Определение № 50 от 22.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 59/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на К. Д. К. срещу определение № 298 от 19.07.2017 г. по в.ч.т.д. №88/17 на ОС-Силистра, с което е потвърдено разпореждане №818 /16.03. 17 по ч.гр.д. № 793/2009 на РС-Силистра, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражението на К. Д. К. против заповед за незабавно изпълнение №1178/23.04.2009, изд. по ч.гр.д. № 793/2009 на РС-Силистра. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото. В отговора на Ч. от страна на „Р./България/ ЕАД се оспорва нейната основателност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-натъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящото определение на въззивен съд не попада в нито една от горните две категории определения подлежащи на касационен контрол. Същото е постановено по обжалване на акт на заповедния съд в рамките на заповедно производство по Глава 37 от ГПК. Съгласно т.8 от ТР 4/13 на ОСГТК на ВКС въззивните определения постановени в заповедно производство не подлежат на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което и частната касационна жалба срещу него следва да се остави без разглеждане като недопустима. В полза на ответника по Ч. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК в ред. обн. в ДВ бр.8/2017 в размер определен от съда на 100 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение