Определение № 438 от 06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 202/2012 г.

Производството е по чл.248 ал. 1 и 3 ГПК. Oбразувано по молба вх. Nо 3702/ 16.10.2012 година на адв. Ю. М. АК- П. като пълномощник на ответниците по касация- А. В. О. и Н. А. Т., и двамата от [населено място] за допълнително присъждане на разноските за касационната инстанция в размер на 300 лв. по производството по ч. гр.д. Nо 202/2012 година на ВКС-II отд. Поддържа се, че такова е поискано своевременно с отговора по чл. 276 ал.1 ГПК, без съдът да се произнесе в производството по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК срещу определение за прекратяване на делото на заявения иск. В срока по чл. 248 ал.2 ГПК не е постъпил отговор от М. В. И.,частен жалбоподател по цитираното частно касационно производство. След преценка на данните по делото и в рамките на заявеното искане, ВКС намира: С Определение Nо 330 от 18.07.2012 година по ч.гр.д. Nо 202/2012 година на ВКС-II отд. касационно обжалване по частна касационната жалба вх. Nо 2992/03.04.2012 година на М. В. И. от [населено място] чрез адв. Г. Г.- АК П. с искане за отмяна на Определение Nо 239/ 27.02.2012 година по ч. гр. д. Nо 72/2012 на ОС- Плевен, с което е потвърдено Определение от 12.01.2012 год. по гр.д. Nо 768/2011 година на РС-Левски за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на заявения установителен иск, е оставена без разглеждане, на основание чл. 274 ал.4 във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК. Няма спор, че по делото, в срока по чл.276 ал.1 ГПК е било подадено писмено становище-отговор от ответниците по частното касационно дело чрез повереника им – адв. Ю. М.- АК П. / л.47/, с което е поддържано становище, че производството пред ВКС е недопустимо на основание чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК, както и не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане. С отговора на адв. Ю.М. е направено искане за присъждане на разноски-адвокатски хонорара в размер на 300 лв. По подадената молба по чл. 248 ал.1 ГПК, настоящият състав намира: Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Няма спор, че ответникът по касация в рамките на частното касационно производство да има право на разноски и в хипотезите, когато производството е недопустимо и частната касационна жалба се оставя без разглеждане. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове е едномесечен от постановяване на съдебния акт. Безспорно постановеното от ВКС по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, за ответниците в частното касационно производство Определение Nо 330/18.07.2012 година е съдебен акт от посоченатакатегория- на необжалваемите съдебни актове, поради което и срокът да се поиска допълването му, в частта за разноските, тече именно от датата на обявяването му в книгите на съда. При данните по делото, че молбата на адв. Ю. М. АК- П. като пълномощник на ответниците по касация- А. В. О. и Н. А. Т., и двамата от [населено място] за допълнително присъждане на разноските за касационната инстанция в размер на 300 лв. по производството по ч. гр.д. Nо 202/2012 година на ВКС-II отд. е входирана с Nо 3702 от 16.10.2012 година, се налага извода, че същата е подадена извън срока по чл. 248 ал.2 ГПК и не може да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 248 ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия