Определение № 90 от 08.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 395/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 10.02.2012 г. по в.т.д.№ 747/2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 767 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 1060/2011 г. на Шуменския районен съд. Със същото първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касатора иск с правно основание чл.424 ГПК против [фирма] за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата 4 484.50 лв. – главница и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 1 156.50 лв. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, а като основание за допускането му до касационно обжалване се поддържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на делото са предявени от касатора Х.-2009” Е. срещу [фирма] два обективно съединени иска с правно основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за сумите 4 484.50 лв. – главница и 1 156.50 лв. обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 14.03. 2011 г. - след влизането в сила на новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева и по търговски – с цена до 10 000 лв. Тъй като цената на всеки от исковете е под прага за допустимост на касационно обжалване за двата вида дела, не следва да се обсъжда дали делото е търговско или гражданско. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение