Определение № 766 от 16.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 495 / 08.01.2013 год. по гр. д. № 1112 / 12 год. на Великотърновски окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 324 / 03.07.2012 год. по гр.д. № 3002 / 2011 год. на Горнооряховски районвен съд, в частта в която със същото е прието за установено по отношение на [фирма] вземане на [фирма], размер на 18 469,96 лв. и вместо това е отхвърлен предявеният на основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК иск за същата сума, на основание договор за цесия, сключен между първоначалния кредитор на [фирма] - [фирма] / цедент / и ищеца [фирма] / цесионер, с предмет вземания на цедента спрямо [фирма] на основание договор за предоставяне на телекомуникационна услуга от 01.02.2010 год. и издадени за същите фактури № СМВ 101 354 / 13.07.2009 год. / за сума от 8 690,81 лв. / и № СМВ 101586 / 11.08.2010 год. / за сума от 9 779,15 лева, ведно с договорна лихва от 1056,36 лв. върху присъдените главници, за периода от датата на всяка фактура до 15.09.2011 год.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 99 ал.4 ЗЗД, вкл. в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата, както и с доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна - „Е. „ О. - не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна в процеса и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да отхвърли иска на [фирма] против [фирма] въззивният съд е приел, че поради неизвършено уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, от страна на кредитора му - цедента „ [фирма], на основание чл. 99 ал.4 ЗЗД, същата не е породила действие за ответника и на това основание вземане на същия спрямо цесионера не съществува. Съдът е счел, че удостоверяването на връчването на длъжника, на нотариалната покана на цесионера, в приложенията на която е описано и изходящо от цедента уведомление до длъжника за цесията, не включва удостоверяване връчването и на самите приложения, а уведомяване от страна на цесионера е счел за напълно ирелевантно. Представеният приемо-предавателен протокол, съставен съвместно от страните по договора за цесия, също е счел за неотносимо за установяване уведомяването на длъжника доказателство. С исковата молба цесионерът - кредитор е представил и уведомлението, изходящо от цедента, описано като приложение на нотариалната покана до длъжника. Това уведомяване в хода на самото съдебно производство въззивният съд не е счел за релевантен за изхода на спора факт. В обосноваване основание за допускане на касационното обжалване, касаторът формулира следния материалноправен въпрос по приложението на чл. 99 ал.4 ЗЗД: С какви доказателства може да се доказва уведомяването на длъжника от цедента за извършената цесия и има ли действие договора за цесия по отношение на длъжника, ако уведомяването изхожда от цедента, но е връчено от цесионера, чрез нотариална покана или с исковата молба по делото ?. Въпросът е зададен в хипотеза по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и с формално позоваване и на т.3 ГПК, съответно: постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна съдебна практика - реш. № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., както и с казуална съдебна практика, към която и съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС не спадат решенията на арбитражните съдилища / в случая посочени две решения на АС при БТПП /. В обосноваване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът сочи решение от 19.06.2012 год. по гр.д.№ 6603 / 2012 год. на СГС, влязло в сила като касационно необжалваемо, с оглед цената на иска. Видно от решаващите мотиви на въззивния съд поставеният въпрос, по същество съдържащ няколко самостоятелни въпроса, се явява релевантен единствено в частта относно значението на уведомяване, изходящо от цедента, извършено с предявяването на исковата молба от цесионера, т.е. като настъпил в хода на производството по предявен от последния спрямо длъжника факт, предпоставящ действие на цесията спрямо длъжника, съгласно чл. 99 ал.4 ЗЗД. По този въпрос, касаторът е обосновал основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,с посоченото решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о.. В останалата си част поставеният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като изхожда от погрешно включена, като възприета за осъществена от въззивния съд, предпоставка, а именно: действително връчено на длъжника с нотариалната покана на цесионера, уведомление от цедента за извършената цесия, в качеството му на приложение на нотариалната покана / напротив, въззивният съд е изключил доказаност на връчване на приложението /. Въззивният съд не се е произнасял и по ограничения или специфики в доказателствените средства за установяване на уведомяването на длъжника за цесията, поради което и в тази си част въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК - отговор на такъв въпрос не е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение. Обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, предвид наличието на задължителна съдебна практика по релевантния правен въпрос - за надлежно уведомяване на длъжника за цесията, с изходящо от цедента уведомление, представено с исковата молба, т.е. в хода на образуваното производство по предявен на основание договора за цесия иск на кредитора - цесионер - изключва произнасяне по хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като задължителната съдебна практика преодолява противоречивото произнасяне, твърдяно в решения - казуална съдебна практика. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение