Определение № 155 от 07.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. Б. против решение № 21085 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 27/2021 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено изцяло решение № 260123 от 02.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 63/2020 г. на Кърджалийски РС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторката, че ищците Г. Р. Б. и С. Т. Б. са собственици на основание придобивна давност и наследство на 64/82 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 41 кв.м., построена 1948 г., състояща се от сутерен и етаж с идентификатор ....и по давност на цялата сграда с идентификатор ....., със застроена площ 45 кв.м., построена 1970 г. и двете построени в поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в [населено място], [улица]. Като последица е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК н.а. № ..... г. на нотариус К. Д., с който В. Т. Б. е призната за собственик на сграда с идентификатор ...., за разликата над 18/84 ид.ч. и в частта, с която е призната за изключителен собственик на сграда с идентификатор ..... Със същото решение, касаторката е осъдена да плати деловодни разноски в размер на 4197.05 лв. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл и за притежание правото на собственост по наследяване без да е предявено такова основание от ищците, за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – нормите, уреждащи владението и придобивната давност, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствата в съвкупност, обсъждане и позоваване на неприето доказателство, формиране на противоречиви изводи и необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по множество формулирани въпроси, отнасящи се до допустимостта на решението, относно произнасянето за правото на собственост и на непредявено основание, елементите на владението, придобиване на идеална част от недвижим имот, обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Касаторката се позовава и на основанието по чл.280, ал.2 пр.2 ГПК, изразяваща се в същите оплаквания, които са изложени и в касационната жалба. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация, защото първия въпрос за допустимостта на решението не води до промяна на крайния резултат, а по останалите въпроси съдът се е съобразил със съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С н.а. № ....г. Т. Б. К. е признат за собственик на основание покупко-продажба и давност на 480 кв.м. дворно място, съставляващо част от имот ...., за която е отреден п. ...от кв..... по плана на [населено място], ведно с жилищна сграда на един етаж. Тази сграда е строена 1948 г. и сега е заснета като сграда 2. Същият ден, с н.а. № .... г. отстъпва на дъщеря си В. Т. правото на строеж за 1/2 ид.ч. да построи съвместно двуетажна жилищна сграда. Тази двуетажна сграда сега е с № 1. С н.а. № .... г. В. Т. е призната за собственик на първия етаж от тази сграда и гараж на 24 кв.м. на основание строеж и доброволна делба. Тези сгради /1,4 и 5/ не са предмет на спора. С н.а. № ..... г. Т. К. дарява на дъщеря си С. Б. втория етаж от същата двуетажната жилищна сграда /сега с номер 1/ и 1/2 ид.ч. от парцел ...., кв..... с площ 480 кв.м. От писмените доказателства се установява, че през 1970 г. е построена в имота сграда 3 на площ 45 кв.м. югозападно от сграда 2, на калкан с нея. Т. Б. К. умира на 16.01.1989 г. и оставя за свои наследници преживяла съпруга П. и три деца: ищцата С., ответницата В. и син Б., разпитан по делото като свидетел. От неговите показания, а и от показанията на свидетелката П. Г. се установява, че В. живее със семейството си на първия етаж от двуетажната страда 1, а С. – на втория етаж. В процесните две сгради са живели родителите, след смъртта на Т. е живяла в най-старата сграда съпругата му П., починала на 19.05.2008 г., а в периода 1972-1973 г. в една от процесните сгради живял и Б.. От заключението на СТЕ се установява, че двете процесни сгради са свързани така, че част от сграда 2 се ползва от С. заедно със сграда 3, а останалата част от сграда две с входа от към двуетажната сграда се ползва от В.. Между частите, които полза всяка от двете няма връзка и за всяка част се влиза отвън. Идеалните части, за които е предявен иска за сграда 2 е съобразен с площта на помещенията, които се ползват от ищцата. Според св. Б. К., в периода от построяването на сграда 3 през 1970 до 1980 г. в тая сграда живеела С., а после се преместила на втория етаж от двуетажната сграда, а в тая сграда се преместили родителите им. Не е дадена вяра на показанията на св. С. ш частично на показанията на свидетеля М.. По делото е представено удостоверение, от което е видно, че П., С. и Б. са се отказали от наследството, останало от Т. К.. Така негов единствен наследник е ответницата В. Б.. С н.а. № .... г. тя е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място на основание наследство и отказ от наследство. Процесните сгради не са вписани в този нот. акт. След смъртта на П. К., нейни наследници са трите й деца С., В. и Б., които не са заявили отказ от оставеното от нея наследство. След влошаване на отношенията между страните през 2019 г., с н.а. № .... г. по описа на нотариус К. Д., В. Б. е призната за изключителен собственик на двете процесни сгради – сграда 2, строена 1948 г. и сграда 3, строена 1970 г. на основание наследство и отказ от наследство. Установява се, че през 2019 г. ищците са направили ремонт на покрива на двете сгради и са боядисали дограмата. Според св. Г., до този момент не са правили някакъв друг ремонт. Ищцата твърди, че отказът от наследство е бил привиден, за да се снабди В. с документ за собственост на 1/2 ид.ч. от дворното място и, че е строила заедно със съпруга си Г. Б. сградата през 1970 г. РС е оставил без разглеждане иска и за 64/82 ид.ч. от сграда 2 и цялата сграда 3, предявен от Г. Б., защото не е установено, че е в граждански брак със С. Б. и откога. Поради това, че не се установява да е владял тези две сгради, е прието, че той няма правен интерес и от предявения като евентуален отрицателен установителен иск за собственост за тях. Исък на С. Б. за 64/82 ид.ч. от сграда 2 и за цялата сграда 3 са отхвърлени, защото не се установява след смъртта на майката на ищцата и ответницата през 2008 г., ищцата да е владяла части от сграда 2 и цялата сграда 3, а това на кого са партидите на вода и ел.енергия е без значение. По подадена от двамата ищци въззивна жалба против цялото решение, въззивната инстанция е отменила изцяло решението на РС Позовавайки се на събраните по делото доказателства и най-вече на показанията на св. П. Г. и Б. К., съдът е приел, че са доказани елементите на владението за реалната част от сграда 2 и за цялата сграда 3, която била ползвана и стопанисвана явно и необезпокоявано само от ищците, а ответницата не е установявала фактическа власт върху процесната част от сграда 2 и сграда 3. Съдът е приел в мотивите, че по наследство от П. К. децата и, т.е. ищцата и ответницата имат по 1/6 ид.ч. В диспозитива на решението обаче идеалната част, за която е уважен иска е определена съобразно реално ползваната площ от сграда 2 от етажа и целия сутерен според заключението на вещото лице. Първата група въпроси в изложението към касационната жалба касаят допустимостта на обжалваното решение и са свързани с това, че в диспозитива, за сграда 2, искът е уважен и на основание наследство, каквото основание не е предявено с петитума на исковата молба. Действително искът е предявен само на основание придобивна давност. В исковата молба обаче като имащо значение обстоятелство е посочено изрично и в уточнението е подчертано, че никой от наследниците на П. К. не е заявявал отказ от наследство. Тъй като с диспозитива на решението за сграда 2, искът е уважен само за идеална част, определена съобразно реално ползваната част от ищците и не е определяна идеална част, придобита по наследство, то формалното посочване на това основание и за двамата ищци не е повлияло на крайния изход от спора. Затова съдът намира, че не следва да се допуска касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение. Втората група въпроси обобщени, се отнасят до елементите на владението и възможността да се придобие по давност изцяло съсобствена сграда от съсобственик. По този въпрос съдът констатира противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, като съобразява, че след смъртта на П. К. през 2008 г., двете процесни сгради са станали съсобствени. Същите са строени през 1948 г. и 1970 г., когато дворното място е било собственост на общите наследодатели в условията на съпружеска имуществена общност и не са прехвърлени от никой от тях до смъртта им. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Останалите въпроси се отнасят до анализа на доказателствата от въззивната инстанция, но предвид допускането до касационен контрол по посочения въпрос, съдът не допуска касационно обжалване по тази група въпроси. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение