Определение № 176 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1758/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Д. Ч. срещу определение № V-324 от 28.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 116 от 2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9423 от 08.11.2019 г. по гр.д.№ 1384 от 2015 г. на Бургаския районен съд, II гражданско отделение, V въззивен състав за оставяне без уважение молбата на ответника в производството по делба Г. Д. Ч. за освобождаване от заплащане на държавна такса за поставените в дял имоти.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят правни въпроси, по отношение на които жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно:

1. Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК- към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, към момента на подаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК или към друг предходен момент ?

2. Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса и попада ли сред тези критерии обстоятелството какво налично имущество притежава молителят /недвижими имоти/ преди образуването на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса ?

3. Има ли значение за преценката на имущественото състояние на молителя в контекста на чл.83, ал.2 ГПК обстоятелството, че в подадената от него декларация по чл.83, ал.2 ГПК е декларирана липса на притежавани недвижими имоти, от които молителят би могъл да реализира доход, който да му послужи за заплащане на дължимата държавна такса ?

4. От значение ли е здравословното състояние на лицето, подало молба по чл.83, ал.2 ГПК в случаите, когато към нея са приложени писмени доказателства, от които се установява по категоричен начин, че размерът на получаваната от молителя пенсия/възнаграждение е крайно недостатъчен, за да осигури заплащането на дължимата държавна такса ?

5. Има ли съдът задължение по чл.7 ГПК да съдейства на страните при изясняване на фактите и да провери релевантните факти, когато е сезиран с молба за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за отказ за освобождаване от държавна такса, дължима по делото. Съгласно чл. 274, ал.3, т.2 ГПК и с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

В случая не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1 ГПК, когато са налице общото основание за това /посочване от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт/ и поне едно от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.

По първия поставен въпрос /Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК- към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, към момента на подаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК или към друг предходен момент ?/ въззивният съд не се е произнесъл. Тоест, този въпрос не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение, поради което не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. По делото не е било спорно към кой момент се извършва преценката по чл.83, ал.2 ГПК, а дали в случая са налице обстоятелства, които да обосновават правото на молителя да бъде освободен от държавна такса по този ред.

Относно втория поставен въпрос /Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса и попада ли сред тези критерии обстоятелството, какво налично имущество притежава молителят /недвижими имоти/ преди образуването на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса ?/ настоящият състав на ВКС намира, че същият е неясно и неточно формулиран. При обосноваване на наличието на основания за допускане на касационно обжалване касаторът има задължението ясно и точно да формулира правните въпроси, които според него обуславят допускането на касация. В случая настоящият състав приема, че въпросът се свежда до това кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си по чл.83, ал.2 ГПК. Приетото от въззивния съд по този въпрос не противоречи на трайната съдебна практика на ВКС, според която материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото /определение № 859 от 27.12.2012 г. по ч.гр.д. № 797 от 2012 г. на ВКС/, като в този смисъл е и приложената от касатора практика. Видно от мотивите на обжалваното определение, именно тези критерии са били съобразени от съда при постановяването му.

Третият и четвъртият поставени въпроси /Има ли значение за преценката на имущественото състояние на молителя в контекста на чл.83, ал.2 ГПК обстоятелството, че в подадената от него декларация по чл.83, ал.2 ГПК е декларирана липса на притежавани недвижими имоти, от които молителят би могъл да реализира доход, който да му послужи за заплащане на дължимата държавна такса ? и От значение ли е здравословното състояние на лицето, подало молба по чл.83, ал.2 ГПК, в случаите, когато към нея са приложени писмени доказателства, от които се установява по категоричен начин, че размерът на получаваната от молителя пенсия/възнаграждение е крайно недостатъчен, за да осигури заплащането на дължимата държавна такса ?/ се свеждат най-общо до това дали при направено искане за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да вземе предвид имотното положение и здравословното състояние на молителя. Отговор на този въпрос се съдържа в отговора на втория поставен въпрос, който, както вече бе посочено, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практиката на ВКС.

Последният поставен въпрос /Има ли съдът задължение по чл.7 ГПК да съдейства на страните при изясняване на фактите и да провери релевантните факти, когато е сезиран с молба за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК ?/ е от значение за изхода на делото, но приетото от въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС. Действително, съдът следва да съдейства на молителя при изясняване на фактите и обстоятелствата, релевантни към преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, като даде съответни указания на молителя и му даде възможност да представи доказателства в тази връзка. В случая това задължение е било изпълнено от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2019 г., като на молителя е била дадена възможност да представи доказателства за обстоятелствата, които съдът впоследствие е взел предвид при извършване на преценката относно наличието на основание за освобождаване от държавна такса.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в практиката на ВКС се приема, че с оглед същността на съдебното производство за делба, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да прекрати съществуващата съсобственост, като получи в реален дял имот или движими вещи или парично уравнение за дела си и по което всеки съделител има задължение да понесе такава част от разноските, която съответства на размера на неговия дял в прекратената имуществена общност, освобождаване от дължимата при извършване на делбата държавна такса при условията на чл.83, ал.2 ГПК не може да се иска. В този смисъл е например определение № 191 от 17.05.2011 г. по ч.гр.д. № 107 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение