Определение № 201 от 18.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3912/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 5879/16.06.2017 година на М. В. А. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. Г.Н. САК срещу въззивно Решение Nо 166 от 28.04.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 750/2016 година на ОС-София. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 198 от 26.08.2016 г., постановено по гр.д. № 92/2016 година на РС – Ботевград, с което са уважени предявените от П. С. З., Ц. И. Х., Х. Н. Х. и М. Н. Д. ревандикационни искове, с които на основание чл. 108 ЗС е прието за установено, че същите са собственици на следния недвижим имот- ливада с площ от 1.570 дка, шеста категория, намираща се в строителните граници на [населено място], м.“Г.“, представляваща имот пл. No 58030, парцел 144.287 при посочените съседи, на основание Решение No 6613/28.02.2011 год. на ОбСЗ [населено място] като ответника М. В. А. е осъдена да им предаде владението на 690 кв.м. от имот с идентификатор 58030.505.7180 по КК и КП на [населено място], съставляващо УПИ II-1663 в кв. 64 по РП на [населено място] от 1980 година.със същото решение е отхвърлено като неоснователно възражението на М. А. за признаване право на задържане на процесния имот до заплащането на сума от 9 615 лв., представляваща стойността на извършени в имота подобрения. Прието е, че при възникналата конкуренция на вещни права- за ищците реституция в стари реални граници по ЗСПЗЗ при условията на чл. 10 ал.13 от същия закон, а за ответницата –придобивна давност, чиито срок тече от 1981 година, няма основания да се изследва въпроса за принадлежността на правото на собственост към момента на внасяне земите в ТКЗС. Прието е, че ответницата М. А. не е доказала осъществяването на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание- давностно владение за времето 1981-1991 година, доколкото административната процедура по възстановяване на правото на собственост на земеделския имот е приключила след 28.02. 2011 година и от този момент за собственика е налице правната възможност да защити правото си на собственост по исков ред, то изтеклата давност до този момент не може да обуслови извод за придобиване на правото на собственост в хипотеза, попадаща под действието а чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ. Прието е, че претендираните подобрения не са извършени от ответника М. А. като добросъвестен владелец или при знание и непротивопоставяне от страна на собственика на имота- ищците по делото, поради което същата не е носител на правото на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон – чл. 79 ал.1 ЗС във вр. с чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса за възможността да се оспорят правата на собствениците по земеделска реституция когато и насрещната страна противопоставя свое конкуриращо право на собственост, произнесени в противоречие със задължителна практика на ВКС- Решение No 138/ 23.10.2010 година по гр.д. No 2463/2008 год. на ВКС- II г.о.; Решение No 185/ 28.05.2010 година по гр.д. No 65/2010 год. на ВКС- II г.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация П. С. З., Ц. И. Х., Х. Н. Х. и М. Н. Д.- адв.К. К.- САК с който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване както и доводи за неоснователност на касационната жалба поради това, че обжалваното решение е правилно като съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, настоящият състав намира, че такива не са налице и искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено по поставения материално-правен въпрос за възможността да се оспорят правата на собствениците по земеделска реституция когато и насрещната страна противопоставя свое конкуриращо право на собственост. С посочените две решение по чл. 290 ГПК - Решение No 138/ 23.10.2010 година по гр.д. No 2463/2008 год. на ВКС- II г.о.; Решение No 185/ 28.05.2010 година по гр.д. No 65/2010 год. на ВКС- II г.о., както сочи и самият касатор безспорно са разгледани хипотези на конкуриращи права на собственост на насрещните страни, но и в двата случая тези конкуриращи права, свързани с възможността за признаването им в рамките на ЗСПЗЗ. В настоящия случай ответника –касатор М. А. е противопоставила право на собственост на основание придобивна давност т.е. на едно оригинерно основание което има за база упражняване на фактическа власт с намерение за своене за определен период от време на един чужд имот, а това от своя страна предполага безспорно установен собственик на имот. Основните изводи на съда за да не уважи парвоизклюващото възражения за придобивна давност са тези, че от момента на възстановяване на собствеността в полза на ищците, не е изминал периода по закон, за да се изследва наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия