Определение № 4109 от 03.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2780/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. Я., чрез адв.З. В. от ПАК, срещу определение №1098/23.04.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№766/2026г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение №2976 от 10.03.2026 г., постановено по гр.д.№12832/2025 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал. 1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гражданско дело № 19231 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив. Частният жалбоподател е навел доводи, че въззивното определение е очевидно неправилно, което е основание да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. В срок е постъпил отговор от ответника по касация С. Я., чрез процесуалния си представител адв.Н. А., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството по гр.д.№12832/2025г. по описа на ПдРС е образувано по исковата молба на Н. Г. Я., ЕГН: [ЕГН] против С. Г. Я., ЕГН: [ЕГН], с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от общо 11 600 лева за периода 30.11.2023 г. до 30.07.2025 г., представляваща обезщетение за ползването на собствената му 1/2 идеална част на апартамент, находящ се в [населено място], ул. *** „Д.“ № ***и гараж. По делото е установено, че е образувано гр.д.№19231/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, което има за предмет делба на движими и недвижими вещи, като част от недвижимите имоти са процесните имоти, за които ищецът иска обезщетение по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС. Изложени са съображения, че основанието за спиране по чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.В конкретния случай решението по допускането на делба е преюдициално по отношение облигационния спор между съсобствениците за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като с решението по чл. 344, ал.1 от ГПК се определя съществували ли съсобственост / а субективното право по чл. 31, ал. 2 ЗС възниква само във вътрешните отношения на съсобственици/, както и какви са правата в собствеността/ а съсобственикът –ответник дължи обезщетение само за ползваната част от вещта, която не съответства на правата му/. Следователно в разглеждания случай, когато иска за делба и иска по чл. 31, ал.2 от ЗС са основани на едни и същи твърдения, респ. оспорвания, досежно възникването и наличието на съсобственост, с решението по допускане на делба ще се установят или отрекат права, относими към дължимостта на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот, поради което искът за делба във фаза на допускането й е преюдициален по отношение на иска по чл. 31, ал.2 от ЗС. Поради изложеното е прието, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора“.В задължителната си практика ВКС приема, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение/ТР № 2/19.11.2014г. по т.д.№2/2014г., ТР № 8/07.05.2014г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК, както и т.5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК/. Решението, постановено по чл 31, ал.2 от ЗС не формира сила на присъдено нещо, че страните по делото са съсобственици на процесния имот, респ. каква е квотата на всеки един от тях, тъй като по тези въпроси съдът се произнася в мотивите си.Когато този въпрос е предмет на отделен иск/делба или петиторен иск/, производството по него се явява преюдициално, тъй като с постановеното по него решение въпросът за собствеността върху вещта ще бъде разрешен със сила на присъдено нещо.Решението по допускането на делбата е преюдициално по отношение облигационния спор между съсобствениците за присъждане обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като с решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК се определя съществува ли съсобственост и какви са правата в съсобствеността, а съсобственикът дължи обезщетение само за ползваната част от вещта, която не съответства на правата му/В същия смисъл решение № 116 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2677/2015 г., II г. о., определение № 76 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1443/2018 г., II г.о., определение № 2402 от 16.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1003/2024 г., II г. о. и др./. Изводите на въззивния съд са съобразени изцяло с гореизложеното, поради което следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение. Настоящото определение не съставлява акт, с който се приключва делото по смисъла на чл.81 от ГПК, поради което разноски на ответника по касация в настоящото производство не следва да се присъждат. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение