Определение № 50102 от 17.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3002/2022 г.

Производството е по чл. 295, ал. 1, изр. 1 ГПК. Обжалвано е решение № 545/04.05.2022 г. по гр.д. № 154/2022 г. в частта, с която Окръжен съд – Варна при повторното въззивно разглеждане на делото, изменяйки решение № 3540/28.07.2020 г. по гр.д. № 13392/2019 г. на Районен съд – Варна, е признал за установено, че С. С. К. не дължи на „Енерго-Про продажби“ АД сума над 4 637.28 лв. до сумата 14 514.01 лв. – стойност на електрическа енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. въз основа на корекция на сметка за обект, находящ се в [населено място], общ. А., с абонатен № ....., клиентски №..... по фактура № ........../19.07.2019 г. В частта, с която отрицателния установителен иск е уважен, решението се обжалва от „Енерго-Про продажби“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два – процесуалноправни, а последните – материалноправни): 1. Какви са задълженията на въззивния съд в производството по чл. 294 ГПК и в частност, длъжен ли е въззивният съд да осигури изпълнението на основната функция на доклада, като посочи на страните приложимата материално-правна норма, подлежащите на доказване релевантни факти, както и да укаже и им предостави възможност да ангажират доказателства? 2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване без да изготви нов доклад? и 3. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално достановено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД, крайният снабдител да установи че съответното количество енергия е доставено през едногодишния период по чл. 50 ПИКЕЕ (отм.)? Този едногодишен период обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното основание по чл. 183 ЗЗД? При установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия, следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставката или той е ирелевантен за дължимостта на цената? и 4. Предпоставка, подлежаща на доказване от фактическия състав на чл. 183 ЗЗД ли е точният времеви интервал, в който количеството електрическа енергия е измерено в регистър, неизведен на дисплея на средството за търговско измерване (СТИ)? Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Претендира разноски. Ответникът по касация С. С. К. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските в настоящата инстанция. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия за недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. А., с абонатен № ......, клиентски №....... На 30.04.2019 г. служители на „Електроразпределение – Север“ АД са извършили проверка на СТИ на адреса на абоната, за което са съставили констативен протокол №....../30.04.2019 г. Електромерът е снет и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Видно от констативен протокол № 1313/10.10.2019 г. на БИМ – Русе, при метрологичното изследване е установено, че няма механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок, но при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като потребената електроенергия (107 381.8 kWh) се разпределя и върху невизиуализираната на дисплея на СТИ тарифа 1.8.4. При тези резултати от проверката, ответното дружество е начислило за плащане за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. допълнително количество ел. енергия в размер на 74 153 kWh на стойност 14 514.01 лв. Съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е назначил комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която е дала заключение, че посочената в констативния протокол на БИМ софтуерна намеса в тарифната схема на електромера се състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ. Върху процесното СТИ е осъществено софтуерно въздействие върху паметта, касаеща регламентираното отчитане на преминалата през него ел. енергия, но не е възможно да се установи кога е било извършено. Вещите лица са посочили, че допълнително начислената електрическа енергия не би могла да бъде потребена за посочения във фактурата 1-годишен период, като е възможно да е потребена за времето от монтажа на СТИ до неговото демонтиране. СТИ е било ново към датата на монтажа, като няма данни преди проверката в БИМ да е било отваряно. Технически не е възможно изкуствено „нанасяне“ на показания в паметта на електромера. Количеството ел. енергия, което е отчетено по активните регистри, включително и отчетеното в скрития регистър, отразява реално потребление, но не за периода, за който е издадена фактурата. При тези данни, съобразявайки указанията по приложението на материалния закон в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е посочил, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. В конкретния случай обаче релевантният период, който е предмет на спор и за който ответникът търси допълнително плащане за 74 153 kWh е 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. Според заключението, това количество енергия не е възможно да е било доставено и потребено в обекта за процесния период. Позовавайки се на констативната част от експертизата, въззивният съд е определил по реда на чл. 162 ГПК размера на неотчетеното количество ел. енергия доставено за 1-годишния период – 23 692.15 kWh (разлика между максимално допустимото потребление за 365 дни и количеството на редовно отчетената електрическа енергия за периода), чиято стойност е изчислена на сумата 4 637.28 лв. с ДДС. В заключение е направен извод, че искът е частично основателен и следва да се приеме, че ищецът не дължи стойността на допълнително начислената ел. енергия за разликата над 4 637.28 лв. до размера на сумата 14 514.01 лв. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от касатора материалноправни въпроси са релевантни (обуславят обжалваното решение), но въззивният съд ги е решил в съответствие с установената трайна практика на Върховния касационен съд (напр. решение № 60190/17.12.2021 г. по гр.д. № 3433/2020 г., ІV г.о., решение № 50015/07.02.2023 г. по гр.д. № 1771/2022 г. ІV-то ГО, решение № 60190/17.12.2021 г. по гр.д. № 3433/2020 г., ІV-то ГО, решение № 60191/22.12.2021 г. по гр.д. № 3651/2020 г., ІV-то ГО и мн.др.). Тази, на която касаторът се позовава, не им противоречи. Приема се, че чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Установяването на вземането като съществуващо предполага доказване на факта на реалното потребление за конкретен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване. Същевременно в практиката на ВКС е изяснен и въпросът, че когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел. енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за 1-годишния период по чл. 50 ПИКЕЕ – отм., съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел. енергия преминало през СТИ за исковия период, включително по реда на чл. 162 ГПК ( решение № 117/06.07.2022 г. по гр.д. № 4368/2021 г., ІІІ-то ГО, решение № 60190/17.12.2021 г. по гр.д. № 3433/2020 г. ІV-то ГО, решение № 60191/22.12.2021 по гр.д. № 3651/2020 г., ІV-то ГО, решение № 60235/09.11.2021 г. по гр.д. № 165/2021 г., IV-то ГО). Следователно по въпроси № 3 и 4 е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Процесуалноправните въпроси (въпрос № 1 и 2) не обуславят обжалваното решение, доколкото новите процесуални действия, извършени от въззивния съд, са в точно изпълнение на указанията, дадени с отменителното касационно решение. Не е изисквано въззивният съд да дава нови указания в смисъла, изяснен в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Следователно по процесуалноправните въпроси е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, направени от ответника по касация (от ищеца) в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и платено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът