Определение № 2212 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Л. Н., чрез адв. Н. Н., срещу въззивно определение № 669/29.11.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 443/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 755/20.07.2023 г. по гр. д. № 528/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но конкретни правни въпроси не са формулирани. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от И. Н. иск по чл. 62, ал. 1 СК за оспорване на бащинството на малолетното дете Ш. Ш. Ф.. Ищецът е признат за биологичен баща на детето в производство по чл. 69 СК с решение от 24.04.2013 г., постановено по гр. д. № 126/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 28.12.2013 г. С последното упражняването на родителските права е предоставено на майката, определен е режим за лични отношения на бащата с детето, и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като по спорния въпрос относно бащинството на малолетното дете Ш. има влязло в сила съдебно решение за установяване произхода, което е пречка за повторното му преразглеждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквито основания за допускане на касационния контрол се сочат. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правни въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос и бланкетното цифрово посочване на някои от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно условие, за да не се допусне касационния контрол (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК,ВКС). Доводите за неправилност (по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК) на обжалваното определение не са проверяват в производството по чл. 288 ГПК. Извън това, съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 62, ал.1 СК, легитимиран да заведе този иск е съпругът на майката, като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаването на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Обуславящите правото на иск на презумптивния баща по чл. 62, ал.1 СК предпоставки са идентични и в двете хипотези на цитираната алинея - качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване и срок за упражняване на правото. В случая, изложените твърдения в исковата молба са, че бащинството на ищеца е установено с влязло в сила решение по предявен иск с правно основание чл. 69 СК, поради което не е налице активна процесуална легитимация на страната за предявяването на иска по чл. 62, ал. 1 СК. Защитата на страната срещу последиците от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 69 СК се осъществява по друг процесуален ред, ако са спазени преклузивните срокове и са налице предпоставките за това. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение