Определение № 60398 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, вр. с чл.127, ал.2 СК. Образувано е по частна касационна жалба Б. Н. К., чрез адв. Я. Т., срещу въззивно определение № 928/24.08.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 742/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 901364/31.05.2021 г. по гр.д. № 311/2021 г. на Районен съд – Сандански за прекратяване на производството по спора за родителски права и изпращането му за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Поморие. Съдът е приел, че обичайното фактическо местопребиваване на децата е в [населено място], а не в [населено място], където живеят с майката от м.01.2021 г., поради което местно компетентен да разгледа делото е съдът в [населено място], в чийто съдебен район е [населено място]. В изложението си жалбоподателката сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос - към кой момент се преценява пребиваването на детето, за да се определи местно компетентният да разгледа молба по чл. 127, ал. 2 СК съд. Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, която цитира и прилага. Ответникът по жалбата – Н. Д. М. - в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че до средата на м.01.2021 г. децата О. М. (на 10 г.) и М. М. (на 7 г.) са живели с родителите си в [населено място]. След това майката напуснала заедно с тях семейното жилище и се установила в [населено място], където децата понастоящем живеят, учат и имат личен лекар. Исковата молба по чл.127, ал.2 СК е подадена на 17.03.2021 г., към която дата и понастоящем децата са с трайно установено местоживеене в [населено място]. Съдът е приел, че бащата не е давал съгласие за извършената промяна в местопребиваването на децата, респ. поведението на майката е недобросъвестно, поради което местно компетентен да разгледа делото е РС – Поморие, където е била обичайната среда на живот на децата до м.01.2021 г. При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателката правен въпрос е релевантен, но е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с установената практика на ВКС, поради което касационният контрол следва да се допусне. Безпротиворечиво в тази практика (определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г., ІІ г. о., определение № 77/01.03.2021 г. по ч. гр. д. № 254/2021 г., III г. о., определение № 324/29.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2536/2017 г., ІV г. о. и др.) е приемано, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на тази цел, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето (§ 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД), във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора. В този смисъл, при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Настоящият състав споделя тази практика, като в допълнение следва да се посочи, че пребиваването на децата на даден адрес не трябва да е временно, а трайно и да отразява определена степен на интеграция в социална и семейна среда. Разпоредбата за подсъдността за предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК следва да се разбира и в смисъл, че в защита на най-добрия интерес на детето е спорът да бъде разгледан и разрешен от съда, където то е трайно установено да живее, учи и да се отглежда в семейна среда, т.е. – от съда, който поради близката си връзка е в най-подходяща позиция да прецени интереса на детето и мерките по спора за родителската отговорност. При дадения отговор на поставения правен въпрос и данните по делото, неправилно окръжният съд е приел, че за определяне местната подсъдност на исковете по чл. 127, ал. 2 СК няма значение трайно установеното фактическо пребиваване на децата в [населено място]. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от м.01.2021 г. и понастоящем двете деца живеят в [населено място] и се отглеждат от майката с помощта на нейните родители. Отписани са от детска градина и училище в [населено място], веднага са започнали да ходят на училище в [населено място], където са завършили учебната 2020/2021 година и са записани като ученици за следващата; имат личен лекар, имат създадена социална среда и навици в един продължителен период от време. Следователно, това е мястото, където към момента на подаване на исковата молба е тяхната обичайна среда на живот и са трайно установени. Самият ответник признава, че от началото на годината жалбоподателката се е установила да живее с децата в [населено място], а твърдението му, че това е станало без негово съгласие освен, че е недоказано, е и ирелевантно, доколкото за определяне подсъдността на исковете по чл.127, ал.2 СК правно значимо е местопребиваването на децата, дори и там да не са адресно регистрирани по ЗГР. Поради това, компетентен да разгледа исковете по чл.127, ал.2 СК е съдът, в чийто район е фактическото трайно местопребиваване на децата към датата на подаване на исковата молба, в случая - Районен съд - Сандански. С оглед на изложеното, обжалваното въззивно определение следва да се отмени и да се постави друго, с което делото да се върне на РС – Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение