Определение № 20 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3020/2021 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 265710 от 17.06.2021 г., подадена от „Артков” ЕООД чрез адвокат Г.С.-Ц. от АК – П. срещу въззивно Решение № 260175 от 14.05.2021 г. по в.гр.д.№ 222/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Ответниците по жалбата Г. З. П., Л. З. М. и С. З. Т. са депозирали отговор чрез адвокат И. Г. от АК – П., като становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 260239 от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 558/2020 г. на Пазарджишки районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Артков” EООД срещу З. Л. М., Г. З. П., Л. З. М. и С. З. Т. искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на шест броя дървета, от които черници – 3 броя, сливи – 1 брой и бряст – 2 броя, посадени на регулационната линия между поземлен имот УПИ * с площ от 1 420 кв.м. в кв. 27 по плана на [населено място], [община], собственост на ищцовото дружество, и поземлен имот УПИ * в кв. * по плана на [населено място], [община], собственост на ответниците, и с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 750 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за труд и материали за ремонт на каменния зид, разделящ имотите на страните.

Въззивният съд е приел, че няма спор между страните по делото относно собствеността върху двата * - * в кв. * по плана на [населено място] – на ищцовото дружество, а съседния УПИ * в кв. *- на ответниците по делото. Във връзка с подадена жалба с вх.№ 47 от 09.08.2017 г. до Кмета на [населено място] от М. Д. С. - управител на фирма „Артков” ЕООД е изпратено писмо до З. Л. М., с което последния е уведомен, че дърветата, засадени на границата с УПИ *: черници - 3 броя, сливи - 1 брой, бряст - 2 броя, включително и дърветата, намиращи са на мястото, осигуряващо достъп до кладенеца, трябва да отстоят на 3 метра разстояние от граничната линия. Посочено е на адресата, че настоящото писмо следва да се счита за предупреждение за премахване на дърветата. Писмото е връчено на Г. З. П. на 18.08.2017 г. С Констативен протокол от 17.11.2017 г. е констатирано, при оглед на процесното място, че предписанието, направено с писмо с изх. № 49 от 14.08.2017 г. на Кмета на [населено място] до З. Л. М., относно премахване на дърветата в близост до граничната линия с УПИ * - собственост на М. Д. С., не е изпълнено. По повод на подадена жалба с вх.№ 43 от 15.08.2019 г., подадена от управителя на ищцовото дружество, на 06.01.2020 г. отново е назначена комисия. Същата е констатирала след извършен оглед на място, че многогодишни дървета - черници в УПИ * в кв. *, собственост на С. И. С. (не на ответниците), намиращи се в близост до граничната линия с имота на ищцовото дружество, са премахнати.

От Скица № 23 от 14.08.2018 г. е установено, че с парцел *, собственост на ищеца, граничат парцели *, * и *.

В показанията си свидетелите П. Л. и И. Г. са установили, че имотът на ищцовото дружество е бил свързан с охранителна система СОТ и поради наличие на дървета - черници от другата страна на оградата, без обаче да се конкретизира къде точно, охранителната система се задействала и това налагало имота да се посещава често от служители на СОТ. Св. Г. е посочил, че той лично се е грижил за поддръжката на имота на ищцовото дружество. Целият имот е ограден с каменен зид. Имали проблеми със съседите заради дървета, чиито клони били надвиснали през каменния зид в имота на ищцовото дружество и изпочупили керемидите върху зида. Това наложило повече от 100 керемиди да бъдат подменени, като свидетелят лично продал на управителя на ищцовото дружество керемиди за подмяна. Последно свидетелят влязъл в имота преди около 20 дни, за да осигури достъп на вещото лице и нямало дървета.

От заключението на съдебно-техническа експертиза е установено, че имота на ищеца е поземлен имот № *, за който е отреден УПИ * в кв. * по плана на [населено място]. Същият е застроен със сграда на основно застрояване с жилищно предназначение и сграда от допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Имотът на ответниците представлява поземлен имот № *, за който е отреден УПИ * в кв.* по плана на [населено място]. Същият е застроен със сграда на основно застрояване с жилищно предназначение и сгради от допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Двата имота са съседни и граничат в дъното си с материализиран на терена плътен ограден зид. Същият е с дължина от 21,80 м.л., дебелина до 0,70 м.л., покрит със старобългарски керемиди и височина от нивото на прилежащия терен както следва: от страна на ищеца със средна височина до 1,80 м.л., от страна на ответниците със средна височина до 2,20 м.л. Разликата е в резултат на денивелация на терена - имотът на ищеца е на по-високо ниво спрямо имота на ответниците с 0,40 м.л. Вещото лице е установило, че в обхвата около плътния каменен зид в имота на ответниците на ширина до 3,00 и повече метра няма посадени дървета или остатъци от посадени такива в непосредствена близост дървесни насаждения. Вещото лице не е установило на място нито от страна на ищеца, нито от страна на ответниците, пропадане или слягане в основата на каменния зид, дължащи се на прогнили или премахнати коренови системи на дървесни насаждения. Същото е установило, че в средата на зида от страна на ищеца има подмазана с циментов разтвор пукнатина с дължина до 0,80 м.л. от шапката на зида към основата. Такава пукнатина на същото място, но от страна на ответниците, не съществува. Частични пукнатини в горната част на зида от страна на ищеца има и по другите зидове и към другите съседни имоти. Вещото лице е посочило, че пукнатината в горната част на зида се дължи на слягане на каменните блокове в свързващия разтвор, поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията на строежа. Състоянието на каменният зид, построен на регулационната линия между двата имота от страна на имота, собственост на дружеството отговаря на нормите за механично съпротивление и устойчивост и може да се използва по предназначение. Към настоящия момент по каменния зид няма пукнатини, пропадане и увреждане вследствие коренова система на дървета, които са били посадени в имота на ответниците. Според вещото лице не е възможно да се получи срутване на каменния зид вследствие въздействие на кореновите системи на посадените в непосредствена близост до него дървета поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията на строежа (тегло до 1 000 кг. на м.л.), при изпълнението на основата с направа на изкоп с дълбочина до 1,50 м.л. под нивото на прилежащия терен се прерязват и унищожават съществуващите корени. Вещото лице е онагледило констатациите си и със снимков материал. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че процесния каменен зид на място е покрит със старобългарски керемиди, които не са повредени (не са счупени). Шапката, която е направена върху каменния зид и която е от старобългарски керемиди, не е увредена. Вещото лице не може да отговори дали и кога евентуално са подменяни керемидите, тъй като същите вече не се произвеждат и се изкупуват само на старо. Оцветени са от атмосферните условия и няма как да се разбере дали са подменяни.

Въззивният съд е споделил изложените от първоинстанционния съд съображения, обусловили отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС, че към релевантния за спора момент - хода на устните състезания, по несъмнен и категоричен начин е установено, че твърдяното смущаване на правото на собственост на ищеца от страна на ответниците, основано на заявените в исковата молба факти (засадени 6 броя дървета- три черници, една слива и два бряста - на регулационната линия между двата имота) не съществува. Съответно не е установено обективно накърняване на собственическите права на ищцовото дружество.

Въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца е обективирана в искане да се премахнат 6 броя дървета - три броя черници, една слива и 2 бряста, посадени на регулационната линия с неговия имот, като тази претенция е мотивирана от обстоятелството, че корените на тези дървета рушат построения каменен зид, а клоните са надвесени в имота на ищеца, което смущава ползването му.

Прието е, че ангажираните гласни доказателства изразени в показанията на свидетелите Л. и Г. не могат да бъдат основание за доказаност на този иск. Свидетелят Л. е посочил, че е ходил поне 10 пъти в [населено място], но последното му ходене е преди година и половина – исковата молба е подадена на 20.02.2020 г., а разпитът на този свидетел е на 01.09.2020 г. От друга страна св. Г. е коментирал, че ищецът има проблеми със съседи, заради дървета и клони, но без да конкретизира с кои точно съседи. Свидетелят е заявил, че през месец февруари е имало дървета, а сега са отрязани, но отново не е уточнил, в кой точно парцел са същите при условие, че процесния имот на ищеца има три съседни парцела с различни собственици. Този свидетел е посочил, че има дървета, но при предявяване на гореописаната скица по делото е заявил, че дърветата са в имот 251, който не е собственост на ответниците. Посочено е и от двамата свидетели, че от клоните на дърветата се е задействал СОТ, инсталиран в имота на ищцовото дружество, но не е установено кога реално е ставало това смущаване на владението. Дървета са установени и в друг съседен парцел на имота на ищеца, а такива в двора на ответниците в хода на съдебното дирене не са установени. Прието е, че при липса на конкретика в показанията на тези свидетели къде точно се намират процесните дървета, то няма как излаганите от тях данни да са основание за уважаване на предявения иск. За неоснователни са счетени доводите на ищеца, че неправилно са цитирани думи на св. Г., изведени от цялостния контекст на казаното от него. Прието е, че в относимост на този извод на съда е и заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, в което вещото е лице е категорично, че в обхвата на плътния зид в имота на ответниците с ширина 3 м. и повече метри не съществуват посадени дървета или остатъци на посадени в непосредствена близост дървени насаждения. На място от страна на ищеца и от страна на ответниците не е установено пропадане и слягане в основата на каменния зид, дължащ се на прогнили или премахнати коренови системи на дървени насаждения. Съответно е посочена причината за пукнатината в горната част на зида и тя е определена от слягането на каменните блокове в свързващия разтвор, поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията на строежа (тегло до 1 000 кг. на м.л.). За неоснователен е счетен доводът на ищеца, че е налице признание на иска, с оглед изложените твърдения в отговора на исковата молба, подадена от ответницата Г. П..

С оглед на тези данни, въззивния съд е приел, че не са доказани твърдените от ищеца факти, представляващи противоправни действия на ответниците, засягащи правото му на собственост върху процесния недвижим имот.

За неоснователен е намерен и предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице, според което е налице пукнатина, но тя не е в резултат на коренови системи на дървесни насаждения (в случая от двора на ответниците), а е в резултат от слягане на каменните блокове в свързващия разтвор. Прието е за недоказано от събраните по делото доказателства твърдението на ищеца, че в резултат на надвиснали върху каменния зид клони на дърветата са били изпочупени повече от 100 керемиди по каменния зид и се наложило да бъдат подменени от ищеца.

Касационната жалба е недопустима в частта й, с която се атакува въззивното решение в частта му по иска по чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Цената на иска по чл. 45 ЗЗД, е 750 лв., която сума е под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване. Като недопустима, в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице и съответства на изискванията на чл. 284 ГПК.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд служебно да следи за квалификацията и да проверява дали назначеното по съответно дело вещо лице притежава необходимите знания и умения от област, имаща значение за предмета на спора, при положение, че съдебното решение е постановено именно въз основа на тази експертиза;

2. В правомощията на въззивния съд ли е служебно да проверява дали определеното вещо лице от първата инстанция е направило правилна преценка дали поисканата съдебна експертиза следва да е еднолична или изготвена от повече вещи лица или да бъде изготвена от вещо лице, със знания и умения от една област, или комплексна от повече вещи лица със знания и умения от няколко области, макар искането на страната да не е точно заявено;

3. Подлежи ли на въззивна проверка допускането, назначаването и приемането на съдебна експертиза от съда и приложимо ли е служебното начало, прокламирано в чл. 7 ГПК и установяване на истината по чл. 10 ГПК, ако експертното заключение е непълно или изготвено от вещо лице без нужната за конкретното дело квалификация;

4. Подлежи ли на въззивен контрол преценката на първоинстанционния съд за определяне и назначаване на конкретно вещо лице, макар същото да няма специални знания и умения в необходимата област, дори и това да е служебно известно на окръжния съд, независимо дали е оспорено от страните или не;

5. Правилно ли е въззивният съд да отказва допускането на направено доказателствено искане, без да е изслушал съображенията на страната лично в съдебно заседание в тази насока;

6. Неоспорена експертиза от страните освобождава ли въззивния съд от служебна преценка за избор и назначаване на конкретно вещо лице;

7. В случай на спор по чл. 52 ЗС във връзка с чл. 109 ЗС какви вещи лица следва да бъдат назначавани и достатъчно ли е да бъде изготвена от техник или следва да бъде и вещо лице със знания и умения в областта на лесовъдството и агрономията – и конкретно техник-лесовъд;

8. Следва ли съдът да възприема посадените в двора на ответниците дървета, намиращи се на регулационната линия между техния имот и този на дружеството жалбоподател, като обекти съществуващи само и единствено над повърхността на земята, или като обекти, една част от които е над повърхността на земята, а друга част се намира под земята;

9. Задължен ли е съдът да изследва дали, ако дадено дърво е премахнато, се касае за отрязване или за изваждане;

10. При наличие на световна пандемия и конкретно такава, предизвикана от вируса КОВИД-19, и обявен вследствие на това локдаун в съответна страна (Великобритания), за което многократно българското население е уведомявано от българските медии за конкретните периоди и мерки за това, представлява ли неподлежащи на доказване факти;

11. Представлява ли препятствие, което страната не може да отстрани, служебната ангажираност на адвокат, който е взел участие в друго производство по друго дело пред съд, което е отложено в открито съдебно заседание и при определянето на датата по първото дело адвокатът е бил свободен;

12. Представлява ли процесуална пречка по даване ход на делото нередовното призоваване на страната в процеса и неявяването на призован адвокат, в кориците на делото, за който липсва надлежно упълномощаване от страната за съответната инстанция;

13. Счита ли се страната за редовно уведомена за провеждането на открито съдебно заседание, след като е призована чрез адвокат, взел участие пред първата инстанция, но без представено пълномощно за въззивната инстанция.

Твърди се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д.№ 7375/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Въпроси №№ 1-7 от изложението са поставени във връзка с оплакването на касатора за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на поисканата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. Съгласно т. 3 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд е преценил, че не се налага допускането на съдебно-техническа експертиза във въззивното производство, тъй като приетата такава в първоинстанционното производство е отговорила подробно и обстойно на поставените задачи. Приел е, че поставената в исканата експертиза задача не би изяснила допълнително обстоятелства за фактическата обстановка по съществото на спора. Съобразил е, че констатациите и крайното заключение на допуснатата в първоинстанционното производство експертиза не са оспорени от страните и съответно експертизата е била приета от първоинстанционния съд. Преценката на въззивния съд, че приетата в първата инстанция експертиза е обоснована и достатъчна и не се налага допълнително изясняване чрез вещо лице на факти, необходими за служебно прилагане на императивна правна норма, не може да бъде квалифицирана като нарушение на правилата на ГПК. Въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, като е отказал допускане на нова експертиза, респ. не е назначил служебно такава. Несъгласието на касатора с установената от въззивната инстанция въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърденията за необоснованост на решението и за постановяването му при съществени нарушения на правилата на ГПК (каквито са тези за некомпетентно вещо лице и за превратно оценени доказателства) представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които са релевантни и подлежат на разглеждане само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Формирането на преценка дали в действителност по отношение на конкретното вещо лице са налице основания за отстраняването му по реда на чл. 198 ГПК не предполага произнасяне по принципен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а такова по правилността на въззивното решение, което не се извършва в настоящата фаза на касационното производство.

Въпрос № 8 и въпрос № 9 не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато и по останалите поставени от касатора въпроси, свързани с въведените оплаквания за ненадлежно представителство на ищеца във въззивното производство, и за неправилно приложение на чл. 142, ал. 2 ГПК. Ищецът е бил уведомен за насроченото за 14.04.2021 г. съдебно заседание чрез адвокат Г. С.-Ц., чиято представителна власт е редовно учредена и не е прекратена към датата на уведомяването. Видно от данните по делото, на 25.03.2021 г. адвокат С.-Ц. е депозирала искане за отлагане на съдебното заседание, мотивирано с невъзможността й да се яви поради служебна ангажираност по друго дело. Въззивният съд е приел, че, с оглед данните в молбата, служебната ангажираност, на която се позовава процесуалния представител на ищеца, не може да бъде приета като основание за отлагане на делото, като е отчел и обстоятелството, че молбата не е подкрепена с каквито и да било документи за уважителна причина за невъзможност за неявяване и на законния представител на ищцовото дружество. Недобре организираната защита от страна на ищеца (ако такава е налице) не съставлява нарушено право на участие или ненадлежно представителство в процеса. Приетото от въззивния съд, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК изисква кумулативно и страната, и пълномощника й да са възпрепятствани да се явят поради особено непредвидено обстоятелство, е съобразено с трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 80 от 14.04.2015 г. по гр.д.№ 5732/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 57 от 27.03.2014 г. по гр.д.№ 4027/2013 г. на ВКС, І т.о.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение