Определение № 327 от 13.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3074/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 376 от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 945/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1279 от 11.07.2013 г. по гр.д. № 6106/ 2012 г. на Русенски районен съд в частта, с която е уважен иска по реда на чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] - [населено място] срещу Т. К. Й. - от [населено място] за признаване за установено вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2007 г.: над сумата 2934.44 лв. до 6754.41 лв. - главница, със законната лихва от 18.06.2012 г.; 1047.38 лв. - просрочена лихва за периода 28.12.2011 г. - 17.06.2012 г., разноски и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение над сумата 199.35 лв. до 530.09 лв., в която част искът е отхвърлен и решението е потвърдено в останалата част, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4628/2012 г. на Р., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решения по делото правен въпрос и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба Т. К. Й. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор възразява, че жалбата е неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение съответно е отменено и потвърдено първоинстанционното решение, с което е разгледан иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответницата по Договор за кредит за текущо потребление от 22.02. 2007 г.: за 6754.41 лв. - главница, със законната лихва от 18.06.2012 г.; за 1047.38 лв. - просрочена лихва за периода 28.12.2011 г. - 17.06.2012 г., за разноски и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 530.09 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по иск с цена до 10 000 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение