Определение № 495 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 508/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Х. М. - И. - от [населено място] срещу Определение № 40 от 13.І.2011 г. по ч.гр.д. № 16/ 2011 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 543 от 10.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. № 933/ 2010 г. на Троянски районен съд, с което й е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК срещу [фирма] - [населено място] - солидарен длъжник - за сумата 352 364.46 лв. - законна лихва за периода 1.ІV.2005 г. - 12.VІІІ.2010 г. върху сумата 500 000 лв. по Договор за заем от 3.ХІ.2004 г., за 7047.28 лв. - разноски и за 10 000 лв. - адвокатско възнаграждение, с оплакване, че е незаконосъобразно. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че съдът се е произнесъл по въпрос, решаван различно от съдилищата. Поддържа, че е посочила сбора от отделните суми единствено за определяне на държавната такса, че се касае за кумулативно съединени искове за плащане на парично задължение и че неправилно съдът е приел, че тя признава, че размерът на предявеното парично вземане надхвърля границата от 25 000 лв. Излага, че определението противоречи на Определение № 112/4.ІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 282/2009 г. на Русенки окръжен съд, копие от което представя, както и че противоречи и на практиката на ВКС - Определение № 64 от 27.І.2009 г. по ч.т.д.№ 45/2009 г. на ВКС, копие от което представя. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба Р. Н. Н. - ЕТ с фирма “И. - Р. Н.” - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди първоинстанционното определение, с което на Н. Х. М. - И. - от [населено място] е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК срещу [фирма] - [населено място] за сумата 352 364.46 лв. - законна лихва върху сумата 500 000 лв. по Договор за заем от 3.ХІ.2004 г., за 7047.28 лв. - разноски и 10 000 лв. - адвокатско възнаграждение, въззивнвият съд е изложил, че заявеният размер на паричното вземане надхвърля границата 25 000 лв., до който делата са подсъдни на районния съд, поради което заявлението не отговаря на чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК. От изложения от жалбоподателката, разрешен от въззивния съд въпрос, с оглед данните по делото и упражнявайки правомощието си, съгласно т.1 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2009 г., да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, Върховният касационен съд в настоящия състав приема, че релевантният за делото въпрос е: когато не е налице предпоставката на чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК претендираното притезание да е в приложното поле на заповедното производство - искът за вземане за парична сума да е подсъден на районния съд, може ли съдът да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно. Жалбоподателката не доказва с посоченото Определение № 112/4.ІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 282/2009 г. на Русенки окръжен съд, въпросът да се решава противоречиво от съдилищата,тъй като определението се отнася за дължимата държавна такса по частна жалба срещу определение за връщане на искова молба и няма отношение към разпоредбата на чл. 411 вр. чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК. Неоснователно жалбоподателката иска да се допускане касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като поддържа, че обжалваното определение е в противоречие със съдебната практика. Посоченото Определение № 64 от 27.І.2009 г. по ч.т.д.№ 45/2009 г. на ВКС е за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за правомощията на съда при констатирана нередовност на заявлението и няма отношение към разрешения по настоящото дело въпрос. Този въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че когато липсва предпоставката по чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК претендираното от заявителя притезание да е в приложното поле на заповедното производство - искът за вземане за парична сума не е подсъден на районния съд, тъй като е с цена над 25 000 лв., съдът следва да отхвърли искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение