Определение № 161 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1147/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. Н. З. [ЕГН] срещу решение № 25 от 28.01.2020 г. на Великотърновски апелативен съд по в. т..д. №332/2019 г., в ЧАСТТА, с която е било отменено частично, само в осъдителната част, първоинстанционното решение от 26.06.2019 г. по т.д. № 240/2018 г. на ОС-Плевен, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на същия и до размера на сумата от 30 000 лева-обезщетение, за претърпени болки и страдания, претърпени от ищеца от смъртта на неговия брат А. Н. З., в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 15.11.2016 г., както и в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която е бил отхвърлен искът за разликата между 30 000 лева и пълнопредявения размер от 100 000 лева-частично предявен иск от общо -200 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Въззивният съд се е основал на постановките в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. за разширяване кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, с което е прието, че освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год., в този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая, според въззивния съд, последното не се доказва. От показанията на свидетелите се установява характерната за отношенията между братя близост и привързаност. А. е бил по-големия брат, не бил женен, живеел е заедно с брат си и семейството си. Грижел се за ищеца Е. З.. Излизали са често заедно, давал му е пари, купувал му разни неща). След инцидента като съобщили за смъртта на брат му, ищецът седнал на земята и се разплакал. Трудно преживявал загубата. Не общувал с приятели както преди, затворил се в себе си. Според съда, така установената емоционална връзка между ищеца и неговия брат е типичната и обичайна за нашите семейни традиции, характеризираща се с привързаност, грижа, обич и помощ. По делото не е доказана особена близост, дълбока и изключителна по смисъла, вложен в постановките на тълкувателното решение. Към датата на инцидента ищецът е бил пълнолетен (20-годишен), самостоятелен, в добро здравословно състояние и трудоспособна възраст, можел е да се грижи за себе си, т. е. грижите на по-големия му брат са били израз на обич и привързаност, но не са замествали усилията на родителите и семейството му, както и неговите собствени, за организиране на живота му. Смъртта на брат му е причинила на ищеца мъка и скръб, които са нормалната психологична реакция при загуба на близък. Извън тази реакция, по делото не са доказани страдания над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за родствената връзка мъка и тъга. В тази насока съдът се е позовал на заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Според вещото лице психиатър, при новината за смъртта на неговия брат ищецът е реагирал с остра стресова реакция, която обаче е преходно, макар и със значителна тежест психично разстройство, отзвучаващо за часове, дни, в по-редки случаи до седмица (не повече от месец). Острата стресова реакция при ищеца е отзвучала за по-малко от месец. Той е преминал през етапите в динамиката на скръбта при загуба на близък без да потърси психиатрична помощ или консултация с психолог. В клиничен аспект няма настъпили психични или други разстройства, за които стресът е отключващ фактор в причинна връзка с инцидента. По-малко от месец след инцидента са налице промени в настроението, социално отдръпване, свързано и с нормалното отдаване на почит към починалия. Макар че стресът е бил интензивен, симптомите му са преходни. Според заключението на вещото лице, в последствие ищецът се е преориентирал към бъдещото си, говорил спокойно за случилото се без да се дистанцира емоционално и без прояви на дистрес. Не се установяват клинично значими и различими симптоми на психично разстройство, свързано със стреса или предразположено за отключване от стреса. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че претърпените от ищеца болки и страдания не надхвърлят по интензитет и продължителност нормалните, присъщи и обичайни за родствената връзка между братя скръб от загубата, съответно – че не представляват изключение по смисъла на посоченото по-горе тълкувателно решение, при наличието на което лицето има право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочат, като обуславящи изхода по спора въпроси: за задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства и да обсъди всички възражения, спадат ли братята към лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен брат при наличие на особена близост между тях и починалия при ПТП, от какви критерии следва да се ръководи съдът при извършване на преценка за такава близост, допустимо ли е съдът да се позовава на неустановени и непосочени от страните факти. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ТР 1/2016 на ОСГНТК и съответните решения на ВКС по чл.290 ГПК. От така формулираните въпроси, процесуалните не се явяват обуславящ изхода по конкретния спор, тъй като се основават на оплаквания за непълно обсъждане на факти и доказателствата от съда, каквито, видно от гореизложеното, не са допуснати от страна на съда. Фактическите и правни изводи на съда, по отношение на липсата на активната материалноправна легитимация на ищеца като брат на загиналия в ПТП А. З., се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства. Съгласно ТР 1/2016 на ОСГНТК, по изключение, в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включват и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. В случая съдът се е позовал на преценка на конкретното поведение на ищеца, непосредствено след смъртта на брат му, като естествено такава, ненадхвърлящо обичайната и естествена болка и тъга от загубата на близък по-голям брат, които са намалели с времето по своята интензивност. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл.290 ГПК Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. /, ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/ е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие / или загуба/ на родителите. Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което