени са дяловете и е приет нов устав, както и е прието за установено, че вписването на тези обстоятелства в ТР е вписване на несъществуващи обстоятелства. С влязло в сила решение № 259/07.04.2017 г. по т.д.№ 21/2017 г. на Варненски окръжен съд е прието за установено, че са вписани несъществуващи обстоятелства относно решения на Общото събрание на „Варна инвестмънтс“ ООД от 19.10.2016 г. за приемане за нов съдружник – В. Перекос, увеличение на капитала и разпределение на дружествените дялове, на нов дружествен договор и промяна в представителството чрез вписване на В. Перекос като управител. Въззивният съд е изложил съображения, че по отношение на сделки, извършени от дружеството чрез неговия законен представител в резултат на недобросъвестно поведение, при които третото лице действа недобросъвестно и знае или не е могло да не знае, че при договаряне с дружеството с ограничена отговорност чрез управителя му нанася вреда на търговеца, като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец, разпоредбата на чл.40 ЗЗД намира приложение. Със сделката, сключена с нотариален акт № 14/2014 г., се уврежда интереса на „Варна инвестмънтс“ ООД, тъй като заплатената продажна цена от 10000 лв. е многократно по-ниска от пазарната стойност на имота от 791800 лв. по експертното заключение, съпоставена и с придобивната цена от 2006 г. в размер на 607000 евро и цената на отчуждаването в полза на „Стардек България“ ЕООД – 206000 лв. Продажбата е извършена в кратък срок след вписването на Березний за управител, което е обявено за несъществуващо обстоятелство. В. Перекос не е могла да не знае, че придобиването на имот на цена по-ниска от действителната е несъвместимо с търговския интерес на подавача, тъй като Перекос е била позната на Березний. Дружеството „Вика инвест“ ООД е учредено именно с оглед придобиването на имота, а целта на продажбата е уреждането на имуществените отношения между Березний и бащата на Перекос, както и тя не е плащала и по сметката на дружеството не е постъпвала цената по нотариалния акт. С оглед основателността на иска с правно основание чл.40 ЗЗД са уважени и останалите предявени искове – „Вика инвест“ ЕООД не е станало собственик на имота и поради това не го е прехвърлило на „Стардек България“ ЕООД, а учредените от това дружество ипотеки върху имота са нищожни на основание чл.26, ал.1, вр. чл.167, ал.3 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „К. Би Си Банк България“ ЕАД поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: „Приложима ли е нормата на чл.40 ЗЗД при органното представителство в случаите, когато сделката е сключена от вписания в търговския регистър управител на дружество с ограничена отговорност, който към момента на сключване на сделката е имал надлежно учредена според вписването в регистъра представителна власт?“. Касаторът е поставил и три въпроса по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: „Приложението на чл.141, ал.2 ТЗ относно ограниченията на представителната власт на управителя зависи ли от добросъвестността на последния?“; „Липсва ли правна уредба за защита интересите на дружеството в случаите, когато управителят е действал недобросъвестно и е причинил вреди на дружеството? Има ли правна уредба за защита на правото на собственост и на други права на дружеството, с които е извършено разпореждане, при недобросъвестни действия на управителя?“ и „Актовете на органите на досъдебното производство имат ли задължителна сила за гражданския съд или фактите, имащи отношения към гражданскоправните последици от деянието, следва да бъдат установени с допустимите от ГПК доказателствени средства в рамките на конкретното производство по разглежданото гражданско дело?“. Очевидната неправилност е мотивирана с въведените доводи на касатора по поставените правни въпоси. Касаторът „Стардек България“ ЕООД мотивира основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване с неправилно приложение на нормата на чл.40 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставените от касаторите правни въпроси и въведеното от тях основание за очевидна неправилност на въззивното решение сочат, че основният спор по делото е правен и е свързан с приложението на нормата на чл.40 ЗЗД при органното представителство на дружество с ограничена отговорност. В случая този въпрос е разрешен от апелативния съд по иска по чл.40 ЗЗД, но същият е обуславящ и за произнасянето по иска за собственост и исковете за прогласяване на нищожност на сключените договори за ипотека. След постановяването на Тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.11.2016г. на ОСГТК на ВКС, на което касаторите са позовават и в което е даден отговор относно нействителността на сделки на основание чл.40 ЗЗД, с решение № 178/12.03.2020 г. по т.д.№ 1991/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложимостта на нормата на чл.40 ЗЗД към договори, сключени от дружество с ограничена отговорност чрез управителя. Този въпрос не е бил предмет на тълкуване от ОСГТК, като разрешението на състава на ІІ т.о. е, че нормата на чл.40 ЗЗД намира съответно приложение при сделки, сключени с търговско дружество чрез управителя му. В решението са посочени елементите на фактическия състав на недействителността, като обжалваното въззивно решение е съобразено с практиката на ВКС, която настоящият състав споделя. В този смисъл не е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Съществуването на практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на въпросите относно съществуването на ред за защита на дружеството при сделки, сключени от управителя при негови недобросъвестни действия, се извежда от отговора на въпроса за приложението на уредената в чл.40 ЗЗД недействителност на такива сделки. Въпросът относно актовете на органите на досъдебното производство не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, тъй като в мотивите на решението са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. По разноските: на основание чл.81 ГПК касаторите следва да заплатят направените от ответника „Варна инвестмънтс“ ООД разноски за касационнното производство по представените списъци по чл.80 ГПК, договор от 14.09.2021 г. и платежни нареждания от 23.09.2021 г. и 26.09.2021 г. - всеки един от тях адвокатско възнаграждение в размер от по 10367 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд