Определение № 1036 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Я. Я. чрез пълномощника му адвокат И. Д. против решение № 71 от 15.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1609 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 262677 от 29.12.2021 г. по гр. д. № 15325/2020 г. на Районен съд - Пловдив са отхвърлени предявените от А. Я. Я. против М. Г. Н. иск за сумата 8267 лв. и против Д. И. С. иск за сумата 8267 лв., представляваща припадащата им се част от стойността на извършения ремонт на покрива на сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба. М. Г. Н. и Д. И. С. са подали чрез пълномощника си адвокат И. Н. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който признават, че въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение за уважаване на иска против първата от тях за сумата 1444.95 лв. и против втората за сумата 919.80 лв., а в останалата част оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Окръжният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е уважил предявения против М. Н. иск за сумата 3819.09 лв. и предявения против Д. С. иск за сумата 3756.06 лв. и е отхвърлил исковете за разликата до предявения размер от 8267 лв. за всяка ответница и за обезщетение за забавено плащане за периода 1.08.2019 г. – 18.11.2020 г. в размер на по 1093.08 лв. за всяка от ответниците. Счел е, че ищецът атакува първоинстанционното решение в отхвърлителната част, а ответниците с насрещна касационна жалба атакуват решението в частта за уважаване на исковете. Констатирал е и че с оглед оставянето на исковата молба без движение от въззивния съд, ищецът е уточнил, че покривът на сградата на [улица] бил твърде амортизиран и всички извършени ремонтни работи са били необходими, а по така направеното уточнение ответниците са направили възражение от необходимостта от извършване на конкретно изброени СМР. Направил е и констатация, че искът е основан на твърденията, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, като всеки притежава по 1/3 ид. ч. от общите части. В началото на 2018 г., поради появилите се течове от покрива на сградата и лошото му състояние, се наложило да бъде извършен цялостен ремонт на същия, като ответниците проявили пълно бездействие и ищецът възложил на вещо лице извършването на оглед и изготвянето на експертно становище. В това становище експертът описал най-необходимите ремонтни работи, като ги оценил на сумата от 24800 лева. Собствениците М. Н. и Д. С. не предоставили средства за ремонта, поради което ищецът, след като го възложил и бил извършен, го заплатил изцяло. Поискал е всяка от ответниците да му възстановят припадащата й се част от 8267 лв. и обезщетение за забава от по 1093,08 лв. за период от 01.08.2019 г. до 18.11.2020 г. В отговора на исковата молба ответниците оспорват да притежават по 1/3 ид. ч. от общите части на сградата, поради наличието на четвърти съсобственик от месец март 2018 г. и считат, че ищецът първо е следвало да предприеме процедурата по чл. 48 ЗУЕС за одобряване на извършената работа и вземане на решение за възстановяване на средствата от общото събрание на етажните собственици. Позовават се и на липсата на документи за извършения ремонт и за плащания и възразяват, че описаните строителни работи не са извършени или са извършени некачествено и следва да бъдат премахнати. Въззивният съд въз основа на договор за доброволна делба от 18.12.2001 г. е приел, че сградата се състои от първи етаж с две жилища и гараж № 3, собственост на М. Г. Н., втори етаж с две жилища и гаражи № 1 и 2, собственост на Д. И. С. и мансарден етаж и магазин със склад, собственост на А. Я. Я.. С нотариален акт от 21.03.2018 г. Д. С. е продала на В. И. Т. северното жилище на втория етаж. Посочил е, че съгласно чл. 40, ал.1 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост и е констатирал, че от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение на вещо лице В. Р. стойността на горепосочените три дяла по етажи към 2001 г. е както следва: 115704 лв. за първия етаж и гараж № 3; 113795 лв. за втория етаж и гаражи № 1 и 2; 130950 лв. за мансардния етаж и магазина със склад, а стойността само на северното жилище на първия етаж е 36749 лв. Съдът се е позовал на нормата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС в редакцията й към 2018 г., съгласно която всеки собственик може да извърши със собствени средства, материалии/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание, като разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията, както и на легалното определение за необходим ремонт в § 1, т. 7 ДР на ЗУТ. Посочил е, че в случая общо събрание не е проведено и съответно липсва решение на етажните собственици за извършване на ремонт на покрива и не е прието и решение за възстановяване на направени от А. Я. разходи по извършване на ремонт на покрива. Съгласно ал. 7 на чл. 48 ЗУЕС, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици. Отбелязал е, че първоинстанционният съд е възприел правна квалификация на исковете по чл. 41 ЗС вр. чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, но разпоредбите на ЗУЕС са специални спрямо тези по ЗС и поради това при преценка относно основателността на исковете ще следва да се изходи преди всичко от разпоредбите на специалния закон. Въззивният съд е обсъдил представеното с исковата молба експертно становище от инж. С. П. Ж. с дата 3.07.2018 г. Посочил е, че предметът на становището е формулиран по следния начин: „Да се даде експертна оценка на стойността на необходимите строителни и ремонтни работи по обект „Масивна четириетажна с изби жилищна сграда в [населено място], район „Ц.“, [улица]“. Записано е следното: „В следствие на дългогодишната експлоатация на сградата, в същата се наблюдават места с налични течове от покрива“. Предписано е, с оглед ползването на последния етаж под покрива за жилищни нужди, поставянето на окачен таван, пароизолация, топлоизолация, дървена покривна конструкция, дървена обшивка, хидроизолационно платно и керемиди. След това са оценени отделни по вид работи и е определена обща стойност на необходимите СМР в размер от 24800 лева. Приел е, че на пръв поглед изглежда, че изготвянето на становището е възложено, с оглед отстраняването на налични течове, чрез извършването на необходимия за това ремонт, но в показанията си разпитаният по делото като свидетел инж.С. Ж. изрично заявява, че не е предписал извършването на посочените в становището му работи, а само ги е остойностил, защото към онзи момент ремонтът вече е бил извършен. В о.з. на 26.05.2021 г. ищецът е уточнил, че извършил лично ремонта на покрива през периода от месец април 2017 г. до началото на 2018 г. Поради това, че експертното становище на свидетеля е изготвено след твърдяния краен момент на ремонта, съдът е приел, че този документ не може да се цени като доказателство относно необходимостта от извършване на описаните в него СМР. Въззивният съд е обсъдил и свидетелските показания на Л. П., Н. С. и Ц. Г.. Посочил е, че свидетелят П. сочи, че с А. Я. са близки познати и се виждат често. Към 2017- 2018 г. от покрива на сградата, в която живеел Я. имало теч, който проникнал и в жилището му. Имало течове по стените в хола, в антрето и други помещения. Ищецът споделял на свидетеля, че е разговарял с другите собственици в сградата за отстраняване на теча. Ремонтът бил извършен от Я. с личен труд. Свидетелят му помагал за пренасянето на материали- дъски, изолация и др. Старите керемиди били свалени изцяло и били подменени с битумни. Положени били хидроизолация и топлоизолация. Сменени били и олуците. Свидетелката С. ходила да оглежда сградата на [улица] през месец март 2018 г.. Тя няма впечатления от състоянието на покрива, наличието на течове от него и отстраняването им чрез извършване на съответни ремонтни работи. Свидетелят Г. работил в офис в близост до сградата, собственост на страните. А. Я. помагал в работата на фирмата, а веднъж неин служител му помогнал да монтира климатик в мансардния етаж. Когато се върнал в офиса, служителят споделил, че Я. живее в аквариум. Самият свидетел се бил качвал веднъж в жилището му. Времето било слънчево, но по стените се стичала вода, мазилката била напукана и имало мирис на мухъл. Ищецът извършил ремонт в жилището си и на покрива от месец април 2017 г. до към края на годината. Служителите на офиса му помагали да пренася материали. Той свалил част от гредите и обшивката на покрива. Това, което свалил било мухлясало. Съдът е счел, че от показанията на разпитаните свидетели не става ясно нито какви са били причините за течовете и в частност в какво състояние е била покривната конструкция, летвите под керемидите и самите керемиди, нито какви са били необходимите по вид и обем работи единствено и само за преустановяване на течовете. При това от показанията на свидетелите П. и Г. не става ясно дали те са възприели състоянието на жилището на жалбоподателя преди началото на ремонта или след като покривът вече е бил разкрит. Съдът е обсъдил и приетите четири заключения на съдебно-технически експертизи, за които също е счел, че не дават отговор на въпроса за състоянието на покрива преди извършване на твърдения ремонт и необходимостта от същия. Посочил е, че двете заключения на вещо лице В. Р. - основно и допълнително, имат за предмет определяне на стойността на разходите за извършване на ремонта, така, както се твърди да е извършен, т. е. тези заключения не съставляват доказателства нито относно необходимостта от ремонт в определен обем, нито относно извършването на конкретни СМР. В основното заключение на вещо лице В. Х. е отразено, че покривната конструкция на сградата е запазена. Подменена е летвената обшивка по покрива, наковани са ОЕсБи плоскости, положени са хидроизолация и топлоизолация и керемидите са подменени с битумни. На л. 135 и сл. по първоинстанционното дело е налице констативен акт № 93/14.07.2021 г., изготвен от работна група, назначена от Кмета на Район “Централен“, в който е отразено, че извършеният от А. Я. ремонт включва „замяна и частично възстановяване на конструктивни елементи на покривната конструкция“, както и промяна на статическата схема на част от покривните ребра чрез удължаването им и подпирането им в предния край с греди, като извършените СМР са квалифицирани като основен ремонт и реконструкция. Във въззивното производство са приети заключения на вещото лице инж. К. Д.. От първото заключение се установява, че конструкцията на покрива е била демонтирана и е изградена отново с по- малък от предвидения по проект наклон. Тъй като конструкцията е обшита с ПДЧ, инж.Д. не е могъл да констатира дали е използван старият дървен материал или отчасти или изцяло нов. От второто заключение се установява, че в подпокривното пространство са налице 1200 бр. керемиди тип „Марсилски“, а за покриване на целия покрив, съобразно с неговата площ от 190 кв.м., са необходими 2470 керемиди. Това заключение обаче не дава категорично основание да се счита, че преди ремонта повече от 50% от старите керемиди тип „Марсилски“ са били повредени до такава степен, че през тях е преминавала вода и е трябвало да бъдат подменени. При така възприетото за установено от доказателствения материал, Окръжен съд - Пловдив е направил извод, че основната причина исковата претенция да остане недоказана е, че ищецът самоволно и без съдействието на специалист, който да констатира наличието на теч, неговото точно местоположение, причината за него и начина за преустановяването му, е разглобил изцяло или отчасти покривната конструкция и е подменил изцяло керемидите с друг вид, несъвместим с преходния вид керемиди. Демонтирането на конструкцията би било необходимо само в случай, че съставящите я елементи са били изгнили и изметнати - обстоятелство, за което дори няма ясни твърдения, а и каквито и да било доказателства. При това според основното заключение на вещо лице Х., покривната конструкция е запазена, което означава, че след демонтажа й са ползвани същите греди, столици, попове и др. елементи от конструкцията, за да бъде възстановена. С. по показанията на свидетелите, следва да са подменени част от летвите под керемидите, но липсват доказателства за каква конкретна част от тях са били увредени и негодни. Според твърдения на свидетеля, А. Я. е извършил ремонта със собствен труд, поради което не са налице свидетели (или поне не са ангажирани такива), които да опишат състоянието на покрива преди ремонта, какво е било необходимо да се извърши и какво е извършено. При прилагане на реда по чл. 48, ал. 6 ЗУЕС за възстановяване на разходите, направени от етажен собственик за извършване на необходим ремонт на обща част на сградата, той би следвало да представи „документи, удостоверяващи плащанията“. Ищецът не би могъл да представи документи за вложения от него труд, но документи за вложените материали би следвало да са налице. Единствените такива документи са на листове от 83 до 93 по първоинстанционното дело (стокова разписка от 28.04.2017 г. за 0,06 куб.м. ребра на стойност 18,60 лв.; стокова разписка от 28.09.2016 г. за челни дъски, ребра и др. някакъв материал на стойност 252,80 лв.; складова разписка от 10.04.2017 г. за нож за хидроизолация, битумни керемиди и консумативи на стойност 849,19 лв.; две стокови разписки, без дати и за неизвестно какви стоки, на стойност 86,40 лв. и 52,80 лв.; поръчка от клиент № 19860/25.08.2016 г. за битумни керемиди, хидроизолационна мушама „Технобит еко“ и ОЕсБи- плоскости на обща стойност от 1715,40 лв., като този документ е представен три пъти; превозен билет за дъски и ребра от 28.09.2016 г. и друг превозен билет от 28.04.2017 г.). Съдът е посочил, че в исковата молба се твърди, че „В началото на 2018 г. по инициатива на ищеца етажните собственици са констатирали, че спешно следва да се направи необходим ремонт на покрива на сградата, с оглед отстраняване на създадените пречки и неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея, вследствие на появилите се течове от лошото състояние на покрива“. Впоследствие А. Я. е уточнил ремонтът е извършен през периода от месец април 2017 г. до началото на 2018 г.. При съпоставка на двете твърдения излиза, че жалбоподателят е уведомил М. Н. и Д. С. за необходимостта от ремонт, след приключването му. Съдът е посочил, че е възможно все пак да става дума за техническа грешка и в исковата молба да се е имало предвид началото на 2017 г.. Счел е за по-съществено обаче, че липсват твърдения, данни и доказателства за наличен теч към датите на част от горепосочените документи, а именно стокова разписка от 28.09.2016 г. за челни дъски, ребра и др. някакъв материал на стойност 252,80 лв.; поръчка от клиент № 19860/25.08.2016 г. за битумни керемиди, хидроизолационна мушама „Технобит еко“ и ОЕсБи- плоскости на обща стойност от 1715,40 лв. Посочил е, че превозните билети не удостоверяват извършени плащания. Направил е извод, че като относими към твърдения ремонт остават стокова разписка от 28.04.2017 г. за 0,06 куб.м. ребра на стойност 18,60 лв. и складова разписка от 10.04.2017 г. за нож за хидроизолация, битумни керемиди и консумативи на стойност 849,19 лв., но не се установяват причините, поради които керемидите тип „Марсилски“, каквито са в наличност през годините, са подменени с битумни. Вероятно битумните керемиди са по-дълготрайни и осигуряват по-надлежна хидроизолация, но в случай, че това е причината за подмяната на всички керемиди, то това не е необходим ремонт. Не се установява също така, дали преди твърдения ремонт на покрива е имало хидроизолация, в какво състояние е била същата и какво е наложило да бъде поставена нова. В случай, че преди това не е имало хидроизолация, разходите за поставянето на такава се характеризират като полезни, но не и като необходими. По тези съображения Окръжен съд - Пловдив е счел, че исковете с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС се явява изцяло недоказани. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Я. Я. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение в частта с която съдът се е произнесъл по уважения против М. Г. Н. иск за сумата 1444.95 лв. и по уважения против Д. И. С. иск за сумата 919.80 лв. Преценката е обусловена от обстоятелството, че петитумът на насрещната въззивна жалба е първоинстанционното решение да се отмени в частта, с която искът е уважен против М. Г. Н. за разликата над сумата 1444.95 лв. и против Д. И. С. за разликата над сумата 919.80 лв. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1) за задълженията на въззивния съд в случай, че при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба, възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск; 2) кой е приложимия закон при претенция за остойностяване на разноски, направени от етажен собственик по поддържането и подобряването на общи части в имот етажна собственост; 3) при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация; 4) за задълженията на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на приетите по делото експертизи, както и да следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано и когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, да постави допълнителна задача на експерта или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните да правния спор факти; 5) длъжен ли е съдът да зачете при формиране на решението му по спора материалната доказателствена сила на представените по делото официални свидетелстващи документи; 6) за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им; 7) длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане на отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от един от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата и длъжен ли е съдът сам да определи правното основание на възникналите между страните облигационни отношения, като изхожда от твърдените от ищеца факти. Пряко относим към мотивите на въззивния съд, обусловили и атакуваното решение, е седмият поставен въпрос. По този въпрос е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали изводът на Окръжен съд - Пловдив, че след като извършения от ищеца ремонт не може да се квалифицира като необходим, това е основание за отхвърляне на иска изцяло, съответства на практиката на ВКС по актовете, на които се позовава касаторът - решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., І г. о. и решение № 50034 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 1375/2022 г., І г. о. и посочените в тях решения на ВКС (че определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряването на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба, но и в съответствие на установеното по делото, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск, както и че отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, като ако някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на общото събрание и без съгласието на останалите етажни собственици, но с тяхно знание и непротивопоставяне, може да претендира на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от направените полезни разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако общите части са подобрени против волята на останалите етажни собственици, последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД). По останалите поставени въпроси, свързани с наведените в касационната жалба доводи, съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение