Определение № 30 от 06.01.2016 г. на ВКС по д. № 5456/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Л. срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. №153/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е разрешен спорът между касаторката и Н. Б., като родители на малолетното дете В. Б., род. през 2009 г., по чл.127 СК - за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, с предоставянето им на бащата. На майката е определен разширен режим на лични контакти с детето и тя е осъдена да му заплаща месечна издръжка от 85 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Сочи, че основният въпрос за спора – при кого от двамата родители да живее детето, с оглед неговите потребности и интереси, е разрешен в противоречие с ППВС №1/74 г. Не са съпоставени обективно родителските качества на страните, полаганите от всеки от родителите грижи за детето и възпитателските му умения, способностите им да го подпомагат в подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр., моралните им качества, социално обкръжение и битови условия, възрастта и полът на детето – момче на 6 години, привързаността му към родителите и към другите деца в семейството. Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Първоинстанционният и въззивният съд обстойно са изследвали съвкупността от обстоятелства, имащи значение за интереса на малолетното дете, като решаващ за изхода на спора по чл.127 СК. Приели са, че понастоящем бащата е по –пригодният да се грижи за детето родител – от две години то е трайно установено при него, в спокойна и позната му семейна среда, която включва още жената, с която бащата живее във фактическо съжителство и малката му сестра, род. през 2013 г. Бащата и жената, с която съжителства имат необходимите познания, опит и готовност за бърза реакция при прояви на хроничното заболяване на детето В. – бронхиална астма, докато майката не е показала достатъчно адекватна реакция при астматичен пристъп, получен от детето по време, когато е било с нея. Семейното положение на родителите е равностойно – и двамата съжителстват с нови партньори и имат по още едно дете. Сравними са и социално – битовите условия при двамата родители - по местоживеенето на всеки един от тях има подходящи детски и лечебни заведения. Няма данни бащата да е осъждан, да води разпилян, безотговорен и морално укорим живот и оттам - за възможно опасно негово влияние върху детето. Напротив, през двете години, в които детето живее с бащата, той е положил необходимата пълноценна грижа за него, с помощта на жената, с която съжителства. Детето е привързано и към двамата родители, като бащата понастоящем не възпира контактите му с майката и оказва необходимото съдействие за осъществяването им. При цялостна преценка на обстоятелствата, това, че детето е малолетно, не може да бъде решаващо за спора за родителските права, с оглед указаното в ППВС №1/74 г.. По делото са събрани данни за помощта от трети лица в грижата за детето при всеки от родителите и обосновано е прието, че семейната среда на бащата го подпомага активно в отглеждането и възпитанието на детето. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.